Скандалът с разрешителното, което служебното правителство даде на частната болница „Мама и аз“ в София и светкавичната му отмяна на следващия ден след бурните обществени и политически реакции, постави за пореден път на дневен ред въпроса за начина, по който се разрешава разкриването на нови болници в България. Истината е, че това зависи повече от политическото благоразположение към даден инвеститор, отколкото от ясни правила и обективни критерии.

Красноречив пример за това е, че един и същи държавен орган може да напише две коренно противоречащи си оценки относно необходимостта от отварянето на една и съща нова болница. Въпрос на „интерпретация“. Дайте им теза и „услужливи експерти“ ще намерят мотиви „за разкриването“ на дадена болница и „против разкриването й“ в зависимост от политическата конюнктура. Ето защо често процесът по даване на разрешителни е обект на съдебни спорове и не за първи път с него ще се занимават прокуратурата и ДАНС. През годините политици, инвеститори и държавни чиновници не веднъж са говорили за „натиск“ и „лобизъм“. Никой обаче не е свидетелствал официално, че му е оказван подобен натиск да се разреши отварянето на болница, или ако е свидетелствал, то показанията му се „държат на трупчета“ и в тайна. Извършваните досега проверки са приключвали без данни за административни нарушения или извършено престъпление.

Как се разкрива нова болница

Разрешение за дейност на нова болница се дава въз основа на положителни становища от агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), регионалната колегия на Лекарския съюз и НЗОК. Водеща е комплексната оценка на ИАМН относно потребностите от разкриване на нови легла. Тя винаги е в основата на разкриването на нова болница или разширение на съществуваща. Становището на НЗОК се отнася до принципната възможност да поеме финансирането на новата болница, ако тя получи разрешение.

Решението за разкриване на нова болница се взима от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. А разкриването на нови отделения в съществуващи болници или филиал на съществуваща болница на нов адрес е от компетенциите на министъра на здравеопазването. Оценката на ИАМН относно необходимостта да се разкрият допълнителни болнични легла – в нова болница или в нови отделения или филиал на съществуваща – се базира на Националната здравна карта (НЗК). Здравната карта представлява нещо като „снимка“ на наличните болници, легла, медицински кадри и потребностите в отделните региони на страната.

Методиката, по която се изчисляват потребностите от нови болници и легла, обаче е твърде неясна и дава възможност за субективна преценка. Парадоксално, „ниската използваемост“ на леглата, вместо да е индикация, че има излишък и не трябва да се разкриват повече, при определено тълкуване е аргумент за разкриването на още легла.
Една агенция – две противоречиви становища

Нагледен пример за противоречивата експертиза на компетентната агенция „Медицински надзор“ е предходният полемичен проект на „Търговска лига“ за отварянето на многопрофилна болница с 500 легла в Казичене, който в крайна сметка получи отказ от министър Асена Сербезова през юли 2022 г. Преди да се стигне дотам болницата беше на крачка от одобрение, след като получи положително становище от ИАМН и очакваше подпис от служебния здравен министър Стойчо Кацаров.

Кацаров така и не посмя да даде разрешение за болницата в Казичене, след като беше обвинен в „лобизъм“ от ГЕРБ и беше критикуван от президента Румен Радев и решението остана в ръцете на Сербезова.

„В общественото пространство буди недоумение фактът, че въпреки излишъците на легла по Здравна карта ИАМН е дала положително становище. До нас достигна информация за оказван натиск върху служители от ИАМН за издаването на положителното становище“, казва на 10 март 2022 г. Костадин Ангелов (ГЕРБ) по време на изслушване на здравния министър Асена Сербезова в парламентарната здравна комисия. Сербезова тогава отговари, че до нея не е достигнала информация за оказван натиск и върху самата нея не е оказван такъв, а впоследствие през юли 2022 отказа разкриването на болницата в Казичене. За отказа си Сербезова стъпи върху нова, назначена от нея комплексна оценка на ИАМН, според която заявените от „Сърце и мозък“ нови медицински дейности превишават установените потребности на населението“. Тази констатация е коренно противоположна на предишната оценка на ИАМН от предходната година, която даваше „зелена светлина за проекта“. По този повод Сербезова сезира компетентните органи. Инвеститорът „Сърце и мозък“ пък малко преди това подаде сигнал до прокуратурата и КПКОНПИ срещу Сербезова заради „съмнения за корупция, злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние и конфликт на интереси“ заради това, че бави и не се произнася за болницата им.

Както става ясно, решението за разкриване на нова болница е силно субективно и затова през годините възникнаха десетки нови частни болници на места със спорна нужда, включително на „Сърце и мозък“, но и на други инвеститори.

Отрицателни становища, „зелена светлина“ от правителството

Показателен пример в това отношение е разрешението, което кабинетът „Борисов“ даде  през 2019 година за нова частна болница в Габрово, въпреки отрицателните становища на ИАМН и НЗОК. Към онзи момент зад проекта стоят бизнесменът Деян Тодоров и лекарите Иван Дошков, Михаил Зортев и Христо Мазнейков.

Съгласно оценката на потребностите, изготвена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ въз основа на Националната здравна карта, в област Габрово към онзи момент напълно са били изчерпани възможностите за разкриване на нови легла по специалностите гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната, нервни болести, както и непрофилирани вътрешни легла, а за нови легла по специалностите кардиология, нефрология, пневмология и фтизиатрия, физикална и рехабилитационна медицина в областта, са били ограничени.

Според становището на НЗОК пък „не е целесъобразно увеличаване финансирането на лечебните заведения за болнична помощ в област Габрово за заплащане на дейности, които се изпълняват от съществуващите лечебни заведения“. Въпреки това новата болница получи „зелена светлина“ от Министерския съвет, като по неофициална информация тогава за новата болница се е застъпил лично премиерът Бойко Борисов.

Друг противоречив пример е разрешението, което болница „Света София“ на Христо Мазнейков получи за разкриването на ново лечебно заведение с 500 легла във Варна. Срещу този проект имаше отрицателни становища от страна на регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) и регионалната колегия на БЛС, според които няма необходимост от нова болница в областта, но проектът получи разрешение през март тази година от МЗ.

Обрат

Връзката между политиците и болниците е страстна, бурна и често крачката между любовта и омразата е много малка. Пример за това е как ГЕРБ атакуваше проекта за частна болница „Сърце и мозък“ в Казичене през първата половина на 2022 г., но лично Бойко Борисов откри предизборната кампания на ГЕРБ-СДС през септември същата година именно в болница от веригата в Плевен.

Накрая всичко „потъва“ в ДАНС и прокуратурата

Противоречия има и по пресния казус с болница „Мама и аз“. Въпреки че по думите на служебния премиер Димитър Главчев, първото решение за разрешаването на болницата е било „изрядно“, след политическите и обществени критики то беше отменено светкавично, а Главчев подаде сигнал до ДАНС и прокуратурата да проверят процедурата, по която проектът е предложен за одобрение. Впрочем, абсолютно резонно е да се провери как след като ИАМН през 2022 г. е излязла със становище, че няма нужда от болница с 550 легла в Казичене, днес отново е узряла до идеята, че има нужда от многопрофилна болница „Мама и аз“ с 413 легла в София, в която наред с детските специалности да се лекува и всичко останало.

ДАНС и прокуратурата не за първи път се занимават с това как се дават разрешения за нови болници. Този лайтмотив присъстваше и в процедурата по избора на подуправителя на Здравната каса Момчил Мавров в Народното събрание през ноември миналата година, която беше белязана от скандал. Депутати от ПП-ДБ изнесоха информация, че има доклад на ДАНС в секретното деловодство на парламента, „който уличава кандидата за подуправител в лобизъм в полза на частни болници“, по времето когато е бил началник на кабинета на служебния здравен министър Асен Меджидиев.

Ставаше въпрос именно за процеса, по който се дават разрешения за дейност и дали експертите от ИАМН, които пишат оценките за необходимостта от нова болница, не са го правили под диктовката на политическото ръководство на МЗ.

От прокуратурата потвърдиха, че по сигнал от ДАНС са образували проверка по реда на общия надзор на законност и не са открили данни за извършено административно нарушение. Ето защо няма как да имаме високи очаквания към поредното сезиране на ДАНС и прокуратурата.

Керванът си върви...

Като изключим скандалите около един или друг по-голям проект за нова болница, процесът по разкриването на нови лечебни заведения и нови клиники и отделения върви абсолютно безпрепятствено по така описания неясен и позволяваш противоречиви интерпретации ред.

България е страната с най-много болнични легла на глава от населението в целия Европейски съюз и най-висока смъртност. За разлика от другите страни броят на леглата постоянно се увеличава през годините – от 6.5 на 1000 през 2005 до 7.9 на 1000 през 2021.

По данни на НСИ болниците у нас са се разраснали с близо 500 легла за 2 години и към края на 2022 г. функционират 319 болници с 52 462 легла, като 203 от заведенията са публични (държавни и общински) и 116 – частни. Наблюдава се обаче увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2022 г. 28.4% от леглата са в частни болници.

Тази тенденция е съпроводена с намаляващо население и все по-ниска използваемост на легловия фонд. Използваемостта на леглата е под 50% в 11 от 28 области на страната по данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), което означава, че повечето легла стоят празни през по-голямата част от годината.

Въпреки слабата използваемост на леглата, и въпреки огромния недостиг на медицински кадри, които да обезпечат качественото лечение на пациентите, нови болници и разширения на съществуващи продължават да никнат като гъби след дъжд.

Екипът на министър Христо Хинков в правителството „Денков“ предложи временен мораториум за разкриването на нови болници до изготвянето на нова Национална здравна карта, но той беше придвижен към парламента едва в последните дни на предходното правителство и не се ползваше с подкрепата на ГЕРБ и ДПС.

Така разкриването на всяка поредна нова болница ще продължи да зависи от противоречиви експертни оценки и политическото благоразположение.