"Дневник" препубликува от "Маргиналия" продължението на разкритията на проф. Димитър Вацов от неговото изследване "Археология на моралния дебилизъм".

Тук ще разгледаме един парадокс. На 9 май 1986 г. комунистическите власти - в лицето на Постоянната правителствена комисия (ППК) на Григор Стоичков - внезапно проявяват здрав разум: чуват позицията на радиолозите и издават заповед в духа на препоръчаните мерки за превенция на младежите от Чернобилската радиация в България. Тази заповед забранява всякакви масови мероприятия на открито за деца и младежи. Буквално в следващите дни обаче, без тази първа заповед изрично да бъде отменена, полека се издават други заповеди, които обезсилват и заменят първата.

Ето и част от първата заповед на ген. Султов, секретар на ППК и дясна ръка на Стоичков, от 9 май 1986 г. Тя е изпратена като Телеграма 78 до председателите на окръжните народни съвети (ОНС):

Телеграма 78 от 9 май 1986 г.:

"7. Забранява се изпращането на бригади от деца и ученици в помощ на селското стопанство. Препоръчва се да бъдат ограничени масовите мероприятия с децата и учениците /излети, сборове, спортни игри и други/."

Няма сега да акцентираме върху селскостопанските бригади, които са предмет на отделно изследване. Сега обърнем внимание на един друг тип масови мероприятия на открито - детските лагери.

Вярно е, че в заповедта от 9 май лагерите не са изрично забранени, но те би трябвало да бъдат ограничени по подразбиране в качеството им на "масови мероприятия с деца и ученици".

Само четири дни по-късно обаче от друга заповед - Телекс 680 от 13 май на Л. Шиндаров (главния здравен инспектор на НРБ) - разбираме, че детските лагери не само не са преустановени, но и се планира да стартират масово след края на учебната година на учениците:

Телекс 680 от 13 май 1986 г.:

"От 1 юни 1986 г. се предвижда разкриване на пионерски лагери в постоянни бази, както и в почивни станции на ЦС на БПС.

С обратен телекс ни информирайте за броя на тези обекти на територията на окръга Ви. Понастоящем в някои от тях лагеруват деца от детски градини.

Директорите на ХЕИ - Бургас, Варна, Враца, Пловдив, Русе, и на НИРР да изготвят график и да организират измерване на радиационния гама фон на тревни площи, пясък, физкултурни площадки и др. на тези обекти. Измерванията да започнат на обектите, които понастоящем се използват.

Данните от измерванията ни съобщавайте ежедневно с телекс.

Осигурете необходимия транспорт за извършване на измерванията, които трябва да приключат до 26 май т.г.

Допълнително ще получите указания за режима на лагерниците."

Забележете: към момента на телекса (13 май) в базите почиват "деца от детски градини", т.е. най-малките (не знаем колко точно от тях) са изпържени на най-тежката радиация. Не стига това, ами след края на учебната година, която още тече в училищата, лагерите планирано ще бъдат напълнени с пионери. Да, изглежда, че стартира измерване на радиацията в базите и тепърва ще бъде уточнен хигиенен режим, но за никакво спиране на "масовите мероприятия с деца и ученици" вече не става дума. Предната заповед - от 9 май - внезапно е забравена.

Няколко дни по-късно като допълнение с Телекс 708 от 17 май се появява и обещаното:

Указание за режима на децата и учениците, почиващи в морски или планински лагери:

"1. Игрите на открито да се организират на площадки с твърда настилка, като площадките се измиват всеки ден. Да не се провеждат игри върху запрашени участъци.

Не се допускат масови игри, при които се запрашва въздухът (народна топка, футбол, баскетбол и др.).
Да не се допуска сядането и лягането на тревни площи. Да не се разрешава късането на цветя и треви.
Да се осигурява щателно измиване на ръцете, лицето и краката след игра.
Да се осигури два пъти седмично изкъпване на децата и учениците и ежеседмична смяна на спалното им бельо.
Да не се мете. Почистването на спалните, коридорите и останалите спомагателни помещения да става само по влажен способ.
Прозорците на жилищните помещения и кухните при запрашаване на въздуха да се държат затворени.
При влизане в обитаваните помещения да се събуват обувките.
Да не се пие вода от открити водоеми и неизследвани водоизточници.
Задължават се органите на държавния санитарен контрол да извършват чести проверки на обектите и предявяват най-строги изисквания за спазване на указанията."

С това Указание санитарните власти, изискващи повишени хигиенни мерки, всъщност сами си измиват "ръцете, лицето и краката" и нормализират лагерния живот. И повече нищо няма да ги трогне - лагерниците ще си лагеруват цяло лято.

Няма да ги трогне и това, че на 22 май Експертната комисия към ППК, т.е. учените, които официално са призвани да консултират правителството, отново изрично настояват лагерите да бъдат спрени:

Доклад 10 на ЕК към ППК от 22 май 1986 г., в който учените предлагат:

"- да се обсъдят мероприятия за намаляване излагането на населението на прах (отмяна на детските лагери, оросяване на силно запрашените площадки, ограничаване на автомобилното движение в някои жилищни квартали и др.)."

Нищо такова обаче няма да приеме Шиндаров - като главен санитарен инспектор той само ще продължи с телекси да настоява за строг хигиенен контрол върху лагерите, а и върху детските градини, от страна на окръжните подразделения на ХЕИ. Кога и къде този контрол изобщо е имал някаква ефективност, днес, 38 години по-късно, е трудно да се прецени. Но колко са децата, изпратени на лагер - в случая само по Черноморието, без да се броят планинските лагери и екскурзионните летувания - може приблизително да се изчисли на базата на данните от Докладна записка от 30 юни 1986 г. от първия зам.-министър проф. Начо Начев до министъра на народната просвета проф. Илчо Димитров с приложена Информация към нея. Там зам.-министърът Начев докладва, че е изпълнено решение на МС от 1981 г. да се построят множество нови бази за лагеруване:

Докладна записка от 30 юни 1986 г.:

"Новоопределени терени, свободни за застрояване ("новоопределени" са към 1981 г., а към 1986 г. вече са реализирани с незначителни отклонения от плана, описани в записката - бел. - Д.В.):

- ученически лагер "Крапец" - 15 000 легла

ученически лагер "Шкорпиловци" - 3500 легла
ученически лагер "Иракли" - 7000 легла
ученически лагер "Лозенец" - 8500 легла
ученически лагер "Паша дере" - 2500 легла
ученически лагер "Кара дере" - 6500 легла
ученически лагер "Василико-Мичурин" - 800 легла
ученически лагер "Созопол" - 600 легла

Терени със застроена лека и масивна материална база:

ученически лагер "Обзор" - 8500 легла
ученически лагер "Равда - север-юг" - 4 500 легла
ученически лагер "Бяла" - 2000 легла
ученически лагер "Бяла - юг" - 2000 легла
- студентски лагер "Несебър - Равда" - 2500 легла"

Т.е. налице са общо около 63 900 легла на разположение през лятото на Черноморието през 1986 г.

Ако сметнем, че стандартната продължителност на една смяна на лагерите е 14 дни (много по-рядко - 20 дни) и разделим лятната ваканция (която е три месеца и половина за най-малките: 1 юни - 15 септември) на седем смени от по 15 дни, тогава излиза, че през лятото на 1986 г. само на Черноморието са летували около 447 300 деца. Разбира се, хипотезата тук е, че легловата база е била запълнена. Но подобно допускане е оправдано - с Телекс 680 от 13 май 1986 г. Шиндаров ултимативно изисква всички бази да бъдат подготвени от 1 юни. (текстът на телекса вече бе цитиран).

Нещо повече, от същия телекс знаем, че дори преди 1 юни - през май 1986 г. - в базите са почивали "деца от детски градини". А и от данните дотук не знаем колко деца са лагерували през 1986 г. на планина или са участвали в екскурзионни летувания - такива със сигурност е имало и те на са били малко. Тъй че допускането за 450 000 лагерници за 1986 г. не е преувеличено - то по-скоро е занижено.

Няма никакви данни - поне от търсенията ми досега - за това да са отменени някакви (какви да е, дори като единични случаи) лагери в краткия период между 9 и 13 май, т.е. между първата заповед, с която се отменят всички масови мероприятия на открито с деца и ученици, и втората заповед от 13 май, с която същите биват позволени. Важно тук е да се отбележи, че първата заповед е подписана от ген. Султов, секретаря на ППК, т.е. тя излиза от името на Стоичков. А всички следващи заповеди, с които летните лагери биват тихомълком "пуснати" въпреки забраната - т.е. без експлицитна отмяна на първата заповед, - са от името на Шиндаров.

Нелепо ще е да предположим, че Шиндаров се "е опълчил" на Стоичков и е пуснал лагерите, независимо от забраната. Според всички свидетелства по Дело 2 Шиндаров е този, който постоянно е в подчинена позиция спрямо Стоичков; а и няма никакви индикации за "опълчване". Защото и ученическите бригади продължават масово да си вървят, а и спортните мероприятия (включително крос от 18 май в София с 41 000 участници) си вървят - въпреки забраната. А Стоичков не реагира - смълчал се е за десетина дни.

Изглежда, че самата забрана от 9 май някак сама е потънала в небитието и всички знаят това, дори са формирали мълчалив консенсус нещата да продължат сякаш такава забрана изобщо не е издавана. Правим се, че нищо няма. Държавната власт - властта на правомощията - е дезорганизирана: различни, дори противоположни заповеди се отправят към различни адресати - ОНС, ХЕИ. Но тези заповеди не се сблъскват с първата заповед - очевидното противоречие между тях (да има или да няма лагери) сякаш се изпарява от само себе си; а и изглежда, никой не изпълнява първата заповед (никой не се е опитал да спре лагерите). Не са се задействали нито Окръжните комитети (ОК) на ДКМС, нито Окръжните съвети на народната просвета (ОСНП), които по Правилник са преките ръководители на възпитателната и организационната работа в лагерите. Техните началници - Андрей Бунджулов и Илчо Димитров - според архивите на ДКМС и МНП по онова време мълчат оглушително: думичка не казват за лагерите и бригадите, които са им подопечни. Бунджулов оглушително мълчи и до днес. А доколко окръжните ХЕИ са осъществили някакъв ефективен хигиенен контрол на място за лагерите, можем само да гадаем. За споменатия софийски крос на 18 май с 41 000 участници, предимно младежи, със сигурност не са го осъществили.

В медиите и до днес тече слух, че още в началото, като съобщили на Тодор Живков за радиацията в страната, той кимнал с глава и казал: "Ще си мълчим!" Най-вероятно - тъй като по никакъв начин не успях да потвърдя фактологично, че нещо подобно се е случило - това наистина е слух: народно творчество. Но то е доста правдоподобно. Всъщност дори и без специална заповед отгоре мълчанието става сговор на висшата номенклатура и полека се просмуква надолу по йерархията. Най-напред Стоичков замълчава дори по отношение на това, което непредпазливо и прибързано вече сам е казал на 9 май, а оттам вероятно мълчанието плъзва надолу, към "по-малките" партийни и държавни ръководители - до общинските апаратчици.

Но защо дори за опасността за децата се мълчи? Нали те са най-уязвими, а и техният живот - включително от гледна точка на комунистическата идеология, фокусирана в бъдещето - е най-ценен? Защо поне лагерите не биват спрени?

Ами защото ако опасността за децата се разбере, то всичко излиза наяве! Цялото население ще разбере за опасността. А и чужденците ще чуят, няма да дойдат през лятото и няма да оставят своите долари и марки по курортите на морето.

Именно този икономически аргумент - да не би, ако спрем лагерите, да бъде застрашен туризмът - прозира в официално съобщение на ППК, т.е. на Григор Стоичков, пуснато през БТА към медиите на 19 май:

В. "Труд" от 19.05.1986 г.:

"НЯМА ОСНОВАНИЯ ЗА ТРЕВОГА"

"Проведеният специален контрол на морската вода и бреговата ивица - плажове, пясък, паркове, къмпинги, комунално-битова среда, ресторанти и други курортни обекти и съоръжения, показва, че те не са замърсени и могат да се използуват без ограничения. Аналогична е обстановката и в планинските почивни станции, курортните комплекси и детските лагери."

Курортните комплекси вървят ръка за ръка с детските лагери!

Трябва да подчертаем - извън цитирания пасаж, - че съобщението на ППК от 19 май всъщност е най-подробното от всички съобщения, издадени от властите през май 1986 г., що се отнася до очертаване на реални защитни мерки за населението. Въпреки успокоителния тон и системното "смекчаване" на фактите за радиацията, то ясно казва всичко, което до този момент режимът е решил да сподели с хората: забранява да се консумират листникови зеленчуци и препоръчва конкретни хигиенни мерки. В съобщението дори пряко се признава, че има "наличие все още на някои места на повърхностна замърсеност", т.е. ходенето на открито косвено е обявено за опасно поради наличие на радиоактивен прах. Въпреки това Стоичков отделя курортните комплекси и детските лагери от територията на страната и изрично лъже - точно там няма "повърхностна замърсеност". А че това е лъжа, се вижда от небето - и буквално от данните от облитанията на страната с хеликоптер, но и от множество други измервания на място в този период.

Лъжа или не, лагерите трябва да изпълнят своята цел:

ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ПОЧИВНИ ЛАГЕРИ:

"Чл. 2. (1) Социалната, здравна и педагогическа цел на ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване е отмора от системния учебен труд, укрепване на здравето и комунистическото възпитание, с което се допринася за многостранното и хармоничното развитие на младата социалистическа личност."

Младата социалистическа личност "укрепва здравето си" с повишени дози радиация и получава своето "комунистическо възпитание" чрез живот в лъжа. Животът в лъжа не е нито метафора, нито просто поклон към Вацлав Хавел, автора на това понятие: близо половин милион деца буквално лагеруват насред лъжата, че всичко е безопасно.