Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата, като температурите се повишават приблизително два пъти повече в сравнение със средното за света. Службата за климатични промени „Коперник“ на Европейския съюз и Световната метеорологична служба на ООН (СМО) описаха подробно в доклад последиците от глобалното затопляне и как силните горещини в Европа все повече се отразяват на човешкия организъм, предадоха световните осведомителни агенции, цитирани от БТА.
Средногодишното повишение на температурите в Европа за последните пет години е 2,3 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните стойности, на фона на 1,3 градуса средно глобално повишение, сочи докладът. Стойностите са далеч от поставените цели в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните стойности.
Европа преживя поредна година на повишаващи се температури и интензифициране на екстремните климатични явления, включителни топлинен стрес с рекордни температурни стойности, горски пожари, горещи вълни, загуба на ледникова маса и липса на снеговалежи, каза Елизабет Хамдуш, заместник - ръководител на европейската служба "Коперник". Средната температура на водата на морската повърхност край бреговете на Европа е достигнала най-високото си равнище през 2023 г., сочат европейските данни.
Екстремните горещини създават рискове за здравето на хората. Най-засегнати са тези, които работят на открито, възрастните хора и хората с хронични заболявания като сърдечносъдови болести и диабет.
Смъртните случаи в Европа, свързани с горещините, се увеличават все повече. През 2023 г. 63 души са загубили живота си в резултат на бури, 44 - в резултат на наводнения и 44 - в резултат на горски пожари, а икономическите загуби, свързани с времето и климата, се оценяват на 13,4 млрд. евро, се посочва в доклада.
Климатичната криза е най-голямото предизвикателство за нашето поколение. Цената на климатичните действия може да изглежда висока, но цената на бездействието е още по-висока, каза генералният секретар на Световната метеорологична организация (СМО) Селесте Сауло.
Според данните на СМО и "Коперник" през миналата година месец септември е бил най-горещият в историята на измерванията. За Северна Европа юни е бил най-топъл в историята на измерванията, като голяма част от континента е поразена от горещи вълни при "удълженото лято" от юни до септември. По време на пика на горените през юли 41 на сто от Южна Европа е била изложена на силен до екстремен топлинен стрес, което влошава здравето на хората и може да увеличи риска от заболявания, сред които и сърдечните удари. Учените отбелязват, че смъртните случаи, свързани с горещините, са се увеличили с 30 на сто през последните двадесет години, а през 2023 г. Европа е преживяла рекорден брой дни с "екстремен топлинен стрес".
Дъждовете в Европа са със седем на сто повече в сравнение със средните стойности, като една трета от речната мрежа на континента надвишава високите прагове за наводнения, а 16 на сто от речните нива са над прага за тежки наводнения. Между октомври и декември големите речни басейни като Лоара, Рейн и Дунав бележат рекордни или близки до рекордите нива заради поредица от бури и порои.
На наводнения, засегнали 1,6 милиона души в Европа, се дължат четири пети от икономическите загуби през 2023 г., се посочва в доклада.
Горските пожари на континента са вилнели на територия с размерите на Лондон, Париж и Берлин, взети заедно. Най-големият пожар, регистриран някога в Европа, е бил в Гърция на площ от 958 квадратни километра, регистрирани са и суши на Иберийския полуостров и в Източна Европа.
Алпийските ледници са изгубили около 10 на сто от обема си през последните две години, се посочва още в доклада.
Директорът на европейската служба "Коперник" Карло Буонтемпо каза, че 2023 г. е била "сложна и многолика" година по отношение на климатичните заплахи."Станахме свидетели на мащабни наводнения, но и на високи температури, естремни горски пожари, тежка суша. Тези явления не само излагат на изпитание природните екосистеми, но и поставят предизвикателства пред селското стопанство, управлението на водните ресурси и общественото здраве", посочи той, цитиран от ДПА.
