Вятърната енергия в морските пространства на България може да отключи потенциала за икономическо развитие на черноморските региони и на България, привличайки инвестиции от 15 до 20 млрд. евро и осигурявайки ток на цена от 1.5 до два пъти по-евтино от произвеждания он нови ядрени мощности и над 10 пъти по-ниска от въглищните мощности.

Това сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представен в понеделник по време на дискусия, посветена на възможностите за развитие на офшорната вятърна енергия в област Варна.

Специален закон за регулиране строежа на вятърни паркове навътре в морето бе одобрен на първо четене в парламента, но срещна яростната съпротива на туристическия, ресторантьорския и рибарския бизнес. Все още проектозаконът е в процедура на събиране на предложения за корекции преди второ четене в парламентарната енергийна комисия и съответно в пленарна зала и становища от засегнатите страни.

Нови 27 хил. работни места и участие на местния бизнес

Според анализите на неправителствената организация тази нова индустрия може да създаде около 27 хиляди работни места до 2035 г. покрай изграждането на платформите за добив на ток от морския вятър. Възможностите за заетост включват планиране, изграждане на инфраструктурата на вятърния парк, транспорт, монтаж на вятърни турбини, поддръжка, както и услуги по настаняване и хранене. Този приток на висококвалифицирана и техническа работна сила не само намалява нивата на безработица, но и укрепва местните икономики, като влива пари в местните общности, смятат експертите.

Според тях създаването на законови условия за отдаване на морски терени на концесия за офшорни паркове, регламентирането на режимите за построяването и присъединяването им към мрежата ще постави България на международния пазар на възобновяема енергия, тъй като инвеститорите все повече се насочват към региони с неизползван потенциал, като Черно море. Освен това ще се повиши енергийната сигурност на страната, ще ускори енергийния преход, но и ще създаде огромна добавена стойност за регионалната, черноморска икономика.

Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ коментира, че в момента необоснованите протести с политически оттенък объркват обществото, а офшорната вятърна енергия може да предотврати превръщането на България в нетен вносител на електроенергия.

Напрежение за политически цели

Тезата, че острите реакции на хората се използват за политически цели разви и депутатът от "Продължаваме промяната-Демократична България" Йордан Мирчев. Според него трябва активен диалог с обществото по неговите неговите страхове и притеснения от морските вятърни паркове.

Според Онник Мердинян управител на Обучителен център WINDBG, липсва достатъчно целенасочена информационна кампания, която да запознае общността с предимствата на развитието на вятърната енергия в морските пространства и това прави хората уязвими към дезинформация. Той наблегна и на важността за привличането на добре обучени технически кадри, които да споделят придобития опит в офшорната индустрия в Западна Европа с местния бизнес.

Адвокатът Венцислав Бенов обясни, че анализът на добрите правни практики от Европа показва, че наличието на специален закон ще ограничи регулаторния риск, свързан с многостранните аспекти на развитието на офшорната вятърна енергия, и дава цялостна
рамка за планиране, изграждане и извеждане от експлоатация на проектите.

Местният логистичен отрасъл е натрупал съпоставим опит в проекти на водещи международни компании за проучване и добив на петрол и газ, който може да бъде приложен при изграждането на офшорни вятърни паркове, коментира Емил Кайкамджозов изпълнителен директор на морския спедитор "Бон Марин Холдинг". По думите му развитието на логистичния отрасъл е крайно наложително след няколко години на липса на големи инвестиционни проекти в региона.

Новата индустрия ще създаде икономически възможности за производителите на специализирано оборудване, доставчиците на услуги, както и ще даде допълнителен тласък на иновациите и образованието в региона, коментира и Милчо Близнаков от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той цитира проучвания, според които около 50% от стойността на инвестицията за изграждането на вятърните централи се осъществява от местния бизнес.

Вятърният ток може да свали цените у нас с 45%

Със своя позиция в подкрепа на офшорните енергийни проекти излязоха и от Коалицията за климата – България, която е неформално обединение от учени, енергийни експерти и природозащитни организации, сред които "Грийнпийс-България", WWF-България, "Хабитат-България", "Климатека", "Горичка" и др.

Те предупреждават, че полемиката срещу възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се нагнетява в условията на неотменна необходимост от енергийна независимост на Европа и спешни действия за ограничаване и намаляване на щетите от климатичните изменения, които водят до нестабилност и конфликти в глобален мащаб.

Съветите на коалицията са терените за парковете да се определят съвместно от инвеститорите ,местната власт и след консултации с обществото и отразявайки становищата на учените.

Вятърните инсталации трябва да се разположат така, че да нямат негативно въздействие върху екосистемите, риболовните зони и културните и туристически пейзажи, стриктно извън рамките на защитени морски зони, смятат екоорганизациите. Според тях справянето с климатичната криза изисква България да се стреми да постигне климатична неутралност още през 2040 г. и да предприеме холистичен подход за развитието на ВЕИ.

"Соларната и вятърната енергия са най-евтини, но не могат да покрият всички енергийни нужди на страната. Затова подходът трябва да включва диверсификация на ВЕИ, висока енергийна ефективност, развитие на енергийните мрежи и съхранението на енергия. Ключова роля в този процес може да има геотермалната енергия, която работи като базова ВЕИ мощност", посочва се в становището на коалицията.

Тя цитира скорошен доклад на Ember, според който вятърната енергия може да намали цената на електроенергията на едро в България с 45% до 2030 г. Изграждането на ВЕИ в морето е ключово за постигането на целта на ЕС за поне 42.5% енергия от ВЕИ до 2030 г. и за намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива, отбелязва още организацията.

Според нея пристанищата Варна и Бургас могат да се превърнат в основни центрове за офшорни ВЕИ за тази част на света. По експертни оценки потенциалът на България за вятърна енергия на сушата е около 12 ГВ, a в Черно море – около 6 ГВ.