Новината за това, че през първите дни на новата 2024 г. България е започнала да внася повече ток, отколкото да изнася, на мнозина прозвуча шокиращо. Та нали именно нашата енергийна система се смята за най-мощната в региона, а сега електроенергия купуваме от Румъния, Турция, Гърция и дори от Северна Македония!
В случая обяснението е съвсем логично, нормално и то в никакъв случай няма да се хареса на защитниците на въглищните централи като източник на българска енергийна независимост.
Всъщност е много просто - държавите, които инвестират масово във възобновяема енергия, в момента имат на разположение достатъчно енергия, която се продава на по-ниски цени от тази произвеждана от родните „Марици“, които точно по тази причина дори и в най-студените зимни дни работят с по-малко от една трета от капацитета си.
Ситуацията е съвсем нова. Преди година заради войната в Украйна регионалните цени на тока бяха супер високи, което даде основание на въглищарското лоби да твърди, че така ще е завинаги и че производството, разчитащо на родни суровини ще продължи да пълни хазната и че трябва да бъде запазено въпреки високите екотакси, които се плащат. Последваха и протести на енергетици и миньори, защитаващи тази позиция.
Броени месеци по-късно обаче се оказва, че това изобщо не е така и че милиардите от внос на ток в началото на миналата година са били резултат от конюнктурни фактори и че държавите, инвестиращи в солари, перки и ПАВЕЦ-мощности излизат в по-конкурентна пазарна позиция.
Според енергийни експерти, тази тенденция през следващите години само ще се задълбочава. Чисто по пазарни причини делът на ТЕЦ-овете в енергийния ни микс ще продължи да намалява до почти пълното му нулиране. Естествено, АЕЦ „Козлодуй“ ще продължи да осигурява основен дял от тока в България, но скъпият ток от въглища ще бъде заменен от евтин от възобновяеми източници.
Тук въпросът е дали у нас ще бъдат изградени достатъчно такива мощности или ще го купува от съседите.