В Международния ден на театъра – 27 март, разговаряме с Янко Петков, когото много първомайци познават от сцената. Макар и да е напуснал професията на професионалния актьор, животът му остава свързан с нея и той не спира да ни разсмива в читалищните спектакли. Неотдавна Янко Петков стъпи на още една сцена – тази на политиката, като общински съветник. На 25 март изненада гостите на ОУ „Георги Караславов“, включвайки се в училищния спектакъл.

Теодора Кирякова: Какво за Вас е театъра?

Янко Петков: Може да звучи клиширано, но театърът е интелектуален храм. Когато се връщам в годините назад, осъзнавам, че сцената много ми повлия. Първите стъпки в това изкуство направих на училищната сцена, под ръководството на Спас Янков, с когото работя и до днес. Бих казал, че когато започнах да уча актьорско майсторство, светогледът ми не беше много развит. Завършил съм в класа на покойната вече народна артистка Виолета Гиндева и гл. ас. Михаил Ботевски. Техните напътствия през годините, както и на моите колеги, оказаха голямо влияние върху мен. Когато започнах през 2008 година нямах нужната дисциплина, за да се справям със задачите, но с течение на времето театърът ме научи да бъда дисциплиниран, разшири кръгозора ми и ми показа, че няма невъзможни неща.

Т.К.: Кой е любимият ви драматургичен текст?

Я.П.: Любима драматургия нямам, но бих казал, че романът "Престъпление и наказание" на Фьодор Достоевски е оказал силно въздействие върху мен.

Т.К.: Кой е любимият Ви спектакъл и защо? (като зрител)

Я.П.: Отново бих казал, че любим спектакъл нямам, но имах възможността да се докосна до магията на спектакъла "Великият Гетсби" на Ф. Скот Фицджералд, докато живях и работих в Съединените щати. Уникален музикален, танцов и театрален шедьовър.

Т.К.:  Коя е любимата Ви роля? (Като актьор)

Я.П.: Любимата ми роля като актьор е винаги следващата.

Т.К.:  Кое е по-лесно да се играе комедия или трагедия?

Я.П.: Бих казал, че по-лесно се играе трагедия. Ако си добър професионалист можеш да разплачеш зрителя по-лесно, отколкото да го накараш да се разсмее. Комедията се играе много сериозно, понякога и като трагедия, за да се получи самата комедия.

Т.К.: Но от самодейците публиката очаква комедии. Ако зависи от Вас какъв по-различен текст бихте избрали?

Я.П.: Винаги ми е допадал театъра на абсурда. Може би в бъдеще ще опитам нещо подобно.

Т.К.:  Има ли общо работата на Общинския съвет и театралното представление? Направете паралел между актьора и общинския съветник.

Я.П.: В политиката човек може да прекара само определено време, докато театъра е до живот. И в двете в началото добиваш опит и знание от хората, които са там по-дълго от теб. Ако умееш правилно да се учиш и да следваш съветите им, можеш да постигнеш много. За съжаление, понякога в политиката има повече театър.

Т.К.:  Как приехте поканата да се включите в тържествения концерт на ОУ "Георги Караславов"

Я.П.:  Покана получих от директора на училището, г-жа Тонка Будакова. Използвам възможността да поздравя нея и колегите, които създадоха един наистина прекрасен спектакъл!