Темата за подслушването е гореща още от зората на Прехода, когато започва разграждането на комунистическите тайни служби. Те са специализирани в създаването на компромати и използването им. Тази дейност до ден-днешен носи дивиденти на криминални кръгове, в които участват полицаи, съдии, прокурори, следователи и политици.

„Дневник“ проследява по изцяло публични източници събитията, които маркират как хората във властта и извън нея са държани в зависимост чрез уличаващи записи със специални разузнавателни средства (СРС) - в повечето случаи незаконни.

1997 г.
Главният прокурор Иван Татарчев предупреждава, че промени в Закона за СРС оставят вратички за злоупотреби. Става дума за възможност при някои обстоятелства МВР да подслушва само с разрешение на министъра. Поправката е по идея на МВР.

2000 г.
Големите скандали с подслушване зачестяват през новото хилядолетие. На 28 юли 2000 г. главният прокурор Никола Филчев обявява, че е подслушван. В апартамента му, даден му от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), са открити два микрофона, монтирани още при строежа на сградата, според обяснението на службите. Подслушвателна станция с нови батерии е намерена в съседния апартамент, обитаван от о.з. полковник Службата за оперативно-техническо издирване (СОТИ). На трима души са повдигнати обвинения, като на финала всички са оправдани.

2001 г.
В последните си месеци правителството на Иван Костов предлага промени в НК и НПК. Текат дебати „на кого да се даде подслушването“. То е ключов инструмент в разследването на престъпленията и прокуратурата, ръководена от Филчев, иска пълен контрол. Това, че разрешенията се дават от съда, й създава неудобства. В същото време тя владее целия последващ процес - как се използват данните и как се унищожават. Въпреки предложенията съдът не получава контрол върху тези процеси и това става база за колосална престъпна дейност за изнудване и натиск през следващите 23 години.

По това време прокурорът Николай Чирипов заявява, че от заключената каса в кабинета му са откраднати касети, които уличават главния прокурор в подслушване на политици. Чирипов дава интервю в „Труд“ и казва, че се подслушват незаконно политици, журналисти и магистрати, като споменава Доган, Осман Октай, Бойко Рашков и Тошо Тошев.

Прокуратурата обявява, че не разполага с данни за незаконно подслушване на споменатите хора. Десетина дни след кражбата Чирипов намира подслушвателно устройство в кабинета си, за което министърът на вътрешните работи твърди, че не работело - батериите му били изтощени. Вместо да проучи скандала и да защити прокурора, Висшият съдебен съвет (ВСС) предлага Чирипов за наказание, тъй като не представил доказателства за твърденията си.

Все пак, след като обявява публично, че МВР подслушва незаконно, прокурорът успява да се пребори за проверка как се използват специалните разузнавателни средства. Въз основа на нея Филчев обявява, че има над 10 000 случая на подслушване между 1999 и 2000 г., като в съда са използвани само 267 случая, а само 100 са послужили за доказателство.

2002 г.
Депутатът от ОДС Йордан Бакалов съобщава пред журналисти, че е било открито писмо в кореспонденцията на прокуратурата и Националната служба за сигурност (НСС) за разработка „Гном“ и че в нея са подслушвани трима депутати от ОДС - той, Йордан Соколов и Иво Цанев, както и журналисти, сред които Лили Маринкова, Йово Николов, Нери Терзиева. След това става ясно, че са подслушвани и други: ген. Атанас Атанасов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Николай Бареков и други. Според Атанасов той е бил целта на подслушването - уж заради шпионаж, а реално с цел да се сабира чувствителна информация, което е злоупотреба с власт. Никой не е наказан по случая.

2003 г.
В края на годината правителството на Симеон Сакскобургготски обявява, че се пише Закон за специалните разузвавателни средства и с него спецслужбите ще могат да подслушват по облекчена процедура, когато имат оправданието, че е застрашена националната сигурност.

2006 г.
В медиите изтича подслушан телефонен разговор от март 2004 г. между русенския бизнесмен Илиян Пенев, по прякор Мацола, и заместник апелативния прокурор на София Николай Ганчев. В него се чува репликата на прокурора: „Оферирай!". Името на бизнесмена се появява години по-късно в разследването на испанската полиция за къщата в Барселона, с която Бойко Борисов няма нищо общо, според българската прокуратура.

2007 г.
По жалба на адвокат Михаил Екимджиев съдът в Страсбург констатира, че в България няма адекватен контрол над подслушването, а употребата на тайни средства е прекомерна. Като последица от това решение за кратко и само на хартия у нас съществува независим орган, който трябва да следи за законното използване на СРС. Един от основните проблеми , които установи Европейският съд, е, че следените със СРС от службите никога не научават за това, а че са били подслушвани, разбират само тези, срещу които започва наказателно дело.

2008 г.
Избухва скандал с разработка на създадената предишната година на мястото на НСС Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), която оттогава е непрекъснат генератор на скандали. При операция „Галерия“ се оказва, че са подслушвани журналисти и депутати. За разработката се разчува след побоя над журналиста от сайта „Опасните“ Огнян Стефанов, за който никой не е наказан. Според ДАНС целта на „Галерия“ била да се установи изтичането на класифицирана информация от агенцията. Всъщност става дума за купища нарушения от нейни служители, установява парламентарна комисия.

Променя се Законът за СРС с цел министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС да бъдат изолирани от процеса по подслушване. Дотогава съдебните разрешеният отиват при двамата и те се разпореждат подслушването и следенето да започне. Така изтичала информация към подслушваните.

2009 г.
Осветена е разработката „Лиана“ („Лиани“), подозира се изтичане на информация от ръководството на МВР.

Става ясно, че подслушването става все по-масово. Същата година са подготвени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които позволяват на МВР да събира трафични данни от интернет и мобилна телефония и да съставя профил на всеки гражданин в лично електронно досие. Това е един от първите скандални законопроекти на ГЕРБ, по време на чието управление подслушването и шантажът с него стават „национален спорт“.

2010 г.
НПК е променен и от промените следва, че присъдата ще може да се основава само на показанията на таен свидетел и данни от СРС. Връщат се и „вечните обвиняеми“.

В края на годината главният прокурор Борис Велчев съобщава: „Подслушва се прекомерно, а ефективността от многобройните специални разузнавателни средства е ниска“.

2011 г.
В началото на годинана става известно, че е подслушван директорът на Агенция „Митница“ Ваньо Танов. В медиите изтичат записите „Ало, Ваньо“ - серия от телефонни разговори на тогавашния премиер Бойко Борисов, Танов и тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Чува се как Борисов иска от Танов да спре проверката в бирената фабрика на Михаил Михов - Мишо Бирата. Танов подозира шефа на ГДБОП, че е режисирал записите. През 2023 г. медията, публикувала първа подслушаните разговори, съобщи, че имат записа от застреляния на 16 август същата година Алексей Петров - притежаващ дискредитираща информация за хора от най-високите нива на властта. Обвинение на Борисов не е повдигнато, защото според софийската градска прокурата си „направил самокритика“.

Адвокатите Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев подават нова жалба до Европейския съд за правата на човека в Страсбург срещу Закона за специалните разузнавателни средства. Законът в България не гарантира на всички граждани, обект на СРС, че ще бъдат информирани, че са били следени. Право на уведомяване имат само тези, спрямо които СРС са използвани незаконно, и то само когато парламентарната подкомисия случайно се натъкне на такива случаи.

През септември председателят на Софийския градски съд Владимира Янева съобщава в интервю, че не е връщала искане за подслушване, откакто ръководи съда.

2012 г.
Съдилищата в Пловдив и Шумен отчитат драстичен скок на подслушването и следенето. Лично Цацаров съобщава за ръста от 67% спрямо предишната година и посочва, че в 1637 случая са подслушвани и следени граждани, а в 116 са наблюдавани обекти. Той заявява, че контролът на използването на СРС не е ефективен. „МВР и ДАНС обикалят из страната и сондират предварително къде ще бъде одобрено искането за подслушване на даден обект“, разкрива Цацаров, след като става ясно, че проблемът с подслушването при управлението на ГЕРБ се задъбочава. Изнася и друго „от кухнята“ - че председателите на съдилищата дават съвети на МВР и ДАНС: „Те пристигат в кабинета на председателя и той им казва: „Това не става, оправете го." И така вече поправеното искане се завежда“.

2013 г.
„Не ми се подсмихвай, ти си го избра!" - тази фраза на градския прокурор на София Николай Кокинов към премиера Бойко Борисов по повод избора на Сотир Цацаров за главен прокурор предизвиква огромен скандал. Става дума за аудиофайлове от 2011 г., за които анонимният изпращач заявява, че са направени по поръчка на вътрешния министър Цветан Цветанов от службата за подслушване СДОТО в дома на Борисов в Банкя. Прокуратурата не намира проблем в чутото. ВСС уволнява Кокинов.

Бюджетът за подслушване е увеличен почти три пъти.

Същата година представител на легия „Антимафия“ заявява пред Би Ти Ви, че „частна“ ГДБОП под ръководството на Цветанов е извършвала нерегламентирано подслушване и дискредитиране на политически лидери и журналисти, като разработката „Будали“ срещу журналисти била заради папката „Буда“ - за дейността на Бойко Борисов в средата на 90-те години. Цветанов и главният секретар на МВР Калин Георгиев отричат. Срещу Цветанов е образувано разследване за бездействие по отношение на незаконно подслушване, но не е осъден.

2014 г.
ДАНС отказва да предостави на Български хелзинкски комитет (БХК) достъп до информация колко искания за използване на СРС е направила, за колко е получила разрешение и колко души са подслушвани през 2013 г.

2015 г.
Избухва скандалът „Яневагейт“ - до „Биволъ“ анонимно са изпратени записи с разговорите на съдиите от Софийския градски съд Владимира Янева и Румяна Ченалова, както и адвокат Момчил Мондешки (всичко за него четете тук). В диалозите се чува как се „опраскват“ магистрати и че Борисов е купил къща в Барселона за милион и половина евро на жена, с която има връзка и която „ходи в „Шервиньо“. Янева съобщава, че от нея е искано да организира среща между синдиците на КТБ и Делян Пеевски. Няма последствия от чутото.

2017 г.
Бойко Рашков, по това време председател на Бюрото за контрол на СРС, обявява, че има нерегламентирано подслушване на политици, магистрати и журналисти с цел сплашване, натиск или шантаж. Има доказателства, че за 2 години потърпевши са 19 души. Най-много разрешения се дават от специализирания съд, посочва в доклада си бюрото. Подслушвани са съдия и депутати, а службите крият информация, оповестява още Рашков. Той съобщава, че има медии, които получават разпечатки с подслушвания, с които дори бюрото не може да се сдобие. Уличава и свои колеги в бездействие. Депутатите и прокуратурата не виждат проблем.

2018 г.
Членове на Бюрото за контрол на СРС, които според Рашков са извършвали нарушения, са преизбрани с нов мандат. Той не е, но е взет на мушка от антикорупционната комисия.

2019 г.
Броят на подслушванията се увеличава, няма данни колко души са осъдени благодарение на доказателства, събрани със СРС.

Десислава Иванчева е осъдена за подкуп на първа инстанция, а по-късно и окончателно въз основа на СРС. Майка й съобщава, че е подозирала, че я подслушват и ще я „сготвят“.

В края на годината Сотир Цацаров оглавява антикорупционната комисия, която по това време е съсредоточила огромно количество власт и е получила право да иска прилагане на СРС.

2020 г.
Прокуратурата изпраща на медиите незаконно записи от подслушване на президента Румен Радев. Чак в края на 2023 г. прокурорската колегия започва дисциплинарна проверка по случая.

Серия от аудиозаписи, снимки и видеозапис, уличаващи Бойко Борисов, за изпратени анонимно до медиите. На тях се чуват и виждат силно компрометираща информация.

След силен обществен натиск са образувани проверки за чекмеджето с пачките в спалнята на тогавашния премиер, „Мата Хари“ и „Барселонагейт“. Накрая всичко е прекратено.

Един от записите на Борисов е с тогавашния председател на Конституционния съд и бивш главен прокурор - Борис Велчев, според когото е воден преди повече от година (вероятно 2019г.)

Ден преди този изпратен до медиите запис, прокуратурата разпространява записи на четири лични телефонни разговора на бизнесмена Васил Божков от Дубай - два с журналиста Огнян Стефанов, един е с неустановен човек и един вероятно с депутата от групата на „БСП за България“ Александър Паунов. От обвинението твърдят, че го правят поради „обществения интерес“ и че записите са направени със СРС. В тях се чуваха реплики за изпращане на платени протестиращи пред Министерския съвет, за евентуално служебно правителство на президента Румен Радев, как могат да бъдат ограничени правомощията на главния прокурор и как трябва да се иска оставката на правителството и на Иван Гешев.

2021 г.
Съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов обявява, че три звена в службите за сигурност са подслушвали 32-ма политици - партийни лидери и водачи на листи на отминалите парламентарни избори. Спецсъдът отрича да е давал такива разрешения. Служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков твърди, че прокуратурата работи в услуга на предишните управляващи от ГЕРБ.

2022 г.
Прокуратурата и ГДБОП започват проверка дали шпионският софтуер „Пегас“ е използван в България. Според нидерландския евродепутат София инт'' Велд (група „Обнови Европа“) България и Кипър изнасят шпионски софтуер.Прокуратурата открива данни за незаконно използване на „Пегас“ и започва да разследва. Не е известен резултатът.

Седем души са били подслушвани или следени незаконно през 2021 г., показва проверка.

Европейският съд за правата на човека отново осъжда България за прекомерно и безконтролно подслушване с използване на специални разузнавателни средства (СРС) и трафични данни от мобилните оператори. Според съда всеки в България може да бъде подслушван безконтролно.

2023 г.
В средата на март, тогавашният главен прокурор Иван Гешев обявява, че има организирана атака на мафията срещу държавата и заговор срещу него като на специална пресконференция пуска записи, в които замеси „човека с прякор Къро“ (Красимир Каменов - Къро е застрелян два месеца по-късно в ЮАР) и „Цецо от Белград“ (собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев), разследващия сайт Bird.bg, политици. В компанията на заместника си Борислав Сарафов той показва снимки и записи, за които така и не се разбра дали са законни или не и как са събрани. Твърди се, че са намерени на флашки при обиск на арестуван за притежание и разпространение на наркотици.

Две седмици по-късно, прокуратурата публикува нова серия чатове и записи, за които също се твърди, че са с Къро. А Софийската градска прокуратура обявява, че е образувала досъдебно производство за организирана престъпна група за търговия с влияние с цел дискредитиране и отстраняване на висши магистрати и полицейски служители, второ дело срещу престъпна група за извършване на убийства и трето производство за данъчно престъпление.

Дни преди да бъде уволнен, главният прокурор Иван Гешев оповести записи, в които си говори с Йордан Стоев от ВСС и със заместника си Борислав Сарафов, който му казва „Прегрупираме се“. Сарафов подава сигнал срещу Гешев, в който пише, че Гешев сам е съобщил, че е направил над 150 записа на разговорите си с политици, магистрати и членове на ВСС.

След уволнението си Гешев обявява проекта си за участие в политиката и обявява: „Знам всичко за всеки в тази държава“.

Бившата жена на адвоката Петьо Петров - Еврото, изобличен три години по-рано в разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“ обявява, че той държи компромати срещу магистрати. Записите били правени от негов приближен.

Служители на ГДБОП задържат Кристиян Христов пред входа на БТА, за да му попречат да даде пресконференция.

Антикорупционният фонд получава и публикува снимки на и.д. главния прокурор Борислав Сарафов и на заместникът на апелативния прокурор Емилия Русинова с Еврото в „Осемте джуджета“. Според Сарафов това било постановка от Гешев.

2024 г.
С убийството на Мартин Божанов - Нотариуса се разкрива мащабна престъпна мрежа за шантажиране и заплашване на магистрати и бизнесмени, покровителствана от най-високо място в съдебната и политическата власт.

Съдия Владислава Цариградска разказа как е окабелен и подслушван съдът, в който работи. Тя оповести данни за 150 подслушвани магистрати с разрешения на спецсъда. Съдия Георги Ушев, бивш председател на специализирания апелативен съд в писмо до „Свободна Европа“ твърди, че е разрешил само 30 подслушвания на магистрати. Не е известно някой от тях да е осъден въз основа на доказателства, събрани със СРС.

Бойко Рашков разкри, че Петьо Еврото е правил незаконни записи, за да може да изнудва хора, включително магистрати.