Главчев може да се представи в Брюксел не толкова зле като Радев
Президентът Румен Радев работи като машина на времето. Тези дни ме върна десетилетия, когато в по-младите си години в БТА усвоявах златно правило: не гледай какво пишат световните агенции, а чакай да видиш какво ще пусне ТАСС (съветската агенция). Едва тогава се разбираше дали една новина става за огласяване, или трябва да се пусне за служебен или специален (секретен) бюлетин.
Наученото в младостта може да бъде полезно и в зряла възраст. Вече свикнах при големи международни събития да не разчитам на реакция от българския президент, за да се ориентирам за позицията на държавата, а да проверявам какво отношение изразява ръководството в Москва. Така изпреварващо научавам от достоверен източник какво мисли държавният глава на „Дондуков“ 2 за положението в света. За журналиста бързината е второто по важност качество след точността.
Иран нападна Израел през нощта срещу неделя със стотици ракети и дронове. Всички разбраха кой е извършителят, защото сам се похвали. Заваляха международни реакции с осъдителни думи срещу Иран. Даже генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, който няма право да сочи с пръст никого, за да бъде безпристрастен, укори Техеран с думите, че „отмъщението не е легитимна самоотбрана“.
Кремъл обаче видя друга виновна страна и я нарече „Ескалация“. „Ние сме изключително разтревожени от ескалацията на напрежението в региона“, каза пред репортери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Нито дума за Иран като нападател, нито за Израел като мишена - просто някаква ескалация се развилняла в Близкия изток и направила поразия. Това бе
спасителна сламка за „Дондуков „2,
за да не мълчи българското президентство загадъчно като съучастник. Самият Радев се бе спотаил, но неговият прессекретариат пъргаво заяви позиция: „Президентът Румен Радев следи със загриженост развитието на конфликта в Близкия изток и осъжда ескалацията на напрежението“. Само че и това изявление сигурно се е сторило твърде дръзко за държавния глава, защото не се появи на неговия профил във Фейсбук, нито на страницата на президентството.
Кой е той да осъжда? Ако започне да раздава присъди, нали утре ще го питат защо не осъжда Русия като агресор в Украйна? Най-удобно е да се сниши, както го е учил неговият не толкова далечен предшественик Тодор Живков, чийто кабинет обитава днес.
Никой не би се сърдил на Радев, ако в публичния живот се държи дискретно като швейцарска президентска. Проблемът за България е, че той се стреми да бъде забелязан. Откакто изпусна лостовете на властта, ръцете все го сърбят. Иска да има думата в международната политика, както се видя на неотдавнашната среща в Литва на Инициативата „Три морета“. Там наблегна пред свита български репортери, че лично е дал принос за нейното развитие, и очерта стратегия за европейска „инфраструктурна свързаност в енергийната, транспортната и цифровата сфера по оста Север-Юг“. Чувстваше се, че българската дрешка му е отесняла и се нуждае от по-комфортна кройка по европейски стандарт.
Подходящ шанс може да му се отвори още тази седмица,
когато европейските лидери се съберат на извънреден съвет на 17-18 април. Ако реши да се отърка о̀ голямата политика, както правеше по времето на своите служебни правителства, може би ще измести новия служебен премиер Димитър Главчев, който има скромен международен опит. Проблемът е как ще се чувства на една маса с европейски ръководители, които използват друг политически речник. Този Европейски съвет ще бъде извънреден, защото дневният му ред ще бъде изработен в последния момент и ще включва най-горещите теми буквално от текущите емисии на световните агенции.
Несъмнено темите за Близкия изток и Украйна ще бъдат доминиращи. По тях Радев има една и съща заучена фраза: „Аз съм за мирно решение на конфликта“. Сякаш се явява на конкурс за красота, където участничките отговарят с най-общи фрази, че се борят за мир. Трябваше украинският президент Володимир Зеленски лично да му обясни, че страната му не е в конфликт, а е във война, защото е жертва на руска агресия, за да усети българският президент след месеци размисъл, че е нелепо да подменя думата „война“ с „конфликт“. Още по-тежки терзания имаше неговият бивш служебен премиер Стефан Янев, който в качеството си по-сетне на военен министър наричаше войната по руски маниер „специална военна операция“.
В Близкия изток Радев също не различава кой е нападател и кой е нападнат. С понятието „конфликт“ показва, че всички са му еднакви. Когато Европейският съвет посочи Иран като виновник за ескалацията, българският президент ще излезе ли от залата, за да не пречи на другите да си свършат работата? Или по стар обичай на закрито ще говори едно, а в коридорите пред журналистите - друго?
Очертава се недостойно представяне на България в Брюксел
и може би авторитетът на държавата би понесъл по-малка щета, ако за участие в Европейския съвет замине служебният премиер Главчев. Неговият най-видим недостатък е, че не може да изразява свои мисли, а трябва да чете написан текст. По най-елементарни поводи вади лист хартия и срича от него каквото трябва да каже. Така оставя у слушателите си усещането, че имат насреща си някой друг, който се крие зад Главчев. Неговото присъствие изглежда фалшиво.
Но в Брюксел той няма да иде на любовна среща, за да се стеснява да чете от „пищов“ какви чувства изпитва към останалите лидери. Най-добре е от самото начало да им стане ясно, че си имат работа не толкова с Главчев, колкото с бившия му партиен бос Бойко Борисов, на когото дължи политическата си кариера. А щом сянката на Борисов се появи отново в Брюксел, България може да събуди спомени само за корупцията на високо равнище, но не и за непослушание в международната политика. За другите държави това е по-приемливият вариант, защото вразумяването на корумпираните може да стане и с намигване към европейската прокуратура, докато чуждата агентура може да се крие зад шлифована непорочност.
