Русия не спира да атакува украинската енергийна система. В електроцентралите, засегнати от руските удари, с риск за живота си работници отстраняват щетите. „Няма да спрем, докато не ги пуснем отново“, казват те пред АРД.

Колос с дължина няколкостотин метра - така изглежда топлоелектрическата централа, посетена от екип на германската обществено-правна медия АРД,. Нейното местонахождение обаче остава тайна - врагът не бива да получи никакви важни за войната информации - независимо че след руските атаки тази централа вече не произвежда ток.

Стените са разрушени, покривът се е срутил, стъклата на прозорците са изпочупени - разказва кореспондентът на АРД Марк Дуге. На пода са разпръснати шрапнели от руски ракети, с които е ударена централата. Един от работниците все още е изумен: „Какво да кажа? Просто не разбирам защо правят това. Те са наши съседи, те имат всичко, от което имат нужда за добър живот. Не разбирам защо ни обстрелват“.

Нито една електроцентрала не е останала невредима

Логиката на руските атаки срещу украинските електроцентрали е ясна: те имат за цел да деморализират хората, да отслабят промишлеността, а така и страната като цяло. В Украйна не е останала нито една електроцентрала на въглища или на газ, която да не е поразена, пише АРД. Някои са разрушени частично, други - изцяло.

Посетената от германския журналист централа е от втория вид. Навсякъде мирише на изгорял метал. На един стар генератор още се вижда петолъчката с надписа СССР - той е от съветско време. Работници разчистват отломките. Максим е един от тях: „В момента помагаме да се отстранят пораженията. Няма да спрем, докато централата не заработи отново. Защото ако няма ток, ще страдат всички“.

Работници на площадката на унищожена при руски обстрел украинска електроцентрала  Снимка: Valentyn Ogirenko/REUTERS

Надежди за доставката на части от Западна Европа

Максим е от региона на Донецк, където също е работил в ТЕЦ, докато не са я разрушили. „Естествено е да се страхуваме. Отиваш на работа и не знаеш дали ще се върнеш вкъщи“, споделя той пред АРД. На последното си работно място попаднал под артилерийски обстрел още с влизането си през портала. Работниците просто трябвало да реагират бързо и да се скрият в убежищата. Страхували се, но сами били избрали тази работа, казва Максим. „Никой не ни е принуждавал."

Той се надява от Западна Европа скоро да бъдат доставени необходимите резервни части. Но вероятно ще минат месеци, а може би и години за възстановяването на централата. И то при положение, че не бъде нападната отново. Само през април Русия е атакувала четири от топлоелектрическите централи на фирмата DTEK, 80 процента от нейната енергийна инфраструктура са разрушени.

„В един момент ще се стигне до срив"

Колкото по-дълго продължават нападенията, толкова по-трудно става електроснабдяването на Украйна. Един от работниците прави сравнение с интернет: „Представете си, че имате рутер, с който са свързани 100 души. Теоретично всички те трябва да разчитат на скорост от 100 мегабита. И когато са сто, нещата функционират. Но ако са 200 или 1000, скоростта се забавя." Същото важи и за енергията, обяснява мъжът: „Когато токът е по-малко, а потребителите са повече, в един момент ще се стигне до срив“.

След това отново се включват сирените за въздушна тревога. Това се случва по няколко пъти на ден. Всички трябва да отидат в убежищата. Топлоелектрическите централи в Украйна в тези дни са опасно място, обобщава АРД.