Нашата Слънчева система е съвкупност от обекти - от планети и луни до комети и астероиди. Смята се, че около Слънцето обикалят над 1 милион астероида и че водата, която се намира на тях, отдавна се е изпарила.
Скорошно проучване, използващо данни от инфрачервения телескоп SOFIA, открива вода на астероидите Ирис и Масалия.
Ирис е с диаметър 199 км, което го прави по-голям от около 99 % от неговите събратя. Той обикаля около Слънцето в астероидния пояс между Марс и Юпитер на средно разстояние от 2,39 астрономически единици, като една обиколка отнема 3,7 години.
Масалия е сравнима по размер с Ирис, като диаметърът ѝ е 135 км, а орбитата ѝ е подобна на тази на Ирис.
Астероидите в Слънчевата система се различават малко по състав и структура. По-близо до Слънцето преобладават силикатните астероиди, лишени от лед, а по-далеч от него по-често се срещат ледени.
Изследването на разпределението на астероидите помага да се разбере съставът и преносът на елементи в слънчевата мъглявина преди образуването на планетите и астероидите.
Ако успеем да разберем разпределението на водата в нашата система, това ще ни помогне да научим повече за разпространението ѝ в екзопланетните системи и вероятността за извънземен живот.
Данните, заснети от SOFIA - Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия, която спря работа през 2022 г. - разкриват вода на астероидите Ирис и Масалия. Това не е първият път, в който SOFIA прави подобно откритие. Още през октомври 2020 г. обсерваторията идентифицира вода на Луната.
С помощта на своята инфрачервена камера за слаби обекти (FORCAST) тя открива на повърхността следи от водни молекули, еквивалентни на около 350 милилитра вода в кубичен метър почва.
Водещият автор на статията д-р Анисия Арредондо от Югозападния изследователски институт потвърждава, че въз основа на силата на спектралните линии обемът и разпространението на водата на астероидите съответстват на тези, открити на Луната. И тук тя е била затворена, свързана с минерали, както и абсорбирана от силикати.
Анализирани са и данните от два по-слаби астероида - Партенопе и Мелпомена, но в техния случай не може да се получи окончателен резултат заради особено големия фонов шум. Оказва се, че инструментът FORCAST няма необходимата чувствителност, за да идентифицира спектралната характеристика на водата на тези астероиди, ако наистина е имало такава.
Необходим е допълнителен анализ, за да се разбере напълно разпределението на водата в Слънчевата система, но след проучването екипът ще използва космическия телескоп "Джеймс Уеб", който има по-качествена оптика и много по-добро съотношение сигнал/шум, за да научи повече.