Винтидж дизайнерски дамски чанти, характерните за 90-те години широки дънкови якета, тесни дънки с ниска талия, познати от музикалните клипове на MTV, велурен анцуг с надпис Juicy. Ако в гардероба на тийнейджъра има всички тези дрехи и аксесоари, това означава само едно - че прекарва немалко време в магазините за втора употреба, търсейки най-добрите находки.

Eдна трета от хората в България редовно купуват дрехи, обувки и аксесоари втора употреба, а 40% от младите хора пазаруват дрехи втора ръка поне веднъж месечно. Това показват данни от национално представително проучване, за което онлайн магазинът Remix, предлагащ дрехи втора употреба, съобщи през 2022 г. Изследването е направено през същата година от агенция "Кантар" по поръчка на онлайн магазина. Според него:

Половината от потребителите вече осъзнават вредите за природата от производството на нови дрехи.

Въпреки това близо една четвърт от купуващите втора употреба изхвърлят неупотребявани или малко носени дрехи на боклука, а 29% признават, че ги държат в гардеробите си.

Дрехите втора ръка - от стигма до мания

Глобалният пазар на втора употреба се очаква да нарасне три пъти по-бързо от общия глобален пазар на облекло до 2027 г., воден от потребителите от поколение Z (родените между 1997 и 2012 г.) - това съобщава специализираното издание "Вог бизнес", като се позовава на онлайн платформата за втора употреба Thredup.

Една от причините за това е поредната онлайн естетика, която поколението Z идеализира. В "ТикТок"и "Инстаграм" онлайн естетиките задават модните трендове и показват определен начин на живот. Модни и лайфстайл инфлуенсъри дават съвети за това как да се създаде капсулен гардероб, показват сутрешни и вечерни рутини за грижа за кожата, видеа с нови придобивки. Ако преди те включваха само нови дрехи, козметични продукти и аксесоари, то създателите вече снимат влогове, в които показват на своята аудитория цялостното преживяване около пазаруването на дрехи втора употреба - кои са магазините, в които пазаруват, находките, които откриват и идеи за тоалети.

"Трябва да се преодолее стигмата за пазаруването от магазини за дрехи втора употреба. Масово хората смятат, че в тези магазини дрехите са със забележки, че са грозни, а дизайните са стари. Това изобщо не е така - там се намират буквално уникални и неповторими неща", казва за "Дневник" Теодора Димитрова (21 г.). Тя има канал с 30 хил. последователи в "ТикТок", където е позната като smokhei. По думите ѝ големият плюс на втората ръка е, че осигурява достъпни цени.

Обяснява, че интересът ѝ към дрехите втора употреба възниква още като дете, когато обикаля магазините със своята баба. "Модната индустрия е един от най-големите замърсители. Изхвърлят се тонове дрехи всяка година, а те не са създадени да се носят по няколко пъти", допълва тя.

В поредицата си от видеа Thrifting vlog Димитрова показва на аудиторията си какви дрехи и аксесоари намира в различни магазини в Пловдив, където живее. Пътува до Карлово, Казанлък, Асеновград, Стара Загора с една цел - да покаже какво предлагат магазините за втора употреба там.

Видеата "Втори употреби, които трябва да посетите в Пловдив", "Втори употреби в Пловдив tour", "Елате с мен на thrift shopping" събират десетки хиляди гледания.

В "Инстаграм" тя има и страница, където продава дрехи, които вече не носи. "В началото възникна като хоби, но след това видях, че мога да го монетизирам", казва Димитрова. По думите й трендът с пазаруването от магазини втора ръка става все по-популярен.

Какво е thriftcore естетиката

Според Aesthetics Wiki - онлайн общност за онлайн и офлайн естетики, thriftcore e естетика за дрехи, аксесоари предмети втора употреба, вдъхновена от периода между 60-те и 90-те години на миналия век. Thriftcore модата включва тъмни дрехи, ризи, уголемени якета, дънки с широки крачоли и тениски на музикални групи.

Характерните групи за тази естетика са "Бийтълс", "Нирвана", "Металика", "Лед Цепелин". Грамофонни плочи и снимки в социалните мрежи на музиканти от тези години също са примери за thriftcore естетиката.

Преглед на данните в "ТикТок" показва, че съдържанието с хаштаг #thriftwithme има 2.4 млрд. гледания, а това с #thriftcore - 5.6 млн.

Поколението Z се вълнува от екологични теми, което дава обяснение за засиления интерес към устойчивата мода. Трендът в социалните мрежи с дрехите втора ръка може да се обвърже с нашумелия в последната година Old money стил или "тихият лукс". Този стил предполага носенето на изчистени скъпи дрехи от качествени материи, които се съчетават лесно, а с тях се създава капсулен или минималистичен гардероб. По този начин представителите на поколението Z могат да си купят дрехи и аксесоари от висок клас марки, които иначе не биха си позволили.

Бумът на онлайн естетиките, или защо дъщеря ви изглежда така

"Във всяка възрастова демографска група виждаме потребителите да правят по-малко, но по-скъпи покупки", казва Саша Шкода, старши директор мърчандайзинг в американския сайт за препродажба The RealReal, пред "Вог". "По-конкретно за поколението Z, които са ориентирани към устойчиво развитие, виждаме как това мислене се сблъсква с настоящите несигурни икономически времена. Потребителите се чувстват по-удобно да инвестират в добре направени артикули, които издържат изпитанието на времето."

Дай да си разменим дрехите

Пазаруването във физически или онлайн магазини за втора употреба не са единственият начин за сдобиване с нови модни находки. Организират се все повече събития за размяна на дрехи.

На 24 ноември, когато се проведе кампанията "Черен петък", еко организациите "За земята" и Българска фондация "Биоразнообразие" организираха алтернативно събитие - "Не точно Черен петък". Акцент от инициативата е базар за размяна на дрехи.

"Посланието, което искаме да отправим, е призив за намаляване на потреблението", казва пред "Дневник" Гергана Вълчева, комуникационен експерт от "За Земята". Разказва, че на събитието са присъствали повече млади хора, отколкото са предполагали. Участниците не се познават, но се събират заедно, за да разменят дрехите си. Вълчева отбелязва, че консумацията на дрехи втора употреба също трябва да бъде разумна, независимо, че дрехите са вече ползвани, те също стават отпадък и процесът се обезсмисля.

Теодора Димитрова допълва, че тя също е направила опит да организира събитие за размяна на дрехи. "Платформите ми все още не са достатъчно развити и събитието не успя да достигне до много хора, събрахме се малък кръг от непознати", казва тя.