Политологът доц. Милен Любенов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" коментира пред БНР новата сесия на парламента и предстоящите избори на регулатори.
След местните избори интензитетът на напрежението в управлението, нападките намаляха. Ако изключим, разбира се, София. Но изглежда, че казусът със София ще бъде обвързан с целия пакет от разговори и преговори, свързани с ротацията и регулаторите, който можем да определим като опит за наместване на пластовете в управляващото мнозинство. Защото съществуващите дисбаланси, с които започна това правителство преди 7 месеца, продължават да стоят и една от целите на партиите, особено на ГЕРБ, е да коригира тези дисбаланси.
Въпросът кой ще бъде председател на Народното събрание е второстепенен и не може да породи някакво съществено напрежение.
Споразумение с участието на ДПС едва ли ще има. Ако има някакво писмено споразумение, то ще бъде между двете коалици ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната"-"Демократична България". На ДПС по-скоро виждам място в дебата за регулаторите.
Не знам защо беше необходима тази промяна в Конституцията, която изисква квалифицирано мнозинство от 160 гласа. Това изискване автоматично вкарва и ДПС в рамките на този преговорен процес за регулаторите. А това означава парцелиране между партиите от мнозинството, което не мисля, че беше предварителната цел на "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Те винаги са настоявали за професионализация на тези органи, които да не бъдат подвластни на политическо влияние. А сега виждаме нещо съвсем различно като подход с оглед и на предложените имена за конституционни съдии.
Ако влязат ярки партийни фигури, това означава политизация на органи, които трябва да бъдат независими. Същото се отнася и за Конституционния съд (КС) - политизация и партизация на КС, който ще бъде подвластен на политическите партии. Имената, особено от страна на ГЕРБ - мисля, че това дори би предизвикало обществен скандал. Не може председател на парламентарна група да бъде издигнат за конституционен съдия. Трябва все пак да мине някакво време. Вярно, и сега има политици в КС, бивши премиери с богата дипломатическа биография... Но скокът от парламентарната банка като председател на парламентарна група в Конституционния съд сега е много директен, това е проява на лош вкус.
За регулаторите ще се ориентираме по кандидатите и ще видим дали тази промяна, за която се бореха политическите партии, ще извършат някакви стъпки или отново ще останем в полето на завладяната държава. Защото един от проблемите през последните години са именно регулаторите - около тях са концентрирани много големи интереси, те са свързани с регулиране на сфери, които засягат много сериозни икономически интереси. И ако не се подходи по друг начин, така че тези регулатори да се превърнат в работещи и истински независими органи, които да защитават публичния интерес, мисля, че това отново ще покаже, че всички тези очаквания на гражданите са останали напразни.
Моята прогноза за 2024 г. е, че няма да има предсрочни парламентарни избори, независимо от резултатите на европейските през юни. А на тях не очаквам някаква съществена промяна на електоралните нагласи по отношение на позициите на основните партии.