Димитър Иванов е общински съветник от групата на Местната коалиция "БСП за България" със заявка за обществената си ангажираност и гражданска позиция. Неотдавна впечатли с акцията си за почистване на импровизирано сметище за гуми.
Теодора Кирякова: Представете се с няколко думи. Защо избрахте да живеете в Първомай и Бяла река?
Димитър Иванов: Димитър Иванов, 29-годишен, роден и израснал в община Първомай, Магистър инженер Електротехника по образование. Основната ми дейност, встрани от обществената, е в сферата на селското стопанство - земеделие и животновъдство, развити в землищата на няколко села от общината и гр. Първомай включително. След завършването на висшето ми образование и след няколкогодишен живот между България и САЩ, взех решение окончателно да се върна и развивам в родните ми места. Трудно е да се обясни подобно решение накратко, понеже е свързано с редица фактори. Като оставим настрана, че родът ми три поколения преди мен, от мъжка и женска страна, е с произход изцяло селата около Първомай, при вземането на решението ми винаги са изпъквали следните примери от историята:
От края на първата до началото на Втората световна война царство България е догонвало по БВП развитите страни от Европа и е било пример за икономическо чудо в тогавашния свят. Защо? Огромна част от тогавашната младеж се е образовала и работила из развитите икономики и също огромна част от нея се е върнала, за да изправи страната на крака след поредната национална катастрофа, въпреки подсигурения живот на запад. И винаги съм смятал, че за да живеем по-добре тук, в нашия край и страна, хората живели, работили и успели извън пределите на страната, в един етап от животите си трябва да се върнем по родните места и да дадем своя принос в развитието им. Моето завръщане е личният ми пример в случая. Отделно от това община Първомай е едно, наистина, повече от добро място за живот и създаване на семейство с централното си местоположение и близост до редица областни центрове, което ни дава възможност същевременно да живеем сравнително спокойно и да сме близо до всички удобства на големите градове.
Т.К.: Защо се кандидатирахте за общински съветник?
Д.И.: Както вече съм споделял и преди, когато получих поканата от г-н Митков да стана част от листата за съветници не ми беше нужно много време, за да приема. Убеден съм, че няма безпристрастен човек живял в общината през последните 20 години, който да не усеща фундаменталната промяна в положителна посока. Допреди 5 години бяхме категоризирани като умираща община без бъдеще. Сега с правилната политика и инвестиции, гоним ниво над средното за областта. Реших да вляза в листата с името си, за да може положителните промени да продължат със същия интензитет. Категорично мисля, че има с какво да допринеса за работата на ОбС и с опита си натрупан извън страната. Идеите ни за развитието и бъдещето на общината c г-н Митков през новия мандат се припокриват.
Т.К.: Как възниква необходимостта да имаш активна гражданска позиция?
Д.И.: Трудно е да отговоря еднозначно. Гражданската позиция през очите на всеки изглежда по различен начин. Когато си убеден, че работата може да бъде свършена по по-добър начин, можеш да го докажеш и не си съгласен със статуквото, идва и необходимостта от активна гражданска позиция, без значение от темата. Моята е, преди всичко, да отстояваме качествения живот и среда, които заслужаваме като граждани и хора, постоянно давайки личен пример в поддържането и изграждането им.
Т.К.: Коя е Вашата кауза?
Д.И.: Тук мога да бъда кратък – Първомай! Работя години, за да видя един красив и чист град, приветливи села и един обърнат тренд - миграция КЪМ общината. И вече започвам да го виждам.
Т.К.: Какво е необходимо, за да прегърнат хората каузата “чиста околна среда”?
Д.И.: От първостепенно значение е хората, не само в Първомай, а и в цялата страна, да разберат, че отговорността ни към чистота и ред не свършва с входната или дворната врата. В подредените и чисти страни по света хората работят заедно за по-красива и чиста среда, улица, парк или тротоар. Трябва да спрем да живеем със заблудата, че звено “Чистота”, общината или някой друг ни е длъжен, при положение, че ние самите като граждани не спираме да замърсяваме и хвърляме на всевъзможни места, дори напротив – видим ли някой да го прави, да не се свеним да правим забележка или търсим обяснение. Много често хората небрежно си изхвърлят сметта, само защото са видeли някой друг да го прави, това трябва да се назидава и спре. Общината трябва предимно да съветва и контролира, не може да бъде отговорна за всеки замърсен участък и всяко микросметище. Каузата чиста околна среда трябва да тръгне от нас самите – давайки личен пример и приемайки за дом, не само собствената къща или апартамент, а целия град и село!
Т.К.: Вие подкрепяте протестите на земеделските производители и сте част от тях. Може ли да формулирате проблемите на местните земеделци? Има ли нещо което е специфично за региона?
Д.И.: Подкрепям протестите и се включвам в тях, понеже наистина ситуацията в момента е безпрецедентна. Освен традиционната административна тежест и масови ниски изкупни цени, било то на земеделска или животинска продукция, последните вече близо 3 стопански години сме свидетели на негативно влияние на война, само на няколкостотин километра от границите ни и невиждана суша. В комбинация с почти унищожителната политика на европейския съюз, с подкрепата на зелената сделка, оцеляването на по-голямата част от земеделието и животновъдството в страната ни е под въпрос. Проблемите на местните земеделци кореспондират с горепосочените и са общи за целия бранш. Специфичното за региона е, че от 95% поливни площи в недалечното минало, в момента такива на практика нямаме! В последните 30 години поливната инфраструктура беше тотално унищожена, което е и в резултат на унищожителната държавна политика.Имаме преди всичко крещяща нужда от стратегия за водата и напояването, с оглед и на все по сухите задаващи се години.
Т.К.: Идентифицирахте ли местните и регионални стратегии за действие за подобряване качеството на живот в Първомай? Какви са обществено-политическите диалози, които се водят на местно ниво?
Д.И.: Разбирам, че въпросът е продиктуван от участието ми във форума на тема “Обществено политически диалози и мрежи. Идентифициране на местните стратегии за действие за подобряване качеството на живот в българските градове”, където бях гост-лектор.
Стратегиите за малките населени места и общини в България са идентични. За наше всеобщо съжаление, чисто законово, държавата не разпределя пропорционално средствата към общините и в повечето случаи общини като нашата са силно ощетени - лъвският пай от средствата се насочват до голяма степен към столицата и по големите областни градове, нещо върху което се концентрираме да работим законово да се промени. На второ място от ключово значение е да направим на държавно ниво здравеопазването достъпно за всеки по равно, дори в най отдалечените, селца каквито има и в Първомай, върху което акцентирах на форума, защото към момента достъпът до медицински услуги до най -трудноподвижните и възрастни хора е силно ограничен. Държавата трябва законово да направи така, че медицинските специалисти да бъдат разпределени пропорционално на територията и. Откъм градска среда и връзки, инфраструктурата на Първомай и тази на околните села беше в меко казано плачевно състояние допреди няколко години. С бавни темпове и доста сериозни инвестиции вече виждаме значителни подобрения, и смятам че мнозинството от гражданите са доволни, както се видя и на предходните избори. С добри транспортни връзки и пътища, вече сме обект на засилен интерес и сериозни инвестиции в производството, визирам новостроящия се завод за роботи, търговията - с новия ритейл парк, което доведе и до засилено търсене на жилища в общината. Тези факти само потвърждават, че се работи в правилната посока. Да, във всяко едно населено място проблеми съществуват, но с последователна работа резултатите са видими и промяната, макар и неравномерна навсякъде, е налице.
Както казах и по горе – градът и селата са нашият дом – трябва да работим заедно за съхраняването и опазването им, без значение партия или цвят, каузата да бъде Първомай.
Интервю на Теодора Кирякова
