След повече от година редакции и пренаписване Националната здравна стратегия до 2030 г. най-после беше приета от Народното събрание в четвъртък. Стратегията е ключов документ, тъй като с нея е обвързано изпълнението на проекти от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В продължение на 3 години нямаше действащ стратегически документ след като предходната стратегия за периода 2014-2020 беше изтекла. Окончателният вариант на стратегията беше изработен в рамките на работна група към парламентарната здравна комисия, след като на два пъти преди това създаденият от Министерството на здравеопазването документ търпя критики от депутати и представители на съсловни организации и медицинската общност.

Стратегията поставя по-голям акцент върху профилактиката и промоцията на здравето и модел на здравеопазването, който е персонализиран, основан на доказателства и на научните достижения и използва цифровите технологии и иноваците.

Документът си поставя три цели:

•     Устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето. Това включва намаляване на вредните ефекти от рисковите поведения и от околната среда, както и редовна профилактика и превенция на незаразните хронични заболявания. Целта е хората да живеят по-дълго в добро здраве, да имат по-малко нужда от терапевтични медицински грижи и в по-късен етап от живота, да останат на работа по-дълго и когато възникне необходимост, да се лекуват по-често в собствените си домове, отколкото в лечебни заведения.
•     Ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати. Това включва максимално ефективно използване на човешките, материални и финансови ресурси, така че да допринасят за постигане на възможно най-много здраве.
•     Гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата. Насочена е към ограничаване на рисковете, свързани с факторите на околната среда и заплахите от инфекциозни заболявания, които остават големи у нас

Стратегията си поставя конкретни цели за по-добро здраве чрез подобряване качеството на околната среда като това да се намалят с 55 % случаите на преждевременна смърт, причинени от замърсяване на въздуха.

Поставя се фокус по отношение на борбата със сърдечно-съдовите, онкологичните заболявания, развивана на донорството, намаляване на детската смъртност и подобряване на майчиното и детско здравеопазване, подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа.

Ще се насърчава разкриването на лекарски практики в отдалечените и труднодостъпни райони, както и за закупуване на нова, съвременна медицинска апаратура, позволяваща предоставянето на по-широк кръг от медицински услуги, включително с възможност за отдалечено консултиране и наблюдение (телемедицина). С цел гарантиране достъпа на населението до медицински дейности ще се постави акцент върху развитието на системата и дела на извънболничната медицинска помощ.

Лечебните заведения ще бъдат класифицирани в пет основни нива. Първото и второ ниво, обхващащи населени места до 5 000 души, ще гарантират достъп до първична извънболнична медицинска помощ и до спешна помощ, включително чрез потенциала на спешната медицинска помощ по въздуха. В средните по население населени места с население до 25 000 души ще бъде осигурен достъп до т.нар. регионални лечебни заведения с легла за наблюдение и лечение до 48 часа (дневен стационар), наличие на 24 – часов спешен кабинет и структури за дългосрочни грижи (хосписи). Регионалните лечебни заведения следва да разполагат и с медицински специалисти по профилни специалности.

Съществуващите общински болници ще могат да допълват дейността на регионалните лечебни заведения. Населението от цялата страна ще има възможност за равен достъп до високотехнологично лечение в 28-те областни града. Държавата ще развива приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности (високотехнологични центрове на болнична помощ). Със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране ще бъдат повишени възможностите и обхвата на най – квалифицираното болнично лечение.

Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от опорни болници в областните центрове, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии. Опорните лечебни заведения трябва да разполагат със структури по четирите направления на лечебната дейност – терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, както и с действащо спешно отделение, което отговаря на утвърдения медицински стандарт „Спешна медицина“ и отделение по съдебна медицина и деонтология.

Ролята на общинските болници може да бъде запазена при ангажимент на общините за тяхното поддържане и при използване на ресурсите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК за осигуряване на медицински персонал в отдалечени и труднодостъпни райони.

Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.

Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преструктурирани в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи – регионални лечебни заведения, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда. Там където е възможно регионалните лечебни заведения могат да останат да функционират под статута на досегашните общински болници, с разкрити отделения и запазен болничен статут, съобразно потребностите на съответното населено място.

В областта на Спешната помощ стратегията предвижда увеличиние броя на мобилните спешни екипи на смяна с не по-малко от 15%.

В областта на лекарствената политика се предвижда остойностяване, финансиране и отделяне на фармацевтичната услуга от цената на лекарствения продукт. Предвижда се да бъде продължена политиката по ограничаване на хоризонталната и вертикалната интеграция в областта на лекарство снабдяването. Мерки срещу недостига на лекарства и намаляване доплащането за лекарствени продукти също са залегнали в стратегията. За пациентите с множество хронични заболявания се предвижда увеличаване финансирането с публични средства и актуализиране на политиките за реимбурсиране на лекарствени продукти. Създаването на предпоставки за въвеждане на прогенерична лекарствена политика с цел насърчаване на ефективната конкуренция и намаляване на публичните разходи и на доплащането на населението за лекарствени продукти е друга цел в стратегията.