Международният наказателен съд и неговите служители са подложени на все по-голям натиск отвън. Съдът е бил и обект на шпионаж. Какво се знае за случая с бившия шеф на Мосад, за който писа „Гардиън“?
Бившият шеф на израелската разузнавателна служба Мосад Йоси Коен е оказвал натиск върху бившия главен прокурор на Международния наказателен съд (МНС) Фату Бенсуда да прекрати разследванията в палестинските територии, съобщи британският „Гардиън“ в свое разследване, публикувано през миналата седмица.
Фату Бенсуда започва предварителни разследвания на ситуацията в палестинските територии през 2015 година. През март 2021 бившият главен прокурор започва и официално разследване. През юни 2021 настоящият главен прокурор Карим Хан пое щафетата от Фату Бенсуда.
Преди две седмици тези разследвания завършиха с искане от страна на Хан за издаване на заповеди за арест срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху, израелския министър на отбраната Йоав Галант и лидери на Хамас. Хан обвинява и двете страни, че са извършили престъпления срещу човечеството и военни престъпления в настоящата война в Газа. Това е решение, което е остро критикувано от Израел, САЩ и няколко държави от ЕС.
„Гардиън“ съобщи, че обвиненията срещу Мосад датират от годините преди официалното начало на разследването през 2021. Съобщава се, че предполагаемите заплахи са били насочени лично към Бенсуда и нейното семейство. „Това са сериозни обвинения“, потвърди пред ДВ Томас Хамилтън, експерт по международно наказателно право от групата адвокати „Guernica 37 Chambers“ в Лондон. Той смята, че ако твърденията се окажат верни, съдът няма да може да ги пренебрегне.
Според „Гардиън“ бившият шеф на Мосад Йоси Коен е оказвал натиск над МНС Снимка: picture-alliance/dpa/O. Messinger
Според „Гардиън“ говорител на канцеларията на израелския министър-председател е отхвърлил обвиненията, отправени им от вестника, като „фалшиви и неоснователни“.
Прокуратурата е наясно с „работата на тайните служби"
Прокуратурата на МНС заяви пред ДВ, че „е наясно и непрекъснато прилага мерки за противодействие на проактивните дейности по събиране на разузнавателна информация, предприемани от редица национални агенции, враждебно настроени към Съда“.
В изявлението се казва още, че както прокуратурата, така и съдът „се сблъскват с безпрецедентно количество такива опити“. Прокуратурата на МНС, чието седалище е в Хага, Нидерландия, заяви, че работи съвместно с нидерландските власти за засилване на мерките за сигурност.
През септември 2023 Международният наказателен съд беше засегнат от „сериозен инцидент, свързан с киберсигурността“, който по-късно бе класифициран като „целящ шпионаж“. МНС тълкува инцидента като „сериозен опит“ за подкопаване на неговата работа. По това време съдът заяви, че не може да потвърди кой е отговорен за атаката и че нидерландските власти са започнали разследване.
През юни 2022 нидерландската разузнавателна служба заяви, че е разкрила руски военен агент, който се опитва да получи достъп до съда като стажант. През март 2022 прокуратурата на Международния наказателен съд е започнала разследване на предполагаеми военни престъпления, извършени в Украйна от 2013 насам. През март 2023 МНС издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин във връзка с предполагаемо отвличане на деца.
Фату Бенсуда (вляво) предаде поста на Карим Хан
Говорител на нидерландското министерство на външните работи заяви в писмено изявление, че е жизненоважно Съдът да може да изпълнява мандата си безопасно и независимо.
Опит за натиск върху МНС - с правни последици
В началото на май, когато в медиите започнаха да се разпространяват слухове за предстоящи заповеди за арест на израелски политици, главната прокуратура излезе с изявление, в което предупреди, че „всички опити за възпрепятстване, сплашване или неправомерно влияние върху нейни служители трябва да бъдат прекратени незабавно“.
Хан повтори този призив две седмици по-късно, когато подаде искането си за издаване на заповед за арест. В изявлението си той даде да се разбере, че неговата канцелария няма да се „поколебае“ да действа в съответствие с член 70 от Римския статут, „ако подобно поведение продължи“.
Член 70 от Римския статут забранява „възпрепятстването, сплашването или корупционното влияние“ върху членовете на съда с цел да ги убеди да изпълняват задълженията си неправилно или изобщо да не ги изпълняват. Разпоредбата, наред с други неща, забранява и отмъщението за изпълнение на задълженията, както и подкупването на магистрати.
Томас Хамилтън посочва, че макар и преди да е имало случаи на прилагане на член 70, главно във връзка с манипулиране на свидетели, твърденията, съдържащи се в статията на „Гардиън“, предполагат „дългосрочна разузнавателна операция, организирана от държавата“ и ако са верни, биха надхвърлили всички предишни случаи на престъпления срещу правораздаването по член 70. Експертът смята, че е „много вероятно“ МНС да обмисли откриването на процедура с оглед на сериозността на твърденията.
Санкции срещу главния прокурор?
Във Вашингтон сенатори от Републиканската партия заплашиха да санкционират служители на МНС, след като главният прокурор на МНС поиска заповеди за арест на Нетаняху и Галант, съобщава „Асошиейтед прес“. Малко след това държавният секретар Антъни Блинкен е говорил пред Сената, като посочил, че е готов да работи по подходящ отговор - без да уточнява подробности.
През септември 2020 правителството на САЩ при управлението на Доналд Тръмп все пак наложи санкции на тогавашния главен прокурор Фату Бенсуда заради започването на разследване за евентуални военни престъпления в Афганистан. През 2021 тези санкции бяха отменени три месеца след встъпването в длъжност на Джо Байдън като президент на Съединените щати.
