Бившият премиер не е получил присъденото обезщетение, а България не е смутена, че не изпълнява решението на Страсбург
Сагата с т.нар. царски имоти се точи вече толкова дълго, че вероятно и най-големите ѝ познавачи се объркват из различните ѝ разклонения.
Сакскобургготски първо реституира имотите си, после държавата заведе дела да си ги върне обратно, той пък даде държавата в Европейския съд по правата на човека заради мораториума от 2009 г., с който бе забранено той и сестра му да се разпореждат с имотите си и да ги експлоатират. Така България беше осъдена да плати рекордното обезщетение от 1 635 875 евро плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени, на Сакскобургготски и сестра му. Съдът прие, че със забраната за всякаква търговска експлоатация на царските гори е нарушена конвенцията за правата на човека, която защитава собствеността. Нарушено е и правото на справедлив съдебен процес, тъй като мораториумът не е можело да бъде обжалван. Съдът констатира, че действията на българските власти са поставили непропорционална индивидуална тежест върху Сакскобургготски и сестра му. Предвидените мерки са извънредни, тъй като мораториумът е бил в сила дълго и не е подлежал на съдебен контрол.
Срокът за плащане беше 2 ноември м.г. Близо 3 месеца по-късно
обезщетението още не е платено,
става ясно от отговори от Министерството на правосъдието на въпроси „Сега“. Това означава, че всеки ден се трупат и лихви, които в крайна сметка данъкоплатците ще покрият.
Междувременно преди дни на първа инстанция приключи и последното дело, заведено през вече далечната 2011 г., свързано с имотите на наследниците на българските царе - бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Софийският окръжен съд призна държавата за собственик на 16 000 дка земи и гори в Рила. Но отхвърли претенциите на държавата Сакскобургготски и Хробок да платят по 125 000 лв. - равностойността на получените добиви от имотите. На 8 септември 2011 г. Софийският окръжен съд наложи изрична забрана върху сечта и транспортирането на дървесината. Това определение не е обжалвано от Сакскобургготски и е в сила и до момента, което на практика обезсмисля мораториума.
Окръжният съдия Ивайло Георгиев се позовава на съдебната практика, според която лицата, на които държавата е предала недвижим имот като техен собствен (включително като възстановен им от държавата), не дължат на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота за времето, преди собствеността да им бъде отнета. Простичко казано - държавата сама е върнала горите и земите на Сакскобургготски и сестра му и затова не може да претендира за обезщетение за времето, в което те са ги владели.
Тепърва обаче предстои по казуса да се произнесат Софийският апелативен съд, както и Върховният касационен съд. Т.е. поне още няколко години окончателно решение няма да има.
Изглежда, обаче, че българските власти обвързват изплащането на обезщетението на Сакскобургготски точно с този финален съдебен акт по националното дело за горите. Или поне такова е тълкуването на земеделското министерство.
За решението по делото се разбра от съобщение на земеделското министерство, според което „ако така постановеното решение на съда остане в сила, С.Б.С. и сестра му М.Б.Х. ще трябва да възстановят на държавата присъденото им обезщетение от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за имуществени вреди в размер на 1 635 875 евро, вследствие наложения мораториум от НС през 2009 г." Земеделското министерство изобщо не коментира факта, че това обезщетение не е платено, за да бъде възстановявано, а и държавата търси в пъти по-малко от Сакскобургготски - претенциите са за 250 000 лв.
До Министерството на правосъдието и Министерството на финансите бяха пратени въпроси, тъй като според източници на „Сега"
преписката от октомври м.г. е на бюрото на финансовия министър Асен Василев.
След дни мълчание, едва след напомняне за висящите въпроси, от МФ излязоха с абсурдния аргумент, че те нямат отношение към темата и за всичко това отговаряло правосъдното министерство. А питанията всъщност са точно от компетентността на МФ - защо срокът за плащане не е спазен и към днешна дата какви лихви се дължат освен присъденото обезщетение.
От МП отговориха, че изплащането на обезщетенията по осъдителни решения срещу българската държава пред ЕСПЧ следва процедура, разписана в Постановление на МС 26 от 2004 г. По силата му Министерският съвет приема решение за изпълнение на влезлите в сила решения на ЕСПЧ, а средствата, необходими за изплащане на сумите, се осигуряват от републиканския бюджет.
Министерството на правосъдието припомня, че по делото „Сакскобургготски и Хробок срещу България“ съдът в Страсбург е отхвърлил по-голямата част от оплакванията на бившия премиер и сестра му и е установил нарушения на защитата на собствеността и на достъпа до съд само по отношение на две оплаквания, свързани с мораториума, наложен през 2009 г.
Цитира се параграф 47 от решението на Страсбург: „С оглед на факта, че националното производство, свързано с правото на собственост на жалбоподателите, все още е висящо, Съдът взема под внимание уверението на жалбоподателите, че всяко присъдено обезщетение ще бъде взето под внимание, когато страните уредят сметките си след приключването на производството. По-специално, за да се предотврати всяко неоснователно обогатяване от настоящото решение, ако националните съдилища в крайна сметка установят, че жалбоподателите не са или не са изцяло собственици на спорните имоти, жалбоподателите следва да изплатят съответната част от обезщетението, посочено в параграф 44 по-горе, на държавата-ответник, в случай че междувременно такова е било платено“.
Така, МП обяснява, че в случай, че държавата спечели с окончателен акт делото за горите, Сакскобургготски и Хробок ще трябва да върнат на държавата обезщетението, платено в изпълнение на решението на съда в Страсбург.
По информация на „Сега“ през октомври м.г., броени дни преди да изтече срокът за изплащането на обезщетението, присъдено от ЕСПЧ, в министерството е свикана среща на различни експерти, на която да бъдат обсъдени възможностите за изплащане на обезщетението и да се предвиди някаква форма на обезпечение, така че да се гарантира връщането на част или цялата сума в случай на успешен за държавата изход от националното дело за собствеността на горите. На срещата са поканени и представители на Министерство на финансите, както и на Министерството на земеделието и храните, което води делото пред Софийския окръжен съд. Адвокатите на Сакскобургготски отказват тази среща, тъй като приемат, че няма как да консултират държавата как да изпълни решението на съда в Страсбург. Те обаче пращат становище, че плащането на обезщетението изобщо не е под условие, а се дължи без отлагане.
Адвокат Михаил Екимджиев, който водеше „царското“ дело в Страсбург,
определи като заблуждаваща тезата, че Сакскобургготски ще връща
присъденото от ЕСПЧ обезщетение, ако държавата спечели делото за собствеността на горите. Основание за връщане ще има само ако български съд с влязло в сила решение признае държавата за собственик на горите и ѝ присъди обезщетение за доходите на Сакскобургготски от тях, посочи още адвокатът.
Екимджиев посочва, че Софийският окръжен съд е отхвърлил иска на държавата за обезщетение, приемайки, че приходите на царя са получени добросъвестно, а не са неоснователно обогатяване.
Според решението на Страсбург осъждането на държавата от ЕСПЧ е безусловно, а след 2 ноември 2023 г. тя дължи наказателна лихва „в размер на пределната лихва по заеми на Европейската централна банка +3%". Адвокатът посочва още, че според Върховния касационен съд (ВКС), забавено плащане, което уврежда бюджета, е „безстопанственост“, т.е. престъпление по чл. 219 от Наказателния кодекс.
„Абсолютната погасителна давност за това престъпление е поне 15 години. Ако в този период има главен прокурор, различен от Борислав Сарафов, прокуратурата би се заинтересувала защо премиерът Николай Денков, който е сезиран с казуса, е решил да ни натовари с наказателни лихви. За разследващите би бил интересен и въпросът защо, след осъдителното решение на ЕСПЧ, правителството не инициира отмяна на мораториума върху царските имоти, давайки повод за ново дело и обезщетение за периода след 2 май 2023 г.", казва адвокатът. Според него са несъмнени и репутационните вреди от безпрецедентното неизпълнение на решението на ЕСПЧ. „С него хора, дошли на власт с каузата за върховенство на правото, наредиха България до Русия, Азербайджан и Турция“, заключи той.
Адвокатът е възмутен, че за първи път в 30-годишната му практика му се случва институции да не отговорят - а той се е обръщал и към премиера Денков, и към Кирил Петков като шеф на парламентарната комисия по въпросите на ЕС, Шенген и Еврозоната.
За това, че присъденото от Страсбург още не е платено е информиран и Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Съда в Страсбург. Статусът на делото там е „очаква се план за действие/доклад“.