На днешния ден преди 63 години в Космоса излетя първият човек: съветският космонавт Юрий Гагарин. Междувременно полетите до там са почти всекидневие. Но покоряването на Луната поставя съвсем нови предизвикателства.
Напред към Луната! Този повик днес отново е актуален: САЩ, Китай, Русия, Индия - всички искат да покоряват спътника на Земята. Надпреварата тече под пълна пара, а залогът е голям - престиж, научен напредък, икономически интереси. 55 години, след като НАСА изпрати първите астронавти на Луната, светът отново вдига поглед към месечината. През 2025 година изпращат космическата мисия „Артемида II“ с четирима астронавти, която ще обикаля Луната, а за 2026 година вече планират кацане на повърхността ѝ с човешки екипаж, пише Уте Шпангенбергер в обществената медия АРД.
На роботите им липсва научна интуиция
„Полетите на хора в Космоса днес преживяват истински Ренесанс“, казва генералният директор на Европейската космическа агенция ESA Йозеф Ашбахер. Той обяснява, че при покоряването на Луната човекът ще бъде незаменим, в сътрудничество с роботиката и изкуствения интелект (ИИ). „Нужна е добра комбинация от двете. Когато се изучава лунният терен, човекът може да види повече с очите си, отколкото роботите с всевъзможните им сензори и камери. Човекът мисли много по-далновидно, той вижда цялата картина, а роботите, които ние програмираме, още не го могат.“
Александър Герст, германски астронавт от ESA, припомня за американските сонди „Викинг“, които през 1970-те години търсеха вода на Марс: „Те наистина намериха следи от вода, а междувременно ние вече знаем, че вода под формата на лед често пъти може да се намери директно под повърхността. Ако тогава багерът просто беше поразровил няколко сантиметра по-надълбоко, навярно щеше да се натъкне на лед“, казва Герст. С други думи: роботите не притежават научната интуиция, която квалифицираните астронавти прилагат „на терен“.
НАСА е поръчала нови транспортни средства за Луната
НАСА съобщи наскоро, че е поръчала на три специализирани фирми да разработят нови варианти на лунохода. Още не е ясно кой ще спечели тази надпревара, но поне за задачата всички са единодушни: LTV (английска абревиатура за „превозно средство за лунен терен“) ще трябва да изминава дълги разстояния по лунната повърхност. В съобщението за печата на НАСА четем:
„LTV трябва да може да издържа на екстремните условия на Южния полюс на Луната. Трябва му много напредничава технология за пестене на енергията, трябват му системи за автономно придвижване, за модерна комуникация и навигация. Екипажите ще използват LTV за изследователска дейност, за транспортиране на научна екипировка и за събиране на проби от лунната повърхност – при това на разстояния, които не могат да се изминат пеша. А това гарантира повече научна информация.“
Първият човек в Космоса
На днешния ден преди 63 години в Космоса излетя първият човек: съветският космонавт Юрий Гагарин, припомня АРД. Полетът му с капсулата „Восток 1“ продължи 108 минути. След Гагарин към Космоса поеха нови поколения космонавти и астронавти. А откакто беше изградена Международната космическа станция (МКС) през 1998 година в Космоса настъпи дори някакъв вид всекидневие. Изследователи прекарват на МКС понякога до 6 месеца. Но плановете за нови полети до Луната в момента поставят астронавтите пред съвсем нови предизвикателства.
Международната космическа станция (МКС) Снимка: NASA/dpa/picture alliance
Александър Герст обяснява, че сега се отваря съвсем нова глава в усвояването на Космоса. Обстановката на земния спътник не е дружелюбна, припомня той, температурите се колебаят между -100 и +100 градуса по Целзий, плюс космическите излъчвания и вакуума. За разлика от първите полети към Луната в програмата „Аполо“, които си бяха чисто американски, сегашната програма „Артемида“ е международна. Но защо ли толкова много нации искат да стъпят на Луната? Навремето беше въпрос само на престиж, днес обаче за всички е ясно, че Луната е нещо много повече от мъртъв камънак.
Нови възможности
Генералният директор на ESA Ашбахер обяснява: „Може да се появят съвсем нови икономически отрасли. Ще добиваме суровини. Ледните залежи могат да се използват за добиване на ракетно гориво и на кислород за астронавтите. Ще се изгражда лагер, където може да се провежда научна дейност. Науката и икономиката ще вървят ръка за ръка. Днес все още не знаем какво може да ни предложи Луната“.
Директорът е убеден, че Европа трябва да участва в проучването и разработването на Луната, ако не иска да изостане технологично и да отпадне от съревнованието. „Това е залогът: как ще се позиционира Европа през следващите 10-20 години. Ние притежаваме забележителни технологии в автомобилостроенето, в машиностроенето и в много други области, а космическите изследвания видимо са теренът на бъдещето.“
Космическите изследвания обаче са много скъпи. Ашбахер обяснява, че агенцията харчи пари не само за обучението на астронавтите и за полетите им в Космоса. „Половината пари отиват за наземни наблюдения, за навигация и телекомуникация.“ Той обяснява, че за разлика от това НАСА инвестира най-вече в програми за усвояване на Космоса, на Луната или на Марс. Бюджетът на ESA за 2024 година възлиза на 7,8 милиарда евро – пари, с които могат да се развиват нови технологии, но също така да се събира ценна информация за Земята, за Вселената и за човешкото съществование, смята директорът.
Символ за покоряването на Вселената
Полетите в Космоса са ни повече, ни по-малко главният символ за покоряването на Вселената. Александър Герст знае какво дължи на обществото, което финансира работата на ESA. И прави сравнение с покоряването Антарктида: „Отначало цялата работа беше да се забие един флаг на Южния полюс. После десетилетия наред нямаше почти никакви научни изследвания – чак до средата на 20 век, когато разбрахме колко е важно за науката да се изследва Антарктида. Същото предстои да се случи сега с Луната.“
Самият Герст като ръководител на Европейския астронавтски корпус обучава новите поколения, но и сам се готви да стъпи на Луната. „Тренираме редовно за такива мисии. Например – как се работи в скафандър. Или летателни тренировки. Тренираме още как да вършим научни изследвания в трудна среда – например в Антарктида, в различни пещери или на някои вулкани.“
