Изграждането на два сондажа в румънската офшорна зона на Черно море, който е на 144 км от българските териториални води и на 165 км от сушата, разбуни жителите на Каварна.
Крайморският град беше единственият, в който се проведе обществено обсъждане на проекта за добив на природен газ в Черно море в Румъния. Инвеститорът е австрийска компания с верига бензиностанции в двете държави.
Според представеното в проект запасите в находището се оценяват на 100 млрд. куб. м природен газ, а самият добив се очаква да започне през 2027 г. Прогнозната стойност ще е около 4 млрд. евро.
Добивната платформа в Черно море ще се управлява дистанционно и на нея няма да има персонал. Връзката със сушата и газопреносната мрежа на Румъния ще е посредством 160 км тръбопровод, който ще премине под плажната ивица.
Според фирмата, изготвила доклада за въздействието върху околната среда (ОВОС), рискът спрямо вредните емисии във въздуха, шумът във водата и разлив е минимален.
С това обаче не са съгласни представителите на Грийнпийс в двете държави.
Според Мартин Томов от българския клон на организацията изследванията за екотоксичност на проекта не са достъпни, а трябва да бъдат. Няма и разработен план какво ще се случи, ако се взриви някоя мина например предвид войната в Украйна и наличието – макар и рядко, на морски мини в Черно море. Потенциалното замърсяване при инцидент би било огромно, посочва Томов.
Тъй като друго обществено обсъждане по проекта в Румъния не се предвижда, от екологичната организация настояха да се проведат такива във Варна, Бургас и Шабла, които също биха били засегнати от осъществяването на проекта, особено като се отчита посоката на теченията в Черно море.
Сред останалите искания са да станат публични данните за екотоксичност и оценката на въздействието на отпадъчните води, тъй като по проект в Черно море ще бъдат изхвърлени над 5 млн. куб. м отпадъчни води.
Настоява се още за анализ на въздействието на мините от войната в Украйна в морето върху проекта и какви мерки за намаляване на риска от експлозии биха били предприети, а също така да се направи оценка за реалното въздействие на емисиите на парникови газове както на етап строителство и експлоатация, така и на етап изгаряне на запасите от природен газ.
Последното искане е за осигуряване на условия за безопасност, съответстващи на Директивата на ЕС за безопасността на офшорните нефтени и газови операции.
