Неотдавна Любомир Манолов навърши 80 години. За него ще се сетят малко от възрастните жители на Първомай. А на тези, които са били деца през 80-те, можем да подскажем, че той е част от екипа и един от основоположниците на култовото списание „Дъга“ и най-вече на неговата образователна концепция, свързана с популяризирането на родната история.
Любомир Манолов е роден през 1944 година в Борисовград. С литература започва да се занимава едва след казармата. Списва журналистически материали за вестници и публикува свои разкази в списанията „Жената днес“, „Читалище“ и др.
Той е един от пионерите на комикс културата в България и, може да се каже, първият голям автор на нашия исторически картинен разказ. В списание „Дъга“ по негови сценарии са публикувани два от трите най-популярни български исторически сериали на всички времена - „Спартак“ и „Елемаг – воинът на кан Тервел“, както и „Асеневци“ и прочутият уестърн „Справедливите“.
Автор е на романа „Ave Caesar” и сборника разкази „Долините на времето“.
Теодора Кирякова: Помните ли Борисовград? Какво беше детството Ви в Първомай?
Любомир Манолов: Помня Първомай. Помня и детството си. Ние сме били винаги опозиция. Баща ми Стойко Николов е бил уволнен от правителството на Багрянов за умишлено неспазване на указанията за борба с левите елементи. Прикрил е над 78 човека, които е трябвало да бъдат интернирани. После е съден и убит от Народния съд. Аз не го помня. Помнеше го брат ми, който е доста по-голям от мен. През 90-те присъдата му беше отменена.
Имах много приятели. Детството ми е свързано с вода и риба. Имам хубави спомени, въпреки купонната система. Имал съм си неприятности заради произхода ми само с двама учители – натегачи.
Т.К.: Откъде е интересът и любовта ви към историческата литература?
Л.М.: От малък четях. Бях един от най-активните читатели на библиотеката. С Мария Кочева бях приятел. Ходех при нея и четях всичко наред. А историята я четях като роман. Имах вътрешен подтик към нея. Много харесвах историята на Древния свят. Не съм ходил на литературни кръжоци. След казармата получих вдъхновение и написах първата версия на „Ave Caesar”. Започнах да пиша разкази, да ги публикувам, станах журналист във вестник „Трудово право“.
Т.К.: Как попаднахте в екипа на списание „Дъга“?
Л.М.: Когато излезе първи брой на списанието, аз правех сценарий за игрален филм, посветен на траките. Отидох в списанието с резюме за Тервел и Елемаг. Оттам поискаха да подготвя комикс за Спартак. В този момент имах необходимата информация около римската експанзия на Балканския полуостров. Така че бях подготвен и имах какво да предложа. Създателят и баща на списание „Дъга“ е също първомаец – Георги Гаделев. Не се познавахме, преди да започна работа там. Просто в един момент ми се стори познат и го попитах откъде е. „Дъга“ съществуваше и благодарение на Стефан Куртов, който беше директор на издателство „Септември“ и издаваше списанието, а Матей Стоянов беше редактор.
Т.К.: Как се прави комикс?
Л.М.: Авторът на текста написва диалозите, но описва много детайлно и събитията, действията, израженията на героите – става нещо като сценарий за филм, но много по-подробно. Художникът се съобразява с това и рисува по тези описания.
Т.К.: Какво е списание „Дъга“ за Вас? Промени ли Ви?
Л.М.: Аз съм специалист по фина механика и си останах такъв и след списанието. Но благодарение на него попаднах в друга среда, срещнах се с интересни хора.
Радвам се, че сега синът ми – Теодор Манолов, продължава това дело. Той е много добър комикс-сценарист, но и художник.
Т.К.: Живели сте в различни епохи. Като автор на исторически романи с дългогодишен опит, можете ли да оцените кои са най-големите заблуди в обществено-икономическия ни живот?
Л.М.: През 30-те години на миналия век България е била богата държава и е била на 3-4-о място по стандарт в Европа. През 40-те и 50-те години живеехме на купонна система. После беше малко по-добре, но макар и мнозина да не го признават, днес живеем по-добре в сравнение със 70-те и 80-те години, макар да има какво още да се желае.
Т.К.: Как ще рекламирате книгите си, така че първомайският читател да поиска да ги прочете?
Л.М.: През 2009 година, когато излезе романът ми „Ave Caesar“, книжарници „Хеликон“ правеха класация, според която моят роман имаше оценка 9,46 от 10 възможни. Това беше най-високата оценка.
