Две военни фракции се бият от година в Судан, а страната е на ръба на хуманитарна катастрофа. Другите държави, които имат интереси в района - като Египет и Русия - само наливат масло в огъня.

„Централен Дарфур е хуманитарна пустиня“, казва Христос Христу, директор на помощната организация „Лекари без граници“, за последствията от започналата преди година война в Судан. Условията в бежанските лагери в един от най-засегнатите региони са катастрофални - липсват вода, храна и всякакви други материали. Хигиенните условия също са катастрофални. Христу се обърна с призив към международната общност в платформата Х да окаже по-голяма помощ.

Около 18 милиона души гладуват, съобщи преди няколко седмици Световната програма по прехраната на ООН. Повечето от тях се намират в региони, почти недостъпни за неправителствените организации. Заплахата от хуманитарна катастрофа е голяма.

И военните, и политиците носят вина за насилието

От април миналата година насам в Судан враждуват две големи военни групировки – суданската армия (SAF) и опозиционните „Сили за бързо реагиране“ (RSF), както и множество свързани с тях милиции и отцепнически формирования. Конфликтът избухна от това, че командирът на RSF Мохамед Хамдан Дагло отказа да подчини своите части на заповедите на SAF, макар това да беше договорено в преговори.

Но и редица цивилни лица допринасят за насилието, казва пред ДВ журналистът Осман Миргани. Въпреки сключеното през декември 2022 година рамково споразумение някои политици искат на всяка цена да наложат интересите си, поради което са се свързали с военните групировки в страната. „За съжаление, всички политически партии се опитват да запазят властта си непременно, включително с цената на война“, допълва Миргани.

Системно унищожаване на хранителни продукти

В името на амбициите си двете страни очевидно не обръщат внимание на опасността от хуманитарна катастрофа, казва пред ДВ Марина Петер, която изследва Судан. Заради битките и тяхното отражение селяните в много части на страната вече не могат да отглеждат нищо. Освен това в традиционно плодородни региони като Джазира и Бели Нил реколтата и други хранителни продукти се унищожават умишлено. От RSF например умишлено палят складовете със зърно в районите, в които господстват. А целенасочено се пречи и на достъпа до хуманитарна помощ.

Международното влияние

Към всичко това се добавят и международните интереси във войната, казва Марина Петер. Египет например подкрепя редовната армия на SAF. „Правителството в Кайро се отнася много скептично към възможността за мирна революция и формиране на цивилно суданско правителство. То поддържа такава форма на управление, каквато има и в Египет, т.е. военно ръководство с демократично лице." Същевременно има опасения, че конфликтът може да се разпространи и към Египет.

Много от бежанците бягат в Южен Судан, който не може да се погрижи за тях, защото също е изправен пред тежки проблеми след десетилетия война.

Снимка: LUIS TATO/AFP

По думите на Петер наскоро SAF са се сдобили и с нов партньор - Иран. „Те са установили там някои доста стабилни връзки. Междувременно получават и дронове от тях."

Обединените арабски емирства пък залагат на RSF и на техния командир Мохамед Хамдан Дагало. „В Судан има много златни залежи“, посочва Петер. Продажбата се извършва основно през ОАЕ, а RSF отдавна са създали организация по добива и транспортирането на ценния метал. Освен това ОАЕ са твърд противник на политическия ислям и искат на всяка цена да попречат на власт в Судан да дойде отново някой отявлен ислямист. RSF получават и оръжия от ОАЕ, обяснява Петер.

Те се доставят включително през Либия - задача, която до лятото на миналата година е изпълнявала руската частна армия „Вагнер“ на Евгений Притожин. След неговата смърт през август групата има ново име в Африка - „Африкански корпус“, по подобие на едноименната армия на германския фелдмаршал Ервин Ромел в Либия по време на Втората световна война. Нейната задача е била да покори британските и френските колонии в Африка. Руските наемници също очевидно искат да разширят влиянието на своята страна в региона. „Русия още от 2017 година иска да построи военно-морска база на Червено море - т.е. на централния маршрут на глобалната търговия между Европа и Азия“, написа „Тагесцайтунг“ през март.

Краят на конфликта става все по-невъзможен

Малко вероятно е конфликтът да приключи в обозримо бъдеще, смята политоложката Хагер Али. Двете враждуващи страни изглежда вече не са в състояние да обуздаят насилието, тъй като някои от техните командни структури са се разпаднали. Други фракции пък вече са на път да се еманципират от лидерите на местно ниво и искат да използват войната за собствените си интереси.

Международният контекст също не предполага приключването на войната, казва Али. Судан е заобиколен от големи центрове за контрабанда на оръжие. „Горива, муниции, оръжия и други стоки се пренасят незаконно през Либия, Чад, Централноафриканската република и през Червено море. Оръжия пристигат и от Уганда, и от Южен Судан. ОАЕ и групата „Вагнер“ си сътрудничат тясно за осигуряването на оръжия за войната през тези страни."

Правителствата на Норвегия, на други западни държави, както и ЕС, разпространиха по повод първата годишнина от войната апел, в който призовават враждуващите страни да приключат сраженията и да се договорят за примирие.