Спас Янков е режисьор и ръководител на Театралния състав към ОНЧ  „Св.св. Кирил и Методий“, който тази година ще отбележи своя 130-ти сезон.

На тази годишнина е посветена и премиерата на „Търси се шмекер“, на 19 април от 19 часа в салона на читалището.

Разговарям със Спас Янков за театъра, връзката му с него и 50-години от началото на творческата му дейност.

Теодора Кирякова: 130 години съществува самодейният театрален състав в читалището. Припомнете ни неговата история накратко.

Спас Янков:  С откриването на читалището през 1894 година, първият самодеен състав е театралният. Само 4 месеца след създаването му е и първата премиера – „Иванко убиецът на Асеня I“ на Васил Друмев. В трупата са включени всички учители.

Той продължава да си работи до ден днешен и е основен състав.

Т.К.: По какъв начин сте свързан със самодейния театър в Първомай?

С.Я.: Първомай винаги се е славел с добри актьори, какъвто беше Райчо Гъделев – голям комик, който помня. От ученик съм стъпил на тази сцена и това ми харесва.

Т.К.: Коя е любимата ви постановка като актьор и като режисьор

С.Я.: Всяка постановка, която правя ми харесва. В много постановки съм играл – при Иван Кушелиев, при Георги Пенев. В „Господин Балкански играх една роля – Данко Хаирсъзина, в която не се виждах. Не можех да си представя, че ще бъда хаирсъзин, но без да се хваля, публиката ме при много добре.

И много постановки съм правил. Гордея се с „Г-жа министршата“, с която Ани Сиракова взе първо място за главна женска роля на един фестивал и я играхме в Ниш.  Но всички постановки, които съм правил ги харесвам. А най-много съм взел от заслужилите артисти Георги Василев и Георги Пенев.

Т.К.: Преди време говорих с един от актьорите в трупата и той каза, че комедии се правят по-трудно отколкото трагедии. А вие все комедии поставяте.

С.Я.: Може би най-трудно е да се подбере хубав материал. В нашия град хората искат повече комедии. Искат и ме молят да се ориентирам към комедиите. На мен и като изпълнител повече ми допадат комедиите. Залагам на комедията – комедията се играе сериозно, а публиката трябва да се смее. Когато стане обратно и актьорите се смеят, става трагикомедия. Публиката очаква комедия. Затова е много трудно когато се търси материал. Какво ли не се е играло вече – Нушич, Ст.Л. Костов, Стратиев. Днешните комедии са с по 3-4 роли. А имаш състав с 12-15 души. Как да кажеш на някого тази година няма да ми трябваш. До вчера ми е трябвал, а днес вече – не.

Т.К.: Изпитвате ли носталгия след толкова години и по какво?

С.Я.: Изпитвам носталгия по младостта. Едно е да играеш на 30, друго е на 70. Не си вече оня човек. Аз съм на този принцип: млад можеш да го направиш стар, но стар, колкото и грим да слагаш няма да стане млад – няма излъчването на младия човек. Аз съм се сблъсквал с такива неща. Радвам се че имам млади хора в този състав.

Т.К.: Какво бихте променили в днешното състояние на самодейния театър?

С.Я.: Финансирането. Каквото и да говорим – в състава хората отделят от времето си, работят и идват само защото им е приятно.

Т.К.: Какво ще си пожелаете за бъдеще.

С.Я.:  Годините си минават – ще помним тези годишнини, но дано на 200- годишнината всичко да е по-добро. И финансирането, и всичко.