И Гранична полиция и Вътрешна сигурност ще могат да ровят в регистър на БНБ
Гранична полиция и дирекция „Вътрешна сигурност“ продължават традицията на купчина държавни институции, които постоянно се опитват да се доберат до спорното право да се ровят в банкови сметки и сейфове на граждани. Това става ясно от проектопромени в Закона за кредитните институции, които са пуснати за обсъждане в правителствения Портал за обществени консултации. На практика с тях МВР ще разшири още повече, в повече случаи, при повече основания и с повече свои структури достъпа до сравнително деликатна финансова и банкова информация.
В момента по закона за кредитните институции структурите на Министерството на вътрешните работи (МВР) - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС), имат право на достъп до електронната информационна система на БНБ. Въпросната система съдържа данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници.
Сега се предлага освен грепосочените структури на МВР, достъп до системата на БНБ да имат и други звена във вътрешното министерство - Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС).
Специално за Гранична полиция, правомощието е аргументирано с това, че за осъществяването на оперативно-издирвателната дейност и разследване на престъпления било необходимо „събирането на данни от всякакво естество, в това число и финансова информация, които в определен момент да послужат за целите на доказването“. „Липсата на достъп до електронната информационна система на БНБ води до невъзможност да се ползват наличните в нея данни, което възпрепятства провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване, тъй като не се установяват факти и обстоятелства, имащи съществено значение за отговорността на наказателно отговорното лице“, твърдят авторите на промените. Според тях липсата на тази информация се отразява негативно и е „предпоставка за намаляване на ефективността по превенция, противодействие и документиране на престъпни деяния, както и установяването им в кратки срокове“.
В случая с Вътрешна сигурност на МВР, аргумента да й се даде право на достъп до системата на БНБ е, че тя извършва проучване за надеждност, издава, отказва, прекратява или отнема разрешения за достъп до класифицирана информация и осъществяват контрол за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация. „Във всеки един момент може да настъпи необходимост от извършване на проверка на авоарите, операциите по сметките и влоговете на лицето, с оглед преценка на обстоятелствата дали лицето продължава да е надеждно“, пише в мотивите съм промяната.
Отделно се посоча, че Вътрешна сигурност е „структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на МВР“. При осъществяване на дейността си, за „ДВС регулярно е налице необходимост от извършване на справки, касаещи информация за номерата на банковите сметки, титуляри на сметки и упълномощени да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници, имащи отношение към водени преписки и проверки“, посочват още от МВР.
