В първия ден на Новата година православната църква почита Свети Василий Велики - един от най-почитаните християнски учители и светители на Църквата.

Той е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно и благочестиво християнско семейство. При формиране на неговия характер и християнско възпитание дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина, които също за канонизирани от Църквата като светици. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий (по-късно епископ Нисийски) в истините на вярата и християнските ценности и ги подготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата.

След като завършва своето обучение по философия Свети Василий Велики посещава християнските монаси в Египетската пустиня, за да провери и възпълни своето философско образование с духовната мъдрост на вярата и християнския аскетически опит.

Вървейки по пътя на знанието и духовния опит, и постигнал върховете на тогавашното философско познание в областта на светските науки, изпитал себе си чрез духовния живот и строгия аскетичен опит на монашеството, свети Василий се завърнал в своята родина Кападокия и се установил близо до град Неокесария край бреговете на реката Ирис.

Там той създава, заедно със свои събратя и сподвижници, скромно монашеско общежитие, а по-късно написва и специални монашески правила за подвижничество в общежителните манастири.
 
С това св. Василий Велики става един от основните църковни отци и учители, които са създали и дали на Църквата древните монашески правила, по които живеят православните монаси и се изграждат манастирите и до ден днешен. Важно значение имат каноничните разпоредби и църковни правила на Василий Велики за брачния живот, за налагане на различни епитимии при изправлението на духовния и нравствен живот на християните и превъзмогването на различните грехове.

Свети Василий създава множество проповеди и слова, нравоучителни послания и канонични разпоредби, но може би една от най-важните му заслуги е създаването и въвеждането в богослужебния живот на Църквата на общо чинопоследование на Светата Божествена литургия, което и до ден днешен се отслужва в Православната църква. Това е известната и днес Света Василиева Литургия, която ни разкрива дълбоките богословски познания и духовен опит на своя създател.

Един от най-известните сборници с проповеди на св. Василий Велики е неговия „Шестоднев”, който съдържа богословски и екзегетически беседи върху библейския разказ за сътворението на света и човека от Бога, описан в книга „Битие”.

Много важно място в пастирската и църковна дейност на св. Василий Велики заема и социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своя диоцез много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни, и създал сиропиталища, известни като Град на милосърдието или „Василиада”.  Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие като следвали апостолските традиции за доброволно даряване на своите имоти, за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото.

Векове наред този социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес.

Свети Василий бил истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и противниците на Православната вяра нито пред гонителите на Църквата и силните на деня в лицето на овластените и високомерни императори на тогавашната Римска империя.

Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, духовен отец на вярващите и монасите свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие.  На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки
е другият зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.

Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.

Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.

В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво. Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи. Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.