На 2 юни отбелязваме Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Навършват се 148години от гибелта на поета.
В мемоарите си "Неотдавна", издадени през 1881 г. на Иван Вазов българският революционер е описан така: "Никой не можеше да издържи смелия му орлов поглед. Той беше висок, едър - почти исполин, - с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му широко, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, постоянно трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, необикновено високият му стан, гърлестият му говор и смях, гордият му смел и разкрачест ход го отличаваха и туряха по-горе от множеството, всред което вървеше замислен. А тоя момък не мислеше, както другите. Неговият ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, задачи страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките мислящи умове и ги смущават, и ги плашат. Той беше жив протест против неравенството, против неправедното възвишение на някои в обществото".
Като че ли наистина Ботев е роден, за да стои по-горе от общото равнище и да остане там.
Четата от 207 души на Ботев превзема кораба "Радецки" на 17 май. Съдбата на командваната от войводата чета, обрекла живота си на милото отечество, готови да умрат за него, е изпълнена с драматични изненади. Вместо очакваната народна любов още със слизането си на Козлодуйския бряг четата е посрещната от черкези. Патетичните обещания на Стоян Заимов, главен апостол на Врачански революционен окръг, че веднага с пристигането си в България четата ще бъде посрещната от 250 въоръжени въстаници, не се осъществяват.
На Милин камък четата влиза за първи път в неравен бой с редовната турска армия и отлично въоръжените черкези. Между тежко ранените четници били и обичаните от Ботев байрактарят Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов, а убитите са повече от десет, факт, който предизвиква остра нервна криза в доскоро "вдъхновено рецитиращия войвода". Обезумял от мъка, сломен до крайна степен, Ботев напуска боя и се отделя в една пещера.
Рано сутринна на 20 май, след жестоката и кървава схватка предния ден, четата търси спасение във Врачанския Балкан. Този ден ще влезе като особено високосен в българската история. Четата се е разделила на две части - едната под командата на войводата, а другата - под ръководството на военния ръководител Войновски. Пушките на турските войски били от най-модерната тогава система - далекобойни и с точен мерник. Четниците били въоръжени с вече изхвърлени от употреба в Европа пушки. Освен това този ден турската армия обстрелвала българската чета и с две планински оръдия.
Взел си поука от битката при Милин камък, Войновски избрал възможно най-подходящите за отбрана позиции. Преминавайки през силно пресечената местност от върхове, падини и поляни, групата на войводата била така разположена, че въпреки ожесточения неприятелски огън през целия ден не дала никакви жертви. Може би по-страшно за четниците през този 20 май било нетърпимо жежкото слънце, от което устните им се напукали от жажда.
На всеки 2 юни, отправяме поглед към връх Околчица, където един куршум ражда безсмъртието на поета - революционер, който остава само на 28 години. В годините остава вечния въпрос кой уби Ботев.
На този юнски ден през 1876 г., до коя скала е паднал с окървавено чело Воеводата. Но той остава в душите ни като воеводата, който определя понятията ни за свобода, щастие на всички народи на планетата.
Загадката за смъртта на Ботев съществува от самата му смърт, макар че официалната версия е, че е загинал от турски куршум, а не от приятелски огън.
Но Ботев остава в душите ни с: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира."
И днес великият българин и загиналите за свободата и независимостта ще бъде почетен с триминутен сигнал на сирени в цялата страна точно в 12 часа.
