Новите канали на руската пропаганда в онлайн медиите у нас, според новото проучване на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, връзката между сайтовете - бухалки, и разпространителите на дезинформация, както и триъгълникът прокуратура - сайтове - бухалки, политици у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ). Интервюира го Николета Атанасова.
Войната срещу Украйна
Тя е нещо, с което трудно може да се свикне, когато човек гледа както трагедията, така и героизма на украинците. За съжаление, войната ще продължи и тя се стабилизира като положение, не се вижда бърз изход от нея.
За огромно съжаление, агресорът Кремъл успя да постигне икономическа самодостатъчност, което му позволява да продължава да води войната, независимо от санкциите, и също така виждаме, че Кремъл категорично радикализира своите послания на тотална война - както обърнати към Запада, така и към самото руско общество.
Пример за това е една всъщност банална руска пропаганда - беше поднесена на Запада чрез интервюто с Карлсън, както и убийството на Навални беше също категорично послание към света и вътрешната аудитория на Русия, че повече мърдане няма.
Проруските онлайн издания сега
Проруските наративи се промениха от началото на пълномащабната война досега. Преди две години основните руски наративи бяха: пазете неутралитет, не спирайте да купувате руски газ, не давайте оръжие на Украйна, за да бъдете въвлечени във война, и тези опорки бяха речитативите на Нинова, Румен Радев, Костадинов и т.н.
Всичко това сега изчезна с новото правителство и за да се запази проруската реторика на българската сцена, ние наблюдаваме един нов акцент върху историята и 3 март, който ни свързва с Русия като някаква освободителка. Разбира се, закачиха и паметника на Съветската армия към това.
Всеки опит да бъде преосмислено миналото се превръща в отродителство и подобни термини, които обругават съпротивата срещу руската агресия.
Евроатлантизмът на ГЕРБ и цветята на руската посланичка
ГЕРБ никога не са били евроатлантическа партия.
Знаем много добре, че ГЕРБ построи "Турски поток" в България и много добре знаем, че руските интереси у нас са ненакърнени почти навсякъде.
Доколкото има разтоварване от енергийната ни зависимост от руски газ, то то не се дължи на ГЕРБ, а от двете редовни правителства в последните две години. Но това е крайно недостатъчно, за да спре "руската стъпка" в България. Ясно се вижда разкрачената позиция на външно министерство в лицето на Мария Габриел - от една страна, тихомълком се позволява на Митрофанова да слага цветя на паметника в Лозенец, в същото време се оказва, че са я привикали, за да ѝ направят забележка за смъртта на Навални. Която забележка дойде с голямо закъснение.
Друг е въпросът, че не се е явила посланичката, а неин заместник. Тоест постоянно има клатене в политиката, която ГЕРБ провеждат повече от десетилетия.
ДПС
Нашата фондация следи една мрежа от около 400 сайта "гъби" - роботизирани сайтове с едно и също съдържание. Тази мрежа гравитира около "Блиц", която се свързва с Делян Пеевски, без да можем да докажем категорично, че е така. Тези сайтове бяха създадени през ноември 2022 г., непосредствено около началото на горещата война в Украйна. Първо, през март 2022 г. бяха 7-8, през ноември станаха 370. И те започнаха да разпространяват руски пропагандни послания включително чрез директни преводи от руските медии и военни кореспонденти.
Тези сайтове биват ретранслирани в социалните мрежи вероятно през хора, на които се заплаща да споделят това съдържание.
Тази огромна машина избълва в началото на 2023 г. над 150 хиляди публикации, които въртят руски опорки и си представете колко пъти са споделени в социалните мрежи, и какъв ефект имат върху потребителите.
Тази машина започна полека да спада през второто и третото тримесечие на миналата година, интересното е, че в последното тримесечие на 2023 внезапно тази машина започна да пада. От 150 хиляди падна на 60 хиляди публикации, които тиражират руски опорки и то много по-смекчени.
И забележете, какво съвпадение - рязко в същите тези сайтове изгря Делян Пеевски като пръв евроатлантик. Те започнаха да тиражират изцяло новото му лице на евроатлантически ястреб. Като гледам как текат патакламите около правителството, очаквам пак да видим обратния резултат, тъй като самият Пеевски, карайки се с Христо Иванов, тия дни се върна към добре овладяната от него руска реторика.
Трябва да кажем, че Пеевски е човекът, който 2013-2014 чрез собствената си тогава медийна група и присъдружни медии, той въведе руските пропагандни клишета в българското медийно пространство.
През 2013 г. за първи път тези руски опорки бяха вкарани за омаскаряване на тогавашните протести срещу Пеевски и Орешарски.
От медиите на Пеевски - "Телеграф", "Блиц" и т.н. Те започнаха да наричат протестиращите "соросоиди", "либерасти", "толерасти", "джендари" - все изрази, директно взети от руския език. Това са калки от руски език и изобретени от руската пропагандна машина да омаскарява на последните големи протести в Русия на Балатая през 2011-2012 и след това за всяка гражданска съпротива, която излезе на терен.
Този репертоар за омаскаряване на граждански, икономически и политически противници на всеки, който ти е неудобен, чрез метода на бухалката, беше вкаран от медиите на Пеевски в България.
От ноември 2013 г. със старта на Евромайдана в Украйна и през март 2014 с анексията на Крим се вкараха и външнополитическите наративи на руската пропагандна машина, а именно че има един глобален хегемон - Запада, който потиска всички народи, а Русия се надига срещу него.
КТБ, съдия Цариградска и бившите медии на Пеевски
Със сигурност по времето на фалита на КТБ се появи този модел на медии, които са изцяло поръчкови, т.е. провеждат политически опорни точки на онзи, който ѝ плаща, и играе ролята на бухалка, спрямо всички, които са негови противници и съперници.
Може да се наблюдава как се променя политиката на сайтовете в зависимост от платеца. ПИК, които бяха едни от първите носители на проруска пропаганда, които обаче, когато предстоеше европредседателството на България, внезапно получиха грантове от тогавашното правителство и рязко смениха плочата. Сега машината около БЛИЦ също преминава от плочата на руската пропаганда към плочата на евроатлантизма.
Докога? - Докато ѝ плащат да прави това.
Триъгълникът медии-бухалки - прокуратура - политици
Да си припомним как фалира КТБ - ами, тя беше фалирана през именно тези медии, тогава собственост на Пеевски. В тях се изнесе информация, че тя ще фалира, прокуратурата влезе в КТБ и всички знаем кои са политиците, свързани с тази акция. Т.е.
КТБ беше фалирана поръчково. Това поръчково превземане на бизнеси става винаги по този начин.
Това ни показа и съдия Цариградска по време на изслушването ѝ в Народното събрание. Пускаш в тези медии някакви странни съобщения за някой бизнес, компромати и прокуратурата се самосезира именно по публикациите на тези медии-бухалки и атакува съответния бизнес. Естествено за целта трябва да има и политически чадър.
"Олигарсите се опитват да превземат прокуратурата"
Ако тръгнем от 2013-2014 г. и големите протести срещу Пеевски и Орешарски, срещу тях бяха организирани контрапротести и бяха обвинени бизнесмени, които симпатизират на автентичния протест за това, че са олигарски. Помним и агнешките главички срещу съдия Лозан Панов.
Непрекъснато се произвеждат от тези медии и определени политици огледални фикции за това, че има олигарски от другата страна и че никой протест не е автентичен. Всички са маскари и всички са купени, това ни внушават. Това е част от системата на дискредитиране на гражданското общество. Това в съвременния свят е канонизирано като пакет от формули, с които можеш да се справиш с политически и икономически противници.
И най-вече с граждански съпротиви. Защото най-тежкото нещо за една олигархично корумпирана държава са гражданските съпротиви.
"Борбата е за прокуратурата и Антикорупционната комисия"
Да, Пеевски е прав. Борбата наистина е за прокуратурата и Антикорупционната комисия. Борбата е там да се сложат хора, които да свършат работа. Което Пеевски не иска. Да свършат работа имам предвид - добра работа, полезна за обществото и да изчистят системата. Това не иска г-н Пеевски.
За да свършат полезна за обществото работа, там трябва да отидат хора некорумпирани, с авторитет, доказани в своята честност. Има такива и те не са един и двама. Обаче очевидно Пеевски не иска това. Защото директно посочва с пръст и нарича олигархия хора като Андрей Янкулов, например (бивш прокурор и юрист в Антикорупционния фонд). Което е пълен абсурд.
Така че битката наистина е за прокуратурата и Антикорупционната комисия и Пеевски не се шегува, но не иска тази битка да бъде спечелена от хора, които ще му попречат да ги овладява.