Абдикацията на датската кралица Маргрете преди дни може да изглежда като прецедент, но това съвсем не е така. Всъщност в европейските монархии в последните десетилетия абдикацията постепенно се превръща в норма.

В Нидерландия монарсите абдикират, след като са управлявали определен период от години. Кралица Беатрикс абдикира през април 2013 г. в полза на най-големия си син Вилем-Александър.

Очаква се след време Вилем-Александър да се оттегли, за да може най-голямото му дете - принцеса Амалия, да заеме трона. Вероятно впоследствие и тя ще направи същото, защото такава е традицията в нидерландското кралство.

Същото може да се каже и за Люксембург, който следва подобен модел. В Белгия и Испания предишните по-възрастни монарси също абдикираха в полза на по-младото поколение, макар че и при белгийския крал Алберт, и при испанския Хуан-Карлос абдикацията беше свързана със скандални разкрития - в първия случай за извънбрачно дете, а във втория за корупция.

Като оставим това настрана обаче, абдикация на 83-годишната Маргрете в Дания е ясен сигнал за двама други монарси от Севера - крал Карл-Густав в Швеция и крал Харалд в Норвегия.

Първият е на 77 години, но престолонаследничката принцеса Виктория отдавна се радва на любовта на поданиците си. Вторият е на 86 години и от доста месеци се бори със здравословни проблеми. Негов наследник е синът му принц Хаакон.

Разбира се, на този фон няма как много хора да не си зададат въпроса дали и британският крал Чарлз не трябва да отстъпи трона за принц Уилям. Чарлз е на 75 г. и се превърна в най-дълго чакалият престолонаследник в историята. Освен това във Великобритания абдикацията не е от най-популярните процедури...

Времената обаче се менят, както и очакванията на хората. "Като се оттегли в полза на наследника, пенсиониращият се монарх е в състояние да насочва новия през първите години от управлението му със съвети, които не би могъл да получи другаде", пише Royal Central.

Освен това не бива да забравяме чисто човешкия фактор - един родител вижда детето си да заема трона, а това е роля, определена му още от рождението му. Освен това, всичко се случва щастливо, вместо съпътствано от скръбта по починал крал или кралица. Кралица Маргрете даде един великолепен пример на всички.