През последните седмици над милион германци излязоха по улиците да протестират срещу крайнодесните. Какво точно се случва в Германия? Коментар от Александър Андреев.
Какво точно става в Германия? И защо в някои градове все още продължават протестите срещу крайнодесните залитания в обществото? Човек трябва добре да познава страната, за да вникне и в по-невидимите причини.
Спомените за мрачното минало
Една от тях е здравият демократичен рефлекс на мнозинството германци, което поколения наред с удивително постоянство усвоява уроците от времето на нацизма. Защото именно тогава хората се поддадоха на популистките, антидемократични, расистки и човеконенавистни внушения на Хитлер и неговата партия - и по този начин съпричиниха огромна световна катастрофа, отнела живота на десетки милиони хора.
Тук трябва отново да се спомене и поводът за актуалните протести: една конспиративна среща на неонацисти с участието на представители на популистката партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), на която е бил обсъждан и план за прогонване от страната на милиони мигранти, а и на германци с мигрантски произход. Тъкмо в тази не само реакционна, но и направо противозаконна идея е замесена и партията с най-висок прираст на привърженици напоследък - именно АзГ. А тези близо милион и половина германци, които излязоха на улицата в защита на демокрацията, на висок глас казаха нещо съвсем просто: ние сме мнозинството, което досега беше мълчаливо, но няма да позволим да се подкопае демокрацията и конституцията в Германия. Казаха го на фона на тревожните прогнози за местните избори, предстоящи в три източногермански провинции, където АзГ може би ще се окаже първа политическа сила.
Страховете за бъдещето
Тъкмо това е и втората причина за протестите: перспективата АзГ да влезе във властта на провинциално равнище. Защото доста хора вярват на неизпълнимите популистки обещания на тази партия. Нека да се върнем малко назад и да си припомним историята на АзГ. В края на миналия век партията възникна като протестна структура срещу въвеждането на еврото, по-късно се обяви против спасяването на гръцките банки, против притока на мигранти, против мерките срещу пандемията, а напоследък се бори и срещу мерките за опазване на климата. Както се вижда - все негативни цели. Тоест, става дума за партия, която не знае как ще управлява, защото почти не предлага осъществими позитивни идеи. Да, има програма, но какво точно включва тя? АзГ иска снижаване на цените на енергията, за да се спряла „деиндустриализацията на Германия“. Партията настоява за строга антимиграционна политика и отхвърля сегашната политика на ЕС - далеч не само в тази област. Лидерката Алис Вайдел тези дни дори каза, че ако ЕС не се „преоснове“, примерът на Великобритания би бил възможна опция и за Германия - да напусне Евросъюза. АзГ настоява за повече референдуми и за критично преосмисляне на държавната политика по време на пандемията. Те искат още възстановяване на ядрената енергетика, отмяна на плановете за редуциране на двигателите с вътрешно горене и на други мерки за опазване на климата. Както се вижда - все искания, които разбираемо ще бъдат подкрепени от хора в икономически по-слаби позиции и в икономически по-слаби региони. В същото време тези искания са отчасти практически неизпълними, отчасти влизат в противоречие с европейската политика, отчасти скрито подкопават конституционния ред в страната.
„Алтернатива за Германия“ и аналогиите с „Възраждане"
Аналогиите с „Възраждане“ в България изобщо не са произволни. Достатъчно е само да си припомним изявата на г-н Костадинов пред форума на АзГ, където роднинството между двете партии беше оповестено на висок глас. Да, оплитаме се в известна терминологична бъркотия, доколкото в Германия за такива партии се говори като за „крайнодесни“, а в България „Възраждане“ се държи по-скоро като крайно лява и проруска партия. Но и за АзГ постоянно се твърди, че там къкрят подмолни проруски тенденции, а сред привържениците ѝ има доста проруски настроени избиратели. Между българските и германските популисти се наблюдава обаче и лека цивилизационна разлика. В Германия АзГ демонстрира малко по-обрано политическо поведение от „Възраждане“ в България, нейните дейци не са толкова кресливи и поне привидно се опитват да се държат като представители на демократична партия.
Публикуваните тези дни прогнози за изборите за Европейски парламент през юни вещаят успех и на двете партии. Но ние виждаме какво се случва на антиевропейските партии, които изпращат свои представители в Европарламента с единствената цел да саботират европейските структури. Примерите с българската ВМРО или с британската ЮКИП ясно показват, че подобен политически цинизъм не остава ненаказан от избирателите. От собствените им избиратели.
А мълчаливото досега мнозинство, поне в Германия, вече отчетливо осъзнава колко опасни за демокрацията са такива партии. И неслучайно излезе на може би най-масовите протести в германската история.
