Най-важната управленска задача пред Народното събрание - попълването на вакантните над 90 позиции в ключови държавни регулатори и институции, ще остане за решаване в периода, в който изпълнителната власт ще бъде ръководена от министър-председателя на ГЕРБ.

Изборът на новата антикорупционна комисия ще е тестът дали управляващото мнозинство на ГЕРБ и „Продължаваме промяната - Демократична България“, в синхрон с ДПС, ще успее да намери съгласие, а очертаващите се трудни преговори за останалите места вероятно ще продължат чак до края на годината. В сравнение с тях ротацията на премиерите засега се очертава лесна и не обещава драстични промени в правителството.

Това гласи неофициалната информация на „Дневник“ от източници в мнозинството месец и половина преди смяната във властта на 6 март, когато Николай Денков („Продължаваме промяната - Демократична България“) трябва да подаде оставка, за да бъде сменен от Мария Габриел (ГЕРБ).

Местата в регулаторите и други ключови за държавата органи се формират от представители на различни власти като гаранция за тяхната независимост и баланс. Те са ключови не само заради важността на решенията, които взимат, но и защото мандатът им в повечето случаи надхвърля този на едно правителство. Заради политическите турбуленции в последните три години и невъзможността да се осигури мнозинство за избор, членовете на тези структури от парламентарната квота работят отвъд мандатите си, макар всяко ново Народно събрание да започва със заявката за смяната им.

Сесията на действащия парламент също тръгна със закани за решения от спешен порядък. Първо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че обсъжданията ще започнат още в първия ден след ваканцията. Тази седмица във Варна премиерът Николай Денков заяви, че „максимално бързо трябва да се продължи със следващите регулатори, няма какво да се чака повече“. Като най-спешни посочи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). За момента обаче ситуацията изглежда клони повече към позицията на лидера на групата на ДПС Делян Пеевски, който още през декември - веднага след гласуването на промените в Конституцията, лаконично обобщи: „За регулаторите има време. Ще гледаме внимателно и ще обсъждаме“.

Дълго чаканият механизъм за решения

Фалстартът на ГЕРБ, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС да се договорят за управител и подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) роди решението формациите да разработят механизъм за назначенията в регулаторите. То беше взето в началото на декември 2023 г. Досега обаче няма развитие, казаха няколко представители на двете парламентарни групи.

По думите им това не означава, че управляващите са се отказали. Напротив, необходимостта от правила била потвърдена от споровете около избирането на вече бившия председател на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова за конституционен съдия в края на миналата седмица. Тогава от трибуната на парламента съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви, че назначенията в регулаторите ще се правят по различен начин. Той изрично посочи висшите съдебен и прокурорски съвет и даде да се разбере, че номинациите няма да са на ярки политически фигури.

В ГЕРБ изявлението му се приема нееднозначно, показа проверка на „Дневник“. Част от депутатите смятат, че подходът действително трябва да е различен, защото кадровите решения се наблюдават и от Брюксел, а България неведнъж е получавала критики за политическо вмешателство в контролните институции. Според други обаче назначения на разпознаваеми партийни кадри с експертиза не са изключени, а и изборът от Народното събрание на практика е с политически характер.

Необходимото време за изготвяне на механизма е сочено от политици от мнозинството като допълнителна причина за отлагането на назначенията за след ротацията.
По неофициална информация на „Дневник“ „Продължаваме промяната - Демократична България“ - както е видно и от последното изявление на Николай Денков - предпочита ключовите регулатори да бъдат окомплектовани до началото на март, тъй като със свой премиер е в по-добра позиция при спорове с партньорите в управлението.

ДПС, за която преди време Десислава Атанасова обяви, че ще посочи една трета от кандидатите за вакантните позиции, публично заявява, че местата няма да се разпределят между трите подкрепящи управлението партии.

От по-лесното към по-трудното

В резолюция на Националния си съвет от края на миналата седмица „Да, България“ (част от „Демократична България“) настоя за максимално бързо сформиране на антикорупционната комисия. Промените в новия орган бяха окончателно гласувани през септември, но до попълване на състава така и не се стигна. Законът предвижда тримата членове да се избират от „нарочна номинационна комисия“.
Тъкмо на решенията за антикорупционната комисия и в ГЕРБ, и в „Продължаваме промяната - Демократична България“ се гледа като тест за преговорите в регулаторите.

За избор на комисията се изисква мнозинство от поне 160 от всички 240 депутати. Това означава, че ГЕРБ, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС отново трябва да постигат съгласие за общи действия. Обратният вариант беше демонстриран при избора на подуправител на здравната каса, когато партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски показаха синхрон с „Възраждане“ и това доведе до сблъсък в мнозинството.

В парламента: затишие в очакване

От начертаните в началото на управлението пред парламента задачи за гласуване на закони по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и присъединяването към еврозоната недовършени останаха само две по-едри: законът за Българската народна банка (БНБ) трябва да бъде окончателно одобрен; а законът за личния фалит е в обсъждане преди второ четене, като се подготвят множество промени в гласуваното през юни.

Според източници от мнозинството предстоят обсъждания на текстове, свързани с регулаторите. Списъкът още е неуточнен, но се смята, че ще включва както органи, при които решенията ще се взима с мнозинство от поне 160 депутати, така и привеждането на текстове в съответствие с европейските изисквания. По всяка вероятност това ще засегне регулаторите с най-голямо влияние, като комисията за защита на конкуренцията или за енергийно и водно регулиране.

В резолюцията от партийно заседание като условие за подкрепа и участие в правителството след ротацията „Да, България“ поставя реформа в изборното законодателство. Правилата за гласуване доведоха до крайно противопоставяне на „Продължаваме промяната - Демократична България“ с ГЕРБ и ДПС преди местните избори в края на октомври 2023 г. заради отмяната на машинното гласуване.

Източници в ГЕРБ коментираха, че до промени в Изборния кодекс едва ли ще се стигне преди вота за Европейски парламент, който се очаква да бъде на 9 юни. В партията обаче не отхвърлят необходимостта от ново отваряне на изборното законодателство след широко обсъждане.

Смените в кабинета: по-полека

По неофициална информация на „Дневник“ от източници в ГЕРБ и „Продължаваме промяната - Демократична България“ при ротацията ще бъдат отстранени само отделни министри, макар през последните месеци Бойко Борисов да казваше, че в седем-осем министерства не се върши работа, което е практически половината кабинет.

За минимални промени се обяви премиерът Николай Денков: „Много е важно при ротацията да се запази този колективен дух. Трябва да сменяме министри само когато сме сигурни, че следващият, който ще дойде, ще бъде по-добър“, каза той пред „Дарик радио“.

Борисов още не е заявявал публично какво иска партията му, но в неофициални разговори с „Дневник“ политици от нея казаха, че все още има настроения за кабинет с ярки политически квоти и представители.

Други в ГЕРБ, както и представители на „Продължаваме промяната - Демократична България“ посочват, че резките смени на министри са нереалистични, защото това допълнително покачва напрежението между управляващите, а и не изглежда добре пред партньорите в чужбина. Показност на неразбирателствата при партньорите може и да даде повод на президента Румен Радев за атаки и демонстративно забавяне на процедурата по избиране на ново-старо правителство.

Ако се потвърди, че ще има само отделни нови министри, те вероятно ще са:

•     на външните работи, защото Мария Габриел става премиер
•     на образованието, където Денков се очаква да се върне
•     на здравеопазването след заявката на Христо Хинков, че няма да остане
•     на спорта - Димитър Илиев заяви, че няма да се чувства комфортно в мандата на ГЕРБ.

Източници сред управляващите посочват, че оценките на Денков и Габриел за министрите, впоследствие и преговорите с партийните лидери, предстоят и затова до последно всичко е несигурно. Включително е неизвестно дали министърът на образованието няма да запази поста си, а Денков да бъде вицепремиер „без портфейл“ или дори министър на външните работи.
„Продължаваме промяната - Демократична България“ държи на Димитър Илиев, докато ГЕРБ настоява за смяната му. В партията на Борисов не одобрявали и министърът на икономиката Богдан Богданов.

Сигурно изглежда обаче, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, за когото настояват ГЕРБ и ДПС, ще запази поста си, макар „Продължаваме промяната - Демократична България“ да му поиска оставката през ноември.

Премиерът обяви, че стремежът е правителството да подаде оставка на 6 март (точно девет месеца след като беше избрано - бел. авт.), като дотогава да е уточнен и съставът на новия Министерски съвет.
По неофициална информация на „Дневник“ управляващите вече са уточнили, че ще бъде използван първият управленски мандат, който е на ГЕРБ.