Съвсем нов метеорен поток може да озари небето на Земята на 12 декември, пристигайки точно преди пика на цветния метеорен поток Джеминиди според ново проучване.
Метеоритни дъждове възникват, когато метеороиди или скалисти частици от космоса изгарят и светят при навлизане в земната атмосфера. Повечето метеорни потоци идват от потоци от отломки от комети или астероиди, пресичащи орбитата на Земята. В това отношение новият метеорен поток не е уникален - възниква от кометата 46P/Wirtanen, комета, която обикаля между Слънцето и Юпитер. Но за разлика от други потоци от фрагменти, генериращи метеори, които произтичат от комети или астероиди, които се прегряват, след като са се приближили твърде близо до Слънцето, потокът от отломки, пресичащ Земята тази седмица, е създаден по време на изключително близка среща с Юпитер преди 50 години.
По-впечатляващото е, че новите "падащи звезди" може да са първият метеорен поток, който произхожда от 46P/Wirtanen. Самата комета е летяла доста близо в миналото - на 16 декември, 2018 г., тя се приближава на приблизително 11 милиона километра от Земята и бе наречена "Коледната комета" заради празничния си зелен оттенък.
Но екип от изследователи от Франция и САЩ разбира, че отломките от 46P/Wirtanen, създадени от няколко срещи през годините с гравитационното привличане на Юпитер, изглежда не са създавали падащи звезди в миналото.
За да проверят това, изследователите симулират траекториите на следите от отломките на кометата в проучване, прието за публикуване в списанието Astronomy & Астрофизика. Екипът проверява "дали метеороидите минават близо до Земята", обяснява за Live Science водещият автор на изследването Джереми Вобайон (Jérémie Vaubaillon), изследовател в Института по небесна механика и изчисляване на ефемериди в Париж.
Анализът показва, че метеороидите на 46P/Wirtanen са пресичали пътя на Земята през 2007 и 2018. Всеки път обаче количеството открити отломки е бил твърде малко, за да могат да бъдат наблюдавани дори от специални радарни мрежи. Но тази година изглежда по-обещаваща, тъй като Земята пресича по-плътен регион от кометния облак.
И все пак повечето наблюдатели на небето не бива да се вълнуват твърде много. Първо, изследователите изчисляват пик от само два до 10 метеора на час. (Джеминидите, които достигат връх около същото време в Северното полукълбо, трябва да показват до 120 метеора на час, за сравнение). Освен това се прогнозира, че метеорите се движат относително бавно, с около 10 километра в секунда. Метеорите също се очаква да бъдат сравнително малки, съобщава Вобайон. И двата фактора вероятно ще доведат само до слаби проблясъци на светлина.
Най-големият проблем обаче е, че метеорният дъжд ще се вижда само от Океания и Индонезия, установи екипът. Все пак тези, които имат късмета да се окажат на правилното място, може да станат свидетели на завладяващо и рядко събитие. Не само, че новите метеорни потоци са сравнително редки, но през следващото десетилетие не се очаква голям метеорен поток, свързан с 46P/Wirtanen, което е една от причините това събитие да е уникално, коментира Вобайон.
Въпреки че се виждат в цялото небе, падащите звезди ще изглежда, че произлизат от съзвездието Скулптор в южното небе. Изследователите прогнозират и че потопкът ще пристигне между 08:00 и 12:30 GMT (10:00 - 14:30 бълг. време).
Ако се окажете в зоната за наблюдение, има някои стъпки, които може да предприемете, за да подобрите шансовете си за забелязване на метеори. Намерете място далеч от осветени места след залез слънце и използвайте добър бинокъл за наблюдение на звездите или за предпочитане малък телескоп. Тъй като Луната е залязла преди залез слънце, небето ще бъде възможно най-тъмно, но са необходими и безоблачни условия. И въпреки че новите падащи звезди съвпадат с Джеминидите, двете се различават лесно - освен по-големия им брой, последните са по-ярки и изглежда идват от съзвездието Близнаци.
