Горите в България са се удвоили от началото на миналия век и днес покриват 39% от територията на страната. През последните 15 години обаче растежът им се забавя, което се дължи на лошото им управление и застаряването. За да се поддържат горите здрави, е необходимо да се извършват различни видове сечи в рамките на годишния прираст, като по този начин се осигурява и дървесината, от която преработвателите имат нужда, смятат специалисти. За разлика от Европа обаче, където се добиват средно по 80% от прираста, в България делът вече е под 50%, което създава рискове от заболявания и пожари. Това стана ясно при представянето на първата социо-икономическа оценка за сектора, изготвена от denkstatt по поръчка на Асоциацията на българските ползватели на дървесина (АБПД).
Къде е България
Годишно в България се добиват около 7.5 млн. куб. м дървесина по данни на Изпълнителната агенция по горите, което представлява около 55% от прираста. По думите на Петър Дишков от АБПД обаче всяка година данните стават все по-теоретични и по-неточни, тъй като националната горска инвентаризация така и не се извършва. За 2023 г. например секторът е отбелязал най-слабите си резултати от поне две десетилетия - добити са малко над 5.5 млн. куб. м дървесина, което е 25% спад спрямо предходната година, посочват от denkstatt.
7.5 млн. куб. м дървесина се добиват годишно в България, но през 2023 г. обемът е спаднал до малко над 5.5 млн. куб. м
"Устойчивият добив е важен, защото когато не управляваме горите достатъчно добре, идват здравословните проблеми", коментира Дишков. Това от своя страна налага да се правят санитарни сечи. Като пример в анализа е представена Австрия, като данните показват, че с намаляването на редовния добив през 2018-2020 г. санитарните сечи нарастват и на практика общото количество отстранена дървесина остава едно и също. Австрия добива над 80% от прираста си, а целта е да достигне 85%. Рекордьор в Европа е Белгия, която използва почти 100% от годишния си прираст. България от своя страна е близо до дъното, като след нея са Нидерландия, Румъния, Черна гора и Исландия.
Икономически ефект
Пропуснатите ползи за България заради неизползван потенциал са между 500 млн. евро и 1 млрд. евро годишно (800 млн. евро за 2022 г.), сочи анализът. Изчисленията се базират на разликата между сегашния добив и възможността за добив на 80% от прираста, който се смята за устойчив. Пропуснатата добавена стойност за икономиката възлиза на 260 млн. евро през 2022 г. Отделно данните показват, че дори и заложените планове за добив не се изпълняват, което за 2022 г. носи още 222 млн. евро пропуснати ползи под формата на оборот в сектора и 73 млн. евро по-малко добавена стойност.
260 млн. евро е пропуснатата добавена стойност за икономиката от неизползвания потенциал на горите.
В същото време местните преработватели внасят около 1 млн. куб. м дървесина годишно, тъй като суровината в България не задоволява капацитета им. Това се дължи и на неефективния добив в страната, който понякога прави цените неконкурентни. "Каквото не успеем да се снабдим като суровина от България, внасяме от съседни държави като Гърция и Румъния. Когато сметката съвсем не излиза, просто производството спира, което е пагубно за големи производства, където постоянните разходи са убийствени", коментира Дишков, който е и началник-отдел "Снабдяване с дървесина" в "Кроношпан България".
Неадекватното управление на горите води до проблеми с работната ръка, ниска производителност и съответно ниски заплати. Добавената стойност на един зает в страната е 11 хил. евро при средно 50 хил. евро в ЕС. Това се дължи основно на липсата на съвременни машини в дърводобива и лошата инфраструктура в горите, което прави работата тежка и рискована. "Когато работиш със стара техника, с малограмотни хора, с лошо заплатени хора, които не искат да се осигуряват, всичко това създава сив сектор, да не кажа направо черен сектор", посочи зам.-ректорът на Лесотехническия университет доц. Георги Костов при представянето на анализа.
Какво липсва
За да се подобри ситуацията в сектора, първо трябва да се направи национална горска инвентаризация, смятат специалистите. Според Дишков причините това да не става са изцяло политически. "Всички други - и браншът, и неправителствените организации, настояват тя да се случи, за да знаем с какво разполагаме", каза той.
И браншът, и неправителственият сектор настояват за национална горска инвентаризация, за да е ясно с какъв ресурс разполага България.
Оттам нататък е необходима държавна политика, която да подпомогне предприемачите при закупуването на модерни машини за дърводобив. Такива средства може да се осигурят от европейските програми по подобие на тези за техника за земеделците, но те трябва да бъдат целеви, смята Костов. Специалистите виждат възможност и в предоставянето на кредити от Българската банка за развитие. "Но ни трябва и политика, защото за да инвестира една фирма, й трябва перспектива за следващите няколко години", добави Дишков.
Целенасочени мерки са необходими и за изграждането на инфраструктура. По последна оценка горските пътища в България са около 7 м на хектар. За сравнение, в Австрия са 45-50 м на хектар. "Голяма част от нашите гори са недостъпни. Това създава предпоставки тези, които са достъпни, да се преексплоатират и води до съмнения за незаконен добив", каза Дишков. В същото време по думите му инфраструктурата ще може да се ползва не само за добив на дървесина и управление на горите, но и за гасене на пожари и спасяване на човешки животи.
