Макар и противоречиви и подложени на сериозни критики, промените в Конституцията бяха приети през декември с голямо мнозинство. Нещо повече, най-големите пазители на статуквото в съдебната система - ГЕРБ и ДПС се превърнаха във флагмани на тези промени. И то до степен, че изместиха в тази роля традиционните й носители от "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ).

Еуфорията от това обаче, не продължи дълго. Миналата седмица в рамките на 24 часа бяха приети промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които възстановиха Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), чието премахване с промените в Конституцията бе обявено за едно от големите й постижения. Промените станаха факт по добре позната схема - внесени от група депутати между четенията в комисия (в случая в комисията по правни въпроси), като преходни и заключителни разпоредби на друг нормативен акт, който в момента е отворен за промени (в случая НПК) и бързо гласуване (на другия ден) в пленарна зала.

Къде са проблемите?

• Съгласно променената Конституция вече има Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Има и Общо събрание, което не е идентично на Пленума и има много по-ограничени правомощия;

• Самата Конституция в своите преходни и заключителни разпоредби не предвижда продължаване на правомощията на Пленума, а е добре известно, че нейните разпоредби имат пряко действие. Нещо повече, изрично е уредено, че сегашните Съдийска и Прокурорска колегия ще изпълняват функциите на ВСС и Висш прокурорски съвет (ВПС). Никъде не се споменава за Пленум;

• Правят се промени в променената преди малко повече от месец Конституция с акт, който е по-нисш по ранг от нея - факт, който сам по себе си вече е противоконституционен;

• Като основен аргумент за приетите промени се изтъква проведена на 28.12.2023 г. работна среща между ВСС и министъра на правосъдието, на която са били направени изказвания от членове на ВСС в тази посока. За нея няма информация нито на страницата на ВСС, нито на страницата на Министерството на правосъдието. Не става ясно дали това е било среща, на която е взето някакво решение по легитимен начин или просто е имало обмяна на мнения. Единствено от публикации в медиите става ясно, че това, за което са настоявали членовете на ВСС е било ВСС и ВПС да бъдат уредени като юридически лица - първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Прочитът на кадровиците е, че ВСС и ВПС са уредени като административни органи и това е пречка да се разпореждат със съответните финанси.

• Не на последно място проблем е и фактът, че вече приетите промени са внесени от група депутати от управляващата коалиция плюс ДПС, т.е. хората, които внесоха и гласуваха измененията в Конституцията от декември 2023 г.

Почти веднага след като промените в Конституцията бяха обнародвани и влязоха в сила, в Министерството на правосъдието се сформира работна група, която трябва да приеме нов Закон за съдебната власт, в който детайлно да бъдат разписани правомощията на ВСС, ВПС и Общото събрание, както и други разпоредби, произтичащите от промените в Конституцията. Работната група трябва да приключи работа до края на февруари, като след това, както беше заявено от министерството, законопроектът ще бъде публикуван за публични консултации. Това е стандартното развитие на последващата законодателна инициатива.

Всякакви предположения ще бъдат силно спекулативни, но съдейки от оскъдната информация за срещата от 28.12.2023 г., най-вероятно става въпрос не само за оперативна бюджетна и финансова работа (която и сега е възможна), а за по-големи плащания.

Има и още една и то много по-сериозна причина за бързането - и това са предстоящите избори на членове на ВСС, ВПС, главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС) - избори, които при стриктно спазване на всички срокове трябва да се проведат до края на тази година. На пръв прочит предвиденият в Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията срок е 6 месеца (за приемане на нов Закон за съдебната власт) +3 месеца (за избор на членове на новите магистратски съвети).

Реално обаче е напълно възможно този срок да бъде удължен и така процедурите, свързани с подготовката и изборът на новото попълнение на висшите административни и кадрови органи на съдии, прокурори и следователи, да бъдат организирани от Пленума на ВСС.

В § 22, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията е записано, че "Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения". А в § 23, ал. 1 е доуредено, че "Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 129 - чл. 130б".

Ако изговеният от Министерството на правосъдието (МП) законопроект на Закон за съдебната власт бъде приет най-късно до юни, то тогава до края на септември трябва да имаме избрани нови членове на ВСС и на ВПС. Тук е важно да се припомни, че мандатът на сегашните членове на сегашния ВСС изтече на 4 октомври 2022 г.

Какво и къде може да се обърка?

• В момента Министерството на правосъдието се движи в срок и е обективно реалистично законопроектът да бъде внесен в Народното събрание преди Великден. От там нататък прогнозирането е трудно, защото след действията на парламента от миналата седмица, очевидно няма силно желание разпоредбите на променената Конституция да се приложат в пълнота и така обновяването на висшите административни органи на съдебната власт няма как да стане в срок;

• Това може да доведе и до сериозни промени във внесения от Министерския съвет законопроект между четенията и то в посока, която допълнително да накърни върховенството на закона и дългогодишните усилия за реално гарантиране независимостта на съдебната власт;

• Не трябва да се пропуска и един от най-важните елементи в този процес - начинът, по който ще бъдат избирани съдии, прокурори и следователи от професионалната квота.

По време на изборите през 2022 г. и последващата информация за тях, стана известно, че електронното гласуване е меко казано компрометирано и сянката на съмнение и недоверие, надвиснала върху Върховния административен съд, не можа да бъде разсеяна. А ВСС вместо да се опита да стигне до дъното на проблема и да го изследва от всички страни, започна неговото замитане с разговори за смяна на електронната система за гласуване и за въвеждането на машинно гласуване.

По какъв начин ще бъде уреден изборът зависи от новия проект на ЗСВ, но е много вероятно това да забави допълнително цялата процедура по организацията на новите избори;

• Още един елемент от целия пъзел е и неизвестността около ротацията и смяната на местата в Народното събрание и по-конкретно - кой ще е неговият председател. Знаем, че именно той/тя е фигурата, която определя кога един законопроект ще бъде обнародван в Държавен вестник, а през последните години сме ставали свидетели как може да се злоупотребява с това правомощие (може да се припомни казусът с отстранения председател на Сметната палата и забавеното обнародване в Държавен вестник на решение на Конституционния съд в негова полза).

Реформирането на съдебната власт в България винаги е било като аржентинско танго - крачка напред и две назад, безкрайни възможности за импровизация. В сегашната ситуация обаче сякаш има усещане за страх от това, че особено съдът може бързо да се еманципира и да изпълни с реално съдържание понятието за независимостта на съдебната власт. Дали страхът идва от хора с властови позиции, които могат да се превърнат в клиенти на тази власт е спекулативно твърдение, но не и безпочвено.

Факт е обаче, че след декември 2023 г. устремът за промени сякаш секна и колелата на реформаторската каруца изглежда, че затъват в политическа и парламентарна кал.