Темата за социално-икономическия и енергийния преход в регионите на ЕС, които са зависими от въглищната индустрия, е актуална и важна за България, и по-специално за регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Другите държави, в които тази тема е на дневен ред, са Полша (където отива най-голям дял от европейските средства по JTF (фонда за справедлив преход) за преминаване въглища към други източници на енергия - 3.85 милиарда), Германия, Чехия, Словакия. Имайки предвид колко сложна е ситуацията у нас, ще ви представим поредица от репортажи за това как се справят другите.
Министърът на икономиката, туризма, селското стопанство и горите на немската провинция Саксония – Анхалт, даде специално интервю за Радио София. Саксония –Анхалт се намира в центъра на Германия, в нея живеят над 2 милиона души, разчита на селското стопанство, но и на индустрията. „Имаме големи заводи за полупроводници, като съвсем наскоро към нас в тази сфера се насочи инвестиция в размер на 30 милиарда евро, най-голямата инвестиция в рамките на ЕС в момента. Така ние се оказахме най-бързо развиващия се регион не само в Германия, но и в Европа. И същевременно сме сред регионите, в които тече процес на трансформация. Нека да припомня, че в недалечното минало ние преминахме през подобен процес, през 1989. Преди това нашата провинция беше част от Източна Германия, от ГДР и след падането на стената на повечето хора им се наложи да сменят професията си и да работят нещо различно от досегашното - например, били са в индустрията, а сега са учители. Така че по-възрастните хора знаят колко е труден всеки преход и колко сложно е неговото управление. Най-важното в такава ситуация е хората да знаят – ние, политиците, трябва да обсъждаме с тях какво, как и защо и да им обясняваме и показваме какво е бъдещето на региона – не да го казваме в Брюксел или в столиците на държавите ни, а на място хората да нямат представа. Трябва да се говори директно на хората, които ще го преживеят.“
Ето как коментира той средствата от Фонда за справедлив преход – „използваме ги за създаването на нови работни места, за въвеждане на нови технологии, и това е добрата страна на фонда. Един от проблемите е, че не е лесно да се разпределят парите по точния начин за даден регион и това трябва да се обяснява много добре на местно ниво“.
И така: важният въпрос - за мините и кога е започнала подготовка за въглищния преход:
„В моят регион имаме една голяма мина, всъщност са две, но едната е наистина огромна и е част от три региона – нашия, Саксония и Бранденбург. Тоест, имаме три различни парламента и изобщо е трудно, когато има повече провинции, които да работят заедно. А минните традиции при нас датират отдавна, а първото закриване на мини е в края на 90-те. Започнахме да подготвяме прехода във въглищния сектор преди 3 години, като реално в тази посока се работи много отпреди това, но преди 2-3 години стана ударно и в момента сме в средата на този преход, като знаем, че имаме финална дата за затварянето на всички въглищни мини. За Западна Германия това трябва да стане до 2030 година, а за Източна – до 2038. И трябва да го извършим много внимателно и взимайки предвид всички фактори и това че захранването с електричество в Германия е скъпо. Ние нямаме атомни централи, а в бъдеще няма да имаме и въглища като източник на електроенергия. Това значи, че трябва да намерим решение на този проблем и е важно е този преход да се дискутира в Брюксел, защото в момента нямаме отговорите, от които се нуждаем.“
