Цинизмът, заливащ българското публично пространство, инжектира отрова във всичко и всички. Защо в България имаме много цинизъм и малко доверие и до какво води това – коментар на проф. Евгений Дайнов.

Цинизмът и махленското подигравчийство, което напоследък минава за хумор, стават съвършено нетърпими. Циниците и подигравчиите, заливащи от месеци българското публично пространство, инжектират отрова във всичко и във всички. А дори не им се плаща, или поне не на всички. Повечето участващи са убедени, че с цинизма и подигравчийството си разкриват някаква своя висша интелигентност, недостъпна за простосмъртните прилични хора. Точно така правят и онези махленски мъдреци, които можете да видите да смучат бира сутрин пред бакалиите в крайните квартали на всеки български град.

 „На Запад ние имаме политика; на Изток имат власт“ – пише легендарният десен философ Роджър Скрутън в книгата си „Западът и останалите“ (The West and the Rest). Разликата е, че политиката – това е съгласуван с всички начин за подконтролно упражняване на лесно сменяема власт; а голата власт е гола власт, т.е. насилие, произвол и потисничество. В политиката хората се подчиняват на властта, защото е тяхна; в ситуация без политика хората се подчиняват от страх.

Защо обаче на Запад е еди-как, а на Изток – инак? Работата опира до различни пропорции на сместа „доверие-цинизъм“ в дадената политическа култура. Ако на Запад имаме, да речем, 70 на сто доверие и 30 на сто цинизъм, на Изток имаме към 90 на сто цинизъм и толкова малко доверие, че хората не си го признават, за да не станат обект на подигравки.

Много доверие плюс малко цинизъм дава като резултат да речем Швеция. Малко доверие плюс много цинизъм дава като резултат да речем Хаити. Къде e България?

Много цинизъм, малко доверие

Една от причините да се пооттегля от радио-телевизионни изяви е, че следвам едно просто правило, което знам още от прабаба си Славка – да стоя далеч от миризливи ситуации, за да не се умириша и аз. А ситуацията в българската публичност става все по-миризлива благодарение на целенасочените, постоянни, всеобхватни, несекващи усилия на 90 процента (поне) на наличните журналисти, анализатори и политици. Целта на тези усилия е максималното подгизване на страната в цинизъм, а когато това бъде постигнато, тя ще бъде придвижена натам, където крайна спирка е Хаити или поне Русия.

В България цинизмът върви в комплект с махленско подигравчийство      Снимка: picture alliance/AA

Включете някоя от „големите“ телевизии или „националното“ радио. За броени часове ще бъдете убедени, че в политиката всички влизат единствено, за да крадат и да си уреждат роднините. Ще ви се доповръща от постоянното повтаряне, че „каквото и да ви говорят, винаги става дума само за пари“. Парламент, правителство, съд, регулатори, НПО, международни отношения – борбата там е единствено да наместиш свои хора, за да крадат и да ти дават процент. Онзи, който се опитва да каже, че политиката – това е да работиш за общото благо, бива тутакси осмиван и съжалително подиграван.

Наскоро популярен политолог описа „напъните“ на Николай Денков и Христо Иванов като „умилителни“ и „трогателни“. Постигнато е публично съгласие, че на фона на ПП и ДБ субекти като Пеевски и Борисов са съвършени титани и безусловни авторитети, които нямат никакви напъни, камо ли – умилителни. Зад тях към статута „титани“ анализатори придвижват по-нови звезди като Шкварек, Контрера и човека с прякор „Копейкин“.

Цинизъм плюс махленско подигравчийство

Цинизъм – това е онази нагласа, според която хората са мотивирани единствено от най-брутален егоизъм и хищническо отношение към всички останали. Според циника няма нито честни, нито достойни хора, които да са мотивирани от нещо друго; и всеки, който твърди, че е мотивиран от чест или достойнство (или от общото благо), е обявен за лъжец или за малоумен.

Към цинизма обаче българските му говорители добавят още нещо, което намирам за дори по-обидно по отношение на човеците като такива и българите в частност: махленско подигравчийство. Стъпили на основата на какви точно свои неоспорими постижения говорещите глави в ефира се подиграват на хора, които се опитват да направят нещо в обща полза – например, да не допуснат до властта у нас руснаците и техните агенти? Погледнете подхилващия се анализатор на екрана. И решете да прочетете някоя книга, написана от същия, или поне статия - та да разберете, така да се каже, от висотата на какви дълбоки мисли и брилянтни анализи този човек се подиграва на останалите.

Няма да намерите – нито книги, нито статии. В масовия случай ще се натъкнете на порой от интервюта, в които ще видите същия цинизъм и същото подигравчийство. Тези хора като правило не умеят да пишат книги и статии и затова единственият начин да се самоизтъкнат като нещо „повече от другите“ е – да им се подиграват и да им приписват най-долни мотивации.

Така се убива общество

Това поведение на съществена част от просветения елит (повечето все пак с документ за завършено висше образование) убива обществото, защото изтрива разликите между нещата и прави всичко равно на всичко останало. Борисов и Денков се оказват едно и също нещо, с разликата, че първият е титан, а вторият – абдал. Няма разлика между Путин и Зеленски, освен че първият е по-хитър, а вторият е аджамия. Няма разлика между онзи, който краде и лъже, и другия, който не краде и не лъже – защото всички крадат и лъжат.

Не съществува общество, което да може да оцелее, поставено в тези условия. Общество има там, където хората са прилични, имат си доверие и в някаква част от времето си правят не-егоистични неща, т.е. неща в помощ на други хора. Там, където всеки мрази всекиго и е убеден, че останалите са се уредили да крадат, а само него са го прецакали, защото го мразят – там общество не може да оцелее дълго. Превръща се в сбирщина от диви племена, каквото вече се случи на Русия.

Просветеният елит има дълг да просвещава и култивира останалите, а не – да ги бута надолу към все по-диво състояние. Това е работата на футболните хулигани, които оня ден наблюдавах в естественото им състояние край Нов български университет.