Държавите от НАТО приемат да разгледат арсенала си в търсене на още системи за противовъздушна отбрана като защита от руските балистични ракети в Украйна, а според Полша е постигнато съгласие за отваряне на „мисия“ в Украйна, но свързана с обучение и планиране на помощта.

На срещата на външните министри от алианса за 75-ия му рожден ден обаче нямаше конкретни ангажименти към Украйна, макар първият дипломат, Дмитро Кулеба, да бе поканен в момент на продължаващи украински трудности на бойното поле.

Само преди дни в няколко медии се появи информация за предложение на генералния секретар Йенс Столтенберг за фонд от 100 млрд. долара за помощ за Украйна в следващите пет години. В съобщенията за известното след вчерашната среща това предложение - разделило членките на военния съюз - не се споменава, макар обсъждането на темата да е в ход в периода до 9-11 юли 2024 г., когато е срещата на върха на алианса във Вашингтон.

„Не исках да развалям празненството за рождения ден на НАТО, но се почувствах длъжен да предам много отрезвяващо послание от името на на украинците за състоянието на руските въздушни атаки срещу моята страна“, каза Кулеба в четвъртък, когато бе тържественото отбелязване с торта и маршируващи военни в Брюксел.

По-голяма роля в планирането

Столтенберг призова съюзниците да потърсят в инвентара си системи за противъвъздушна отбрана, особено произведените в САЩ ракети „Пейтриът“. Нужни са и „боеприпаси, но също и резервни части“ за изпратените в Украйна и страните ще търсят и за тях, каза той, предаде „Ройтерс“. Държавният секретар Антъни Блинкен също призова за увеличаване на подкрепата, особено за ПВО, артилерия и боеприпаси, в момент, когато страни като Китай, Северна Корея и Иран подкрепят усилията на Русия да изгради своята отбранителна индустриална база.

Нямаше други конкретни обещания или цели за помощ. Полският външен министър Радослав Сикорски написа в Х, че е постигнато съгласие за „мисия“ в Украйна, но с уверението, че алиансът не се готви да воюва, а става дума за укрепване на досега поетите към Украйна ангажименти. Колегите му в НАТО предстои да коментират думите; часове след тях британският първи дипломат Дейвид Камерън увери, че в Украйна няма да има западни войски. „Не искаме да даваме на (руския президент Владимир - бел. ред.) Путин такава мишена."

Това не означава, че се готвим да воюваме. Но сега ще можем да използваме по по-съгласуван начин възможностите за координиране, обучение и планиране на поддръжката на Украйна.
Радослав Сикорски, външен министър на Полша

Известно засега е само постигането на съгласие, че е нужно НАТО да планира по-голяма роля в координирането на военна помощ. Според Блинкен обсъждането е в ход и ще продължи в следващите седмици. „Предполагам, че ще видите нещо на срещата на върха, когато се съберем във Вашингтон през май."

Още няма решение за стоте милиарда

Различията за фонда от 100 млрд., предложен от Столтенберг, тепърва ще трябва да се преодоляват. Унгария даде знак, че е против, а други членки предупредиха да не се дублират двустранните усилия и усилията на Европейския съюз за помощ за Украйна.
Целта бе по думите на Столтенберг да се разчита „по-малко на доброволен принос, отколкото на ангажименти на НАТО. По-малко на краткосрочни предложения, повече - на многогодишни обещания“. Теоретично това би променило ролята на НАТО по отношение на войната в Украйна; ангажиментите за помощ се поемат през т.нар. формат от Рамщайн, воден от САЩ, като в контактната група има десетки държави. Така Украйна би могла да планира дългосрочно, без да мисли за политиката в конкретните членки.

Предложението бе отчасти мотивирано от тревоги за бъдещето на алианса, ако Доналд Тръмп победи президента Джо Байдън на президентските избори, както и за съдбата на задържан пакет от 60 млрд. долара помощи в Конгреса.

Служител на НАТО казва за „Ройтерс“, че Русия вероятно набира по 30 хил. военни на месец (самото руско министерство на отбраната говори за 100 хил. постъпили на договор тази година) и е способна да поеме още загуби. Русия обаче още няма боеприпаси и маневрени единици за голяма офанзива според същия служител.

Най-големите битки на НАТО все още предстоят и ние трябва да сме готови за тях.
Габриелиюс Ландсбергис, външен министър на Литва

Москва периодично сменя тона към НАТО. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Русия и НАТО сега са в „директна конфронтация“ поради разширяването на алианса. В интервю за РИА „Новости“ заместник-външният министър Александър Грюшко каза, че диалогът на Москва с алианса в нулева точка, но въпреки това Русия нежелае открит конфликт. „Готов ли е военният блок? Трябва да попитате самите членове на НАТО. Във всеки случай ние нямаме такива намерения към държавите членки."