„Дневник“ се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2023 г., когато към бушуващата война на Русия срещу Украйна се добави нова след нападението на терористичната глупировка „Хамас“ в Израел? В която мирът не изглежда близо, а разделението сред човечеството стана още по-дълбоко. Годината, в която България след поредица от избори вече има редовно правителство, макар и с клауза за ротация през 9 месеца и съпътствано от множество скандали всеки ден.

Как наблюдателите обобщават изминалите 12 месеца - четете равносметката им в дните до новата година, а прогнозите им за 2024 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Евгений Дайнов и Калоян Велчев, днес четете на Даниел Стефанов - политолог, специалист по избори и избирателни системи, преподавател в Нов български университет.

Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2023 г.? А какво трябва да остане?

- В българската история едва ли ще остане нещо важно. В световната история най-вероятно ще остане с масовото използване на изкуствения интелект с т. нар. generative models като ChatGPT.

Годината, събрана в едно изречение?

- Добрите времена създават слаби хора, а слабите хора започват да създават лоши времена.

Както глобално, така и в България все по-ясно виждаме сериозни предизвикателства, но все по-трудно намираме консенсус за тяхното решаване, а радикализацията стана легитимен механизъм за правене на политика.

Коя е думата на 2023 година според Вас?

- За България, за съжаление, вероятно думата е „некоалиция“, за да не използваме „сглобка“. И двете думи означават едно и също нещо: нежеланието да се признае нуждата и съществуването на коалиция. Това не е особено честно към избирателите. Много вероятно е именно този опит за прикриване или изкривяването на реалността, а не самата коалиция, да донесе повече негативи на партиите, които участват в нея.

За света думата е ChatGPT като първия генеративен модел на изкуствен интелект (ИИ), който стана широко достъпен и бързо влезе в употреба. Това промени напълно плановете както на технологични компании, така и на законодатели, защото стана ясно, че ИИ се разпространява толкова бързо, че има нужда от регулация веднага.

Продължаваме да живеем с все повече войни и в политическа нестабилност и апатия - можете ли все пак да посочите кои са позитивните процеси от отминаващата година (отново както прецените - България и света или и двете)?

- Миналата година България се управляваше почти еднолично, на ръба на Конституцията. Позицията ни по основния световен проблем - войната на Русия срещу Украйна, беше неясна и на моменти подла. Имаше огромна криза на многопартийността. Парламентът беше практически суспендиран.

Днес България се е върнала към конституционно и базирано на многопартийността управление. Постепенно започваме и да изразяваме еднозначна, ясна и цивилизована позиция по войната на Русия в Украйна. Това са позитивни развития. Фактът на създаването на тази голяма коалиция, както трябва да се нарича събирането на първата и втората партия, също е нещо положително.

Кои са важните уроци от 2023?

- Най-големият урок както от създаването на тази коалиция, така и от проблемите по избор на председател на Столичния общински съвет (СОС), е, че България вече е в ситуация на т. нар. консоциативна демокрация. Трябва да имаме предвид, че българската избирателна система и нейното ниво на пропорционалност не може да произведе по-малко от 4-5 партии (парламентарни групи) в парламента. А последните няколко избора показват, че вече нямаме големи политически партии, които имат способността и публичната подкрепата, за да доминират.
С други думи в следващите 5-10 г най-вероятно ще имаме подобни коалиции между една, две или повече партии сходни по размер, без доминираща.

Това означава, че в българската политика трябва да се отгледа коалиционна култура, която може да постига работещ консенсус по публичен и прозрачен начин. Надявам се това правителство и мнозинство да е първата крачка към усвояването на този урок.

От него трябва да последват и много други уроци - как се води предизборна кампания, след която да можеш да сформираш мнозинство, какво да се обещава на избирателите и обществото, какви въпроси се поставят като основна платформа на политическите партии, за да не се разчита само на моментна радикализация и т.н.

С продължаващата война в Украйна и започналата война в ивицата Газа отдалечи ли се човечеството от цивилизацията?

- Не мисля. Това, което се случва, е, че започнахме да приемаме за даденост това, което няколко поколения преди нас постигнаха с много усилия. Това е разбирането, че за да има мир, за него трябва да се работи. Затова бяха създадени институции като ООН, ЕС, дори и НАТО.
С течение на времето тези институции започнаха да губят способността си да поддържат нужните за мира механизми - адекватна дипломация, планиране на възпиращи ресурси, умната медиация и посредничество, постигането на ефективно съгласие между различни държави и много неща бяха сведени до клишето „международното сътрудничество“.

Всичко това създаде усещането у много световни лидери и организации, че могат да използват всякакви инструменти за постигане на целите им, защото няма кой да им се противопостави ефективно.

Същевременно, останалите пък станаха прекалено спокойни и не реагираха на очевидни знаци за големи проблеми, с което потвърдиха подозренията за безнаказаност. Известен е примерът с изказването на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г., в което той детайлно обясни принципите на руската външна политика, които доведоха до анексирането на Крим и навлизането в Украйна през 2021.

По подобен начин през годините имаше много знаци за радикализацията на „Хамас“ и използването на населението на Газа за това. Войните, които ни заобикалят са резултат от липсата на политическо лидерство и смелост.

​​​​​​​Много от съвременните политически лидери, за съжаление, не създават впечатлението, че са на висотата да решават сложни проблеми и че не са нищо повече от бюрократи.

Изненада ли ви новината за възможното предстоящо завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ? Какви сценарии за света носи тя?

- Не съвсем. Ние трябва да разберем, че в нашите общества има все по-големи групи от хора, които не са доволни от това как се развива животът им и светът. Това, че те получават политическо представителство, не трябва да ни изненадва. Естествено, това политическо представителство много често злоупотребява с техните чувства, за да спечели подкрепата им. Но реакцията срещу такива групи хора трябва да се стреми да ги разколебава, а не да ги радикализира, както действа Демократическата партия от началото на мандата на президента Байдън.

Завръщането на Тръмп ще е много лоша новина за всички. Защото, ако в предишния му мандат светът се тресеше, поне беше относително мирен, сега това вече не е така. Разрешаването на много от конфликтите зависи директно от позицията на САЩ.
Критиката на Тръмп срещу мултилатерализма и институции като ООН, дори и да има някаква база, сега би била пагубна за дори малките опити за постигане на мир и деескалация. Ако на домашната сцена Тръмп беше малко или много озаптен, не съм сигурен, че това се случва на международната сцена.

Българското общество успя ли да преодолее някое от тежките разделения, които го разкъсват?

- За съжаление, не и в голяма степен отделните групи в българското общество се превръщат в племена. Това означава, че отношението им към институции и процеси се формира изцяло на базата на оценката на „племето“. Един такъв пример е отношението към честността на изборния процес. От една страна все повече хора смятат, че той не е честен, от друга това схващане е в пряка зависимост от това, дали тяхната партия е спечелила или не. Това разделяне на племена в обществото е практически заплаха за основните ни демократични механизми.

На друго ниво е разделението, което виждаме в изследването PISA, където имаме един малък процент ученици, които се справят, и голям, които не се справят. По подобен начин ще се разделят и житейските шансове, които те получават. Това е заплаха за маргинализация на големи групи в обществото, които в един момент ще поискат и намерят свое политическо представителство, чиито физиономия и приоритети няма да ни харесат.

Какво се видя в „огледалото“ на парламентарните и местните избори тази година?

- Въпреки преценката на някои мои колеги, смятам, че основният проблем беше ниската избирателна активност. Неточностите в избирателните списъци (те са различни и създадени за всеки един избор) не са толкова големи, за да обяснят последователно намаляваща активност във всички видове избори и падането й под 40%.
Отказът от гласуване на половината или повече от половината от избирателите е сериозен симптом и на него трябва да се обърне внимание.

Не трябва да се опитва той да се лекува с псевдомерки като подсилване на задължението да се гласува или съсредоточаване върху метода за гласуване с надеждата, че това ще върне много хора в изборния процес. Оттеглянето от изборите е сериозно и зад него вероятно се развиват лоши процеси, свързани с отношението на хората към управлението, политическия елит и политическата система, което не дава очаквания от тях резултат.

Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена?

- Това е сложен въпрос, без ясен отговор. Взаимният контрол във властта в момента вероятно прави спазването на публичния интерес малко по-възможно.

Но мафия и корупция съществуват навсякъде и борбата с нея не може да спре и да се смята за спечелена никога.

Еманципира ли се България от Русия през 2023 ?

- Направени са някакви крачки, но тези институционални крачки трябва да бъдат придружени и от други. Ние трябва културно и манталитетно да „освободим“ българското общество от руското влияние. Само един пример: трябва ясно да разкажем освободителната си история, да изградим наново образа на Левски като политически мислител на високо европейско ниво, който ясно вижда несъвместимостта на идеалите си с възможно освобождение от Русия и това е основата на цялата му революционна дейност. Нашият най-голям национален герой е смятал, че руските интереси са заплаха за една свободна и демократична България.

И тук идва парадоксът: в отговор, наследниците на Левски са кръстили основни улици в българските градове на руски дейци, генерали и царе. Огромният паметник пред Народното събрание не е на Левски, а на руския цар. В този смисъл, еманципацията от Русия е започнала съвсем леко и тя тепърва трябва да обхване цялото българско общество.