Над 3600 човешки живота и  до 10 млрд. евро за здравеопазване могат да бъдат спестени на България, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика. Така е, защото сме сред страните с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и със серен диоксид, а въглищните централи са отговорни за почти всички емисии на серен диоксид, както и за повечето емисии на азотни оксиди. Тъй като щетите от тях за здравето често остават извън фокуса на медиите и повечето политици, граждански организации се опитват да накарат институциите да споделят с обществото данните за качеството на въздуха, който дишаме. Засега без успех!

Световната здравна организация (СЗО) класифицира замърсяването на въздуха като приоритетен рисков фактор, който е обект на мониторинг чрез глобалните индикатори на ООН за целите за устойчиво развитие. Нивата на замърсяване на въздуха в много от европейските градове надхвърлят законовите ограничения на ЕС и насоките на СЗО за опазване на човешкото здраве. Системната експозиция на повишени нива на атмосферни замърсители провокира нежелани ефекти – от незначителни функционални смущения до появата на сериозни заболявания на отделни органи и системи. Безспорно е влиянието на атмосферното замърсяване върху заболеваемостта и смъртността, както и високата му социална цена. Замърсяването на въздуха е седмият водещ рисков фактор за смъртност в България. Според СЗО в България всяка година над 8500 души умират преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха. Ниското качество на въздуха у нас струва 29,5% от БВП на страната поради намалена производителност и разходи за здравеопазване.

Всяка година почти 14% от БВП на България се губи (под формата на преждевременна смърт и заболеваемост) заради замърсяване на въздуха. Данните са от ОИСР показват недвусмислено лидерство на България сред ЕС-27, следвана от Румъния с 8,4% от БВП. В България и други страни от Югоизточна Европа експозицията на фини прахови частици ФПЧ е значително над годишната препоръчителна стойност на Световната здравна организация (СЗО) от 5 μg/m³2. България е сред държавите с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и със серен диоксид. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.

Емисии на парникови газове

Общите емисии на парникови газове в България се проследяват във времето. Директивата за националните тавани за емисии определя тавани за емисиите на основните замърсители на въздуха, включително азотни оксиди, серен диоксид, неметанови летливи органични съединения и амоняк.

Годишните оценки на Европейската агенция по околна среда показват, че замърсяването на въздуха продължава да представлява здравен риск, особено в по-гъсто населените градски зони.

Нивата на замърсяване на въздуха в много от европейските градове надхвърлят законовите ограничения на ЕС и насоките на СЗО за опазване на здравето на човека. Системната експозиция на повишени нива на атмосферни замърсители директно или индиректно провокира от незначителни функционални смущения до появата на сериозни заболявания на отделни органи и системи.

Въглищните централи са отговорни за почти всички емисии на серен диоксид, както и за повечето емисии на азотни оксиди, които причиняват смог и киселинни дъждове. България остава сред държавите с най-големи проблеми с фините прахови частици PM2,5 и PM10 и със серен диоксид. Ниското качество на въздуха у нас струва 29,5% от БВП на страната поради намалена производителност и разходи за здравеопазване.

Проучване на Greenpeace и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) показва, че преходът от въглищната енергетика към възобновяеми източници може да спести до 10 млрд. евро за здравеопазване. България може да спаси живота на 3600 души, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика. Анализът доказва, че здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи, могат да бъдат значително намалени. Лигнитните въглища, които се използват за производство на електроенергия в България, причиняват замърсяване на въздуха с прах и серен диоксид. Замърсителите във въздуха се разпространяват в цялата страна, засягайки съседните Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция.

Да се запознаем с SO₂

Газът серен диоксид (SO₂) се образува, когато се изгарят съдържащи сяра горива, като въглища и нефт. Най-високи нива на серен диоксид неизменно се измерват близо до промишлени комплекси, електроцентрали, рафинерии и промишлени котли.

SO₂ предизвика здравословни проблеми като:
- Стесняване на дихателните пътища (бронхоконстрикция).
- Хрипове, стягане в гърдите и недостиг на въздух.

Хората с астма са особено чувствителни към серния диоксид. Физическа активност на открито може да увеличи риска от вредни въздействия, а продължителното излагане излагане на серен диоксид може да влоши астмата и да предизвика респираторни симптоми. Хората с хронични белодробни или сърдечни заболявания, деца и хора в напреднала възраст също са податливи на въздействията на SO₂. При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система, особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система се съчетава с влиянието на праха.

Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, утежнено протичане на съществуващи белодробни и сърдечно-съдови заболявания.

Официалните данни

В последния годишен доклад за състоянието на гражданите на Република България, базиран върху данните от Обобщения доклад за влиянието на атмосферния въздух върху здравето на населението по данни на РЗИ се казва, че:

• „Серният диоксид е приоритетен замърсител за отделни населени места, на територията на които са разположени локални индустриални емитери – Гълъбово, Димитровград и Перник. В тези населени места са регистрирани средно денонощни и средно часови превишения на нормите за серен диоксид във въздуха, а именно:
• пункт „Димитровград – Раковски“: 23 превишения на средно часовата и 3 превишения на средно денонощната норми, двукратно превишение на алармения праг за серен диоксид от 500 µg/m3 в три последователни часа;
• Гълъбово: 12 превишения на средно часовата норма;
• Перник: 1 превишение на средно денонощната норма.

Според действащата в България законова и подзаконова нормативна база, съобразена с европейските политики, асоциирани с качеството на въздуха, министърът на здравеопазването съвместно с министъра на околната среда и водите утвърждават норми за пределнодопустими концентрации на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух. Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух (НАСККАВ), ръководена и поддържана от МОСВ, контролира нивата на атмосферните замърсители в реално време и идентифицира резки влошавания в качеството на въздуха. Така, предоставяйки информацията за КАВ на общините или заинтересованите институции относно регистрираните превишения на нормите за опазване на човешкото здраве или алармените прагове на атмосферните замърсители, НАСККАВ дава възможност за навременни управленски решения и действия за защита на здравето и живота на населението. МЗ и подразделенията му извършват оценка на здравния риск въз основа на получените данни за качеството на атмосферния въздух (КАВ) от НАСККАВ, а в отделни случаи и въз основа резултати от провеждането на целенасочени контролни измервания при точкови замърсители.

Ежедневно чрез НАСККАВ се контролират концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди. Допълнително, според характера и спецификата на източниците на емисии, в отделни райони могат да се контролират също нивата на: амоняк, толуен, ксилен, стирен, серовъглерод, сероводород и други.
Според данните от провеждания мониторинг на качеството на атмосферния въздух, приоритетен замърсител за България през последните години, са фините прахови частици (ФПЧ), следвани от серния диоксид (SО2).

Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са децата, възрастното население, хронично болните от респираторни заболявания, включително бронхиална астма и от сърдечно-съдови заболявания.

Три лични истории - общото в тях е мръсният въздух в Димитровград, Стара Загора и Пловдив:

Светла Калайкова:
„Лекувам се от онкологично заболяване, поради това имам намален имунитет от 2 години, оттогава имам респираторни проблеми, запушва ми се носът. През зимата е ужасно, не може да се излезе навън – не може да се диша. И пролетта е така, по-рядко през лятото се усеща тежкия въздух. Когато нивата на серен диоксид във въздуха са завишени, се усеща много силна миризма на сяра.
Имам дъщеря на 10 години, която е с астма с алергичен компонент от съвсем малка. Имаше период, в който живеехме в София, тогава тя нямаше толкова пристъпи, но откакто се върнахме през 2018 г. в Димитровград, нейните астматични пристъпи зачестиха, тя постоянно е с инхалатор. На нея също и се запушва постоянно носът, винаги сме на капки за нос и двете. Много млади хора смятат, че Димитровград е с много замърсен въздух, аз лично имам нужда да укрепя имунитета си дългосрочно и обмисляме преместване в друг град, но нямаме тази възможност засега.“

Ивелина Вълчева:
„Проблемите с въздуха ги усетихме чрез здравето на дъщеря ни. От 6-8 месечна дъщеря ми имаше затруднения с дишането, сега е на 12 години. Вечерно време тя получаваше силни задушаващи ларингитни спазми с кашлица, които водеха до недостиг на въздух и посиняване на устните. Тръгнахме по лекари, беше диагностицирана с хроничен ларингит, преместихме се в Стара Загора, където вечер тя получаваше пристъпи, винаги когато над града се появяваше смог. Той стои като похлупак над града. От 4 години живеем в село Хрищени, от първия ден тук, тя не е имала никакви пристъпи. Детето не пие никакви лекарства, а преди приемаше и кортикостероиди, сега дори не използва инхалатор.“

Анета Димитрова:
„Цял живот живея с мръсен въздух. Родена съм в Стара Загора, живяла съм в Гълъбово, Димитровград, Пловдив. Израснах с инхалатори и лекарства, бях студентка в Пловдив, синът ми се роди там, от бебе разви сериозен атопичен дерматит и по съвет на лекари се преместихме в друг град с по-чист въздух. Дойдохме в Димитровград – тогава работеше само химическият завод, ТЕЦ не работеше, циментовият завод - също. Нивата на замърсяване на въздуха бяха ниски. Детето се подобри, но когато започна да работи ТЕЦ, боледуванията зачестиха, сигурна съм че е вследствие на замърсения въздух в града.“

През 2021 г. ТЕЦ „Марица 3“ започна отново работа, в момента не работи поради икономически причини, но това не означава, че отново няма да възобнови работа при изгодни за него икономически фактори, а това би довело до възобновяване на проблемите със замърсяването.

Докато държавата мълчи за състоянието на системите за наблюдение на качеството на въздуха, "Дишай, България" стартира национална инициатива. „Какъв въздух дишаме“ е въпросът, който екологични организации задават на държавата, но тя не предоставя данни от доклад за състоянието на националната ни мониторинговата система за въздуха.

Националното обединение "Дишай, България", "За Земята", "Дишай, Димитровград", "Дишай, Велико Търново" и "Дишай, Русе" започнаха инициатива за национална онлайн ПЕТИЦИЯ, за да покажат, че българите искат да знаят какво е качеството на въздуха, който дишат и какви са проблемите с мониторинговата система на Изпълнителната агенция по околната среда.

Целта на петицията е МОСВ и Изпълнителната агенция по околната среда да публикуват доклада за състоянието на националната мониторингова система за въздуха. Документът е изготвен още миналата година, но не е оповестен публично въпреки многократните призиви - от него трябва да стане ясно какви са проблемите и измерват ли се ефективно и качествено качеството на въздуха в цялата страна.

Трябва да знаем какво дишаме, за да се предприемат адекватни мерки, за да дишаме въздух, който не ни убива и не ни разболява. Подписката е адресирана до служебния министър, а според всички български и европейски закони гражданите имат право на тази информация. Докладът е поискан от „За Земята“ по реда на Закона за достъп до обществената информация. Заведено е административно дело срещу мълчаливия отказ.

От "Дишай, Димитровград" споделят, че за да бъдат своевременно информирани за качеството на въздуха, когато се разхождат в града или докато децата да играят навън, са инсталирали собствена измервателна станция. Има и автоматична система чрез вайбър канал, която при превишение на допустимите параметри на замърсяване със серен диоксид (SO2), азотен диоксид (NO2), въглероден оксид (СО), озон и фини прахови частици (ФПЧ  PM 1, 2.5, 4 и 10) моментално сигнализира и хората могат да вземат решение дали да излагат себе си и своите близки на замърсяването, което потенциално може да навреди на тяхното здраве. Предстои монтиране на датчици в ОУ Алеко Константинов Димитровград за измерване на въглероден оксид и ФПЧ в класните стаи, в двора на същото училище има станция, която измерва нивата на замърсяванията на въздуха по много показатели.

Енергийният преход към възобновяеми източници е важен за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета. Изпълнението на националните обещания трябва да включва съвременни решения, които да подобрят състоянието на околната среда и здравето на хората.

Автор: Ася Чанева