На база на предварителни данни и оценки бюджетът е завършил 2023 г. с дефицит 2.2% от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), съобщи Министерството на финансите. Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на този показател от 3% от БВП, допълват от там. Това ниво бе определено така, че да отговаря на условието за членство на България в еврозоната.
Според ведомството това по-добро представяне е дало възможност на Министерството на регионалното развитие да одобри 1.2 млрд. лв. за разплащане на проекти на общините.
„Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план“, пише в съобщението на министерството до медиите.
Въпросът с парите на общините бе особено остър при политическите дебати по бюджета за тази година, когато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че няма да го подкрепи, преди да разбере коя община колко пари ще получи.
След отделянето на тези 1.2 млрд. лв. за проекти на общините касовият дефицит се покачва до 2.9% от БВП, обясняват от министерството.
Предварителните оценки за изпълнението на бюджета през януари сочат, че по традиция салдото по консолидираната фискална програма (КФП) ще бъде положително - 0.4 млрд. лв. (0.2 % от прогнозния БВП), което е близко до отчетеното за януари 2023 г.
Приходите, помощите и даренията нарастват с около 6.3 на сто спрямо януари 2023 г., което компенсира
в голяма степен по-високите разходи, дължащи се основно на базов ефект при социалните разходи вследствие на изплатените по-високи пенсии през януари 2024 г. след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., посочват от министерството.
Сред другите причини са и по-високите разходи за персонал след увеличението на заплатите на
педагогическия персонал и при някои други администрации с приетия в средата на 2023 г. Закон за бюджета за 2023 г.
Приходите, помощите и даренията за януари 2024 г. се очаква да бъдат 5.2 млрд. лв. и нарастват с 0.3 млрд. лв. спрямо отчетените за януари 2023 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които
нарастват номинално спрямо януари 2023 г. с 0.5 млрд. лв., докато неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) остават по-ниски от постъпленията за януари 2023 г. с около 0.2 млрд. лв.
Разходите по консолидираната фискална програма са 4.8 млрд. лева при 4.4 млрд. лв. година по-рано.
Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и други, докато разходите за субсидии за нефинансови предприятия (основно по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) отчитат спад, основно поради нормализирането на цената за небитовите потребители на електрическа енергия на
борсата, която остана под определения праг за изплащане на компенсации през декември 2023 г. и януари 2024 г., докато през януари 2023 г. бяха изплатени компенсации по действащи тогава програми.
