И пак, и отново - ПП-ДБ губят от сглобката, Борисов и Пеевски печелят
Много неща има на този свят, ама едно няма - липсват оцелели политически врагове на Бойко Борисов, които са се подлъгали да седнат в скута му. След прегръдката или рецитираш правата вяра, като Тома Биков например, или потъваш в забвение като Георги Първанов и партията му (АБВ, помните ли я?). „Ами Христо Иванов, той не оцеля ли?", би попитал някой. Оцеля, ама колко да му е враг? - прави-струва, от министър на Бойко я докара до лидер на партия, управляваща с Бойко - на професия „враг“ прилича работата.
Затова днес, когато настоящото управление навършва 9 месеца, едно от следствията е кристално ясно. Сглобката, родена чрез нежеланата бременност при бракосъчетанието с ГЕРБ,
ликвидира ПП-ДБ като това, което площадите през 2020 г.
припознаваха. Борци срещу статуквото, враг на корупцията, душманин на олигархията, алтернатива на ГЕРБ... - всички тия неща са вече история. Още при формирането на управлението бе ясно, че клетвите на ПП-ДБ срещу ГЕРБ отиват в канала. Но ето че 9-те месеца донесоха и друга новина - „промяната“ лети и на крилете на ДПС; Делян Пеевски е съуправляващ зад кадър, когото всички виждат. Ако това не е провал на цял един „реформаторски“ политически цикъл, кое е? В периода 2020 г. - пролетта на 2023 г. лошите - срещу които викаха площадите - оцеляха. На 6 юни победиха. А днес от позицията на силата диктуват условията за новите правила на сглобката.
Животът сякаш си прави шеги,
затова насред едно ювелирно съвпадение на имената следва да се попита: Де е Киро на кирия 9 месеца по-късно (не Петков конкретно, а силите на промяната общо)?
Дебело следва да се подчертае, че неизбежността на съюза с ГЕРБ за ПП-ДБ след поредицата вотове (на принципа лошо с Борисов, но нови избори - по-лошо) или пък сложното международно отношение обясняват ситуацията - но не по начин, чрез който този съюз да бъде оправдан. Можеше да бъде оправдан, ако през 9-те месеца не Борисов и Пеевски диктуваха събитията. А им се позволи да го правят. Също така следва да се припомни, че след падането на ГЕРБ през 2021 г. имахме момент, в който
Борисов нощува в ареста,
а Пеевски поне не бе тъй видим. Но ПП-ДБ и електоратът им не харесваха четворната коалиция. С какво обаче тя бе по-лоша от настоящата, е енигма до днес. Защото икономическият министър Нинова бе забранила да се даде официално военна помощ на Украйна, и се даваше неофициално? А след като бе направена сглобката и гласува помощ, стигнаха ли БТР-те до Украйна (тръгнаха, е последната новина, разгеле!)? Не е добре управлението и страната да зависят от един очевадно странен човек като Слави Трифонов - факт; по-добре ли е обаче да зависят от триумфално препрания със салтанати Делян Пеевски?! Всички тези въпроси изглеждат стари, но не са. Големите теми не са кой от коалиционните партньори кое министерство взема нататък, до коя точно дата ще преговарят... - опорните точки на ежедневието. Големите теми - поне според нуждите на мнозинството българи, все още са
смяната на модела и свалянето на ония,
за които политиците от площадите се кълняха, че никога, ама никога няма да се съюзят. Лошите не просто останаха. Те се увеличиха след коалиция.
„Преди не мислех така, но вече разбрах, че обществото е сложно, състои се от много части. Затова ние, българите, следва не да се тричаме един друг, а заедно да работим“; „Преди имахме задкулисие, вече Пеевски е най-отпред, стана предкулисие“. „Уверено следваме приоритетите Шенген и Еврозоната“. Тия цитати не са дословни. Препредадени са по смисъл. Принадлежат на Кирил Петков пред различни медии. С тях „Киро обяснява каква е кирията“. На мен лично ми липсват обясненията на намусения Иван Костов за всички ония неща, за които после народът го наказа. Прав или крив, Костов е 3-4 интелектуални нива над Кирил Петков. Доста и над Борисов.
Нарастващата интелектуална деградация
на политическите актьори е другото, което наблюдавахме без изненада през тия 9 месеца. (Следва да се уточни, че външните приоритети не са кой знае какъв личен принос, понеже само „Възраждане“ е срещу тях - а те няма да управляват. А по друг успех - промените в Конституцията, все още сме в очакване - за резултати от досегашните поправки и поправките нататък).
На фона на всичко това единствено кметските места в столицата и още три областни града са хубавото за ПП-ДБ, случило се в този период. Не е малко, но не е и много. Многото е друго - между една трета и една четвърт е спаднал електоратът на формацията след последните избори, отчитат социолозите. Тоест кирията си е затворена в Киро и твърдия електорат.
На другия полюс, точно като скачени съдове, е ГЕРБ. Не че партията цъфва и връзва. Не че и ГЕРБ не губи електорат (спада към 10%). Факт е, че нищо ново като продукт партията не произвежда. Факт е, че Борисов също е зависим от Пеевски. Но позиционирането редом до ПП-ДБ, размиването на границата между добрите и лошите е голямата новина, с която Борисов тържествува. Някога, разтреперан сам в Банкя, той се молеше за съюз с „Промяната“ - изглеждаше жалък - вече изглежда като справил се за пореден път тарикат.
В общественото мнение, тук-там, се промъква и един плах оптимизъм сред тоя 9-месечен живот на сглобката - липсва гръмовен корупционен скандал; партньорите не крадат, понеже се дебнат - взаимният контрол е път към обществено израстване. Да, но ако прогнозираме бъдещето чрез миналото, надеждите отпадат. Защото тъй се дебнеха „Реформаторският блок“ (РБ) и ГЕРБ, след което
РБ се разтури, ГЕРБ почна пак да прави каквото поиска,
а остатъците от РБ се самозаредиха чрез нова битка с ГЕРБ... По-вероятно е все така да ни върти това перпетуум мобиле.
Накратко: нито 9, нито 99 кладенеца съдържат вода, която да пречисти с промисъл трезвомислещите хора, че през тия 9 месеца има друг печеливш, освен Бойко Борисов. И Делян Пеевски, разбира се.