Преговорите за правителство между ГЕРБ и ПП-ДБ бяха счупени. Същинските конфликти останаха неизвестни за публиката, която избира кому да вярва по силата на електорални симпатии. Защо се стигна дотук и какво следва сега.
След счупеното доверие в Мария Габриел като кандидат за премиер на ГЕРБ-СДС, самата Габриел счупи и преговорите за споделено управление с ПП-ДБ. Вицепремиерът и външен министър в оставка съобщи, че те са провалени и ГЕРБ няма да преговаря за кабинет с втория (на ПП-ДБ) или третия мандат. Но третият все едно изглежда провален, тъй като на която от останалите политически сили президентът Румен Радев да го връчи - ДПС, “Възраждане”, БСП или “Има такъв народ”, всички те обявиха 49-ия парламент за изчерпан.
Всичко (ли) свърши
“Всичко свърши” - с тази фраза от ГЕРБ приключиха преговорите, които две седмици се движеха по ръба на възможното. Разговорите зациклиха след преднамерени провокации като изпълнения мандат, който Габриел върна на президента - несъгласуван с ПП-ДБ, определили го като “най-големия фалшификат в най-новата история”.
Изглежда невъзможно споразумяването да се поднови за ен-ти път, особено след като ДПС - официалният неофициален партньор в споделената 9-месечна власт на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, също обяви курс към “бързи предсрочни избори”, в тон с партията на Бойко Борисов. Според Габриел двете коалиции имат солидна основа за реформи, но ще се върнат към нея след избори.
Ако ГЕРБ и ПП-ДБ действително имат общи приоритети и здрав ценностен фундамент, искането на ПП-ДБ за смяна на вътрешния министър Калин Стоянов не би могло да взриви разбирателството - както твърдят преговарящите от ГЕРБ. Макар че с това предложение от “Промяната” потвърждават онова, което обществото чу преди 4 месеца - че Стоянов не е тяхна номинация. Чия тогава е министърът, за когото се появиха публикации за предполагаеми връзки с убития дилър на правосъдие Мартин Божанов-Нотариуса - на ГЕРБ, на ДПС, на убитата бивша барета и бизнесмен Алексей Петров…
Къде са конфликтите
Същинските конфликти на преговорите останаха неизвестни за публиката, която избира кому да вярва по силата на електоралните си симпатии. От ГЕРБ твърдят, че проблемът е в натиска на ПП-ДБ за власт и постове. От ПП-ДБ - че е заради съдебната власт и липса на гаранции за ексклузивитет на ДПС и съпредседателя му Делян Пеевски в попълването на органите на съдебната власт, в добавка и реформата на службите и отпадане на следствената тайна при дела с обществена значимост.
На два пъти обаче санкционираният за значима корупция от САЩ и Великобритания Пеевски заяви публично, че ДПС е участвало в разговорите по споразумението - при договаряне на “принципите за решенията, които се вземат с квалифицирано мнозинство”. (Със 160 гласа - т.е. ⅔ от гласовете на депутатите, се избират членовете на антикорупционната комисия, на Инспектората на съдебната система, на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет.) “Текстовете бяха изработени съвместно от мен и Кирил Петков и получиха пълно съгласие от страна на ГЕРБ-СДС”, обяви съпредседателят на ДПС и благодари на “моя приятел Кирил Петков, че потвърди, че ДПС не е било тема”.
Нито Петков опроверга тези изявления, нито от ПП-ДБ обясниха как така ДПС участва в разговори по споразумението, за което преговарят с ГЕРБ-СДС. Но преди дни съпредседателят на ДБ Христо Иванов пък обясни, че именно защото ДПС и Пеевски нямат решаваща роля за изборите в съдебната власт, не е постигнато съгласие с ГЕРБ.
Ако пък имената на министрите са били спорни, както казват от ГЕРБ, излиза, че останалата част от споразумението, в т.ч. механизмът за избор на регулатори и контролни органи, е била одобрена. Но все пак не е - остава неразбирателството за реформата на службите и отпадането на следствената тайна, за което настояват от ПП-ДБ и срещу които се възпротиви и ДПС, и ГЕРБ.
Последствията
Политическата нестабилност, в която изпада България, несъмнено ще се отрази на значимата цел за присъединяване към еврозоната през 2025 г. Този ефект се прояви още преди финала на преговорите. В изявлението на лидерите на Еврогрупата, в което за първи път се споменава България, бе приветстван напредъкът ѝ и насърчени усилията за въвеждане на еврото. Но политическата криза “редактира” най-същественото от документа - датата за въвеждане на единната европейска валута. Опит да бъдат намалени щетите и да не бъде провалено свършеното досега би било назначението на гуверньора на БНБ Димитър Радев за служебен премиер.
Радев е една от фигурите, измежду които президентът може да избира министър-председател, съгласно шестата поправка на Конституцията - наред с подуправителите на БНБ, председателя на Сметната палата и неговите заместници, омбудсмана и заместника му и, разбира се, председателя на Народното събрание. Който и да избере, начело на тези институции са все номинирани от ГЕРБ, а шефът на парламента Росен Желязков е ярко изявена партийна фигура.
Ако Румен Радев се спре на Желязков, синхронът с ГЕРБ ще е съвсем видим. Предположенията за такъв идват не само от факта, че държавният глава издаде указа, с който предлага на 49 НС да избере Габриел за премиер в същия ден, в който тя му връчи изпълнения проучвателен мандат. Оглавяваното от Габриел МВнР и президента се разбраха за назначения на посланици в ключови за България държави. В Северна Македония например е изпратен Желязко Радуков, отговарял за връзките със Скопие в служебните правителства на Радев.
Съгласно последните промени в Конституцията парламентът продължава да работи и след неизпълнение на третия мандат. Така се запазва възможността да бъдат избрани с обикновено мнозинство 85-имата в регулаторите и контролните органи. Заради тях в Конституцията беше записано, че “решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон”. Но законите така и не бяха променени.
Налице е хипотезата, че ГЕРБ и ДПС в комбинация с плаващи мнозинства - или без тях, биха могли да изберат… когото си поискат в Комисията за защита на конкуренцията, КЕВР, Комисията за финансов надзор и прочие органи. Няма го предпазният колан на механизма за номинации и проверки за интегритет, за които настояваха от ПП-ДБ. Но ако искат да се върнат към настоящия формат на управленско мнозинство след предсрочен вот, ГЕРБ-СДС ще трябва да сдържа апетита си.
Честни с избирателите
Ако не се появи партиен проект на президента на предстоящите предсрочни избори, парламентарно представените партии ще останат същите и в 50-ото НС. Предизвикателството ще е броят депутати, които биха спечелили. Този път ПП-ДБ нямат право да отправят послания към избирателите си, че никога не биха управлявали с ГЕРБ. За партията на Борисов ще е много по-лесно - формално разполагаше само с един министър в правителството и през деветте месеца не спря с критиките към премиера Денков и отделни министри. А и този път всички хвърлени в предизборната кампания камъни ще тежат на неизбежни евентуални преговори след вота.
Ако изборите са 2 в 1 - европейски заедно с предсрочни парламентарни, това отново би затруднило ПП-ДБ. Все още няма решение дали двете политически сили ще се явят заедно и на евровота. Причината е, че най-голямата партия в обединението “Демократична България” - “Да, България” ще се насочи към политическото семейство на ЕНП, където вече членува ГЕРБ и друга от партиите в ДБ - “Демократи за силна България”, а “Продължаваме промяната” са избрали европейските либерали, част от които е ДПС.
От изненада или поради друга причина, но вчера ПП-ДБ избраха мълчанието след изявлението на Габриел, че преговорите се прекратяват и следват избори. Ще говорят днес, след като всичко е счупено. Мария Габриел внесе днес писмо за оттегляне на кандидатурата си за премиер в парламента и би могла да оглави листата на ГЕРБ за европейските избори. Президентът Радев охотно ще се завърне на терена на изпълнителната власт.