29 февруари е дата изключение, специална добавка към годината. Но всъщност в историята на човечеството е имало дори идея за 30 февруари. Този свръхнеобичаен ден е щял да бъде част от революционния календар в Съветския съюз през 1932 г.
На 26 август 1929 г. Съветът на народните комисари на СССР решава, че най-подходящо за плановото стопанство е ново разпределение на дните в седмицата и месеца. Затова се разпорежда да се въведе единен производствен календар с петдневна седмица. В новата календарна година дните са 360, разпределени в 72 петодневки. „Излишните“ 5 дни от обичайната година – двата първи дни на май, двата дни за празнуване на Октомврийската революция и денят за памет на Ленин – са обявени за общи почивни дни.
През 1929 и 1930 г. всички работещи хора в СССР били разделени по групи, разпределени по цветове – жълт, син, червен, виолетов и зелен. Всяка група имала собствен почивен ден в седмицата – 1 на всеки пет дни. Независимо, че почивните дни практически станали повече (дотогава е бил един почивен на всеки седем дни), тази реформа създала проблеми, защото често в семействата хората били в различна цветова група и почивките им не съвпадали.
В календара отсъствали изцяло няколко дни – 22 януари (21 януари бил първият ден от петдневката, а 23 – вторият); 1 и 2 май – месецът започвал направо от трети; 7 и 8 ноември – в календара след 6 ноември идвал направо 9 ноември. От 1936 до 1940 г. в календара на СССР пък липсвал 5 декември.
Дните съществували, но официално били изключени от петдневките. Практически само те били почивни за всички. Иначе всеки ден от петдневката имал собствен цвят и хората трябвало да помнят кога работят и кога почиват.
За да не се изгуби сметката, било предложено февруари да не завършва на 28-и, а да включва 29-о и 30-о число, защото иначе нямало как да се получат стройни таблици с петдневки. Календарът обаче не оцелял до високосната 1932 г. и затова предложението не било въведено.
Освен промяната в броя на дните от седмицата, комисарите решили да въведат и ново летоброене. При изписване на датата трябвало да се указва не годината според Грегорианския календар, а ХХ година от началото на социалистическата революция. Това се срещало в някои документи през всички години от съществуването на СССР, чак до 1991 г.
Връщането към седемдневна седмица се случило официално чак на 26 юни 1940 г. Тогава с постановление на президиума на Върховния съвет на СССР бил въведен и осемчасов работен ден при седемдневна работна седмица. Тя започвала в неделя, едва по-късно за пръв ден от седмицата бил обявен понеделникът.
Преди ВСВ е имало предложение да бъдат променени и имената на месеците, но не е било прието. Предлагало се е януари да стане месец на Ленин, февруари – на Маркс, март – месец на революцията, април – на Свердлов, май да остане без промяна, юни да бъде месец на съветската конституция, юли – месец на жътвата, август – месец на мира, септември – на Коминтерна, октомври – на Енгелс, ноември – на великата революция и декември – месец на Сталин.
