България следва "да продължи да прилага мащабни реформи, започнати в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност (), предвид значението им за стабилността и целостта на финансовата система".

ECB, Communiqué on Bulgaria, July 10, 2020

С това съобщение започна последният етап на присъединяване на България към зоната на еврото. То бе обявено едновременно с аналогично послание за Хърватия. Тази страна вече е част от зоната. Въпреки че в някои количествени критерии за членство записът й не бе толкова добър, колкото исторически по-добрите показатели за България.

Най-вероятно правните основания за въвеждане на еврото в България ще излязат в скоро време на първо място. Предполагам, че това ще се случи най-малкото защото никой във Франкфурт и ЕС не разбира напълно как тук преди 10 години се е стигнало до нападение срещу третата-четвърта по размер банка - КТБ, която е политически свързана и капитализирана, и как и защо в предизвикването на нападението централната роля принадлежи на главния прокурор.

Сравнение на изискваните политики

Нека сравним списъка на ангажиментите, както са представени в комюникетата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 10 юли 2020 г.

Въпреки близостта на формулировките разликите са съществени.

1. Хърватия в средата на 2020 г. е единствената държава извън еврозоната с напълно съвместима рамка на централната банка. По отношение на България се отбелязва, че правната възможност за обмен на информация между изпълнителната власт и централната банка може да се използва като канал за политическо влияние.

Единственият исторически случай е консултативната среща при президента за КТБ от 29 юни 2014 г. Според Договора за функциониране на ЕС на централните банки от ЕС е забранено да търсят консултации с каквито и да е правителствени органи по повод провеждането на своята политика. (Макар те да имат и задължението да подпомагат прокарването на политиките и ценностите на ЕС.) Формалният повод на консултацията е поисканото от правителството (още на 23 юни 2014 г.) разрешение на Дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия (ЕК) за бюджетно финансиране на гарантираните влогове в КТБ. Без такова разрешение актът би попаднал под санкции за "непозволена държавна помощ".

2. Макропруденциалните констатации през 2019-2020 г. са смекчени от ЕК за Хърватия и вдигнати за България от ЕЦБ.

3. Хърватската централна банка обещава през 2020 г. да подобри прилагането на Директива срещу изпирането на пари. До известна степен проблемът там е в цялостното събиране и отчитане на статистически данни, ефекти от вътрешна корупция, укриване на данъци и икономическата престъпност. Но особени въпроси с политическа корупция не възникват, законите се прилагат еднакво към всички. Политическата корупция изглежда добре преследвана и наказвана.

Квазиданъците, разходите за работа с държавните органи, регулаторната и административната тежест в Хърватия са се увеличили след присъединяването й към ЕС през 2013 г. Но през 2006 г. тя е първата след България страна кандидат за членство в ЕС, която приложи на практика т.нар. регулаторна гилотина (хърватският термин е HitnoRez) - бързо орязване на ненужни регламенти, процедури и държавни органи.
В България "регулаторната гилотина" бе използвана през 2002-2004 г. След това тежестта на квазиданъците и разходите за работа с правителството тук също се увеличават.

Но изискване за намаляването им в комюникето на ЕЦБ за България няма. Тази липса едва ли се обяснява с относителната лекота, с която България и Хърватия се справят със свръхрегулирането преди 20 години. Вероятно вярата, че Хърватия отново успешно и бързо ще отреже ненужните административни разходи, е едно от основанията да бъде договорено такова изискване за членство в еврозоната.

В България положението в тази област също се влошава, но такава загриженост не присъства пряко като изискване в комюникето, защото проблемите са различни. Административната тежест тук подлежи на проверка и ограничение според процедурите на специален закон. Увеличаването й означава, че законът не се спазва и че и в този случай е валидно изискването за върховенство на правото. Иначе казано, този закон и инструкциите за прилагането му не се спазват.

4. Тези "подробности" не се обсъждат на срещата при президента на 29 юни 2014 г. Не се обсъжда и "дреболията", че нападението (т.е. залповото теглене на спестявания) срещу КТБ е предизвикано от добре отразен в медиите демарш на главния прокурор в офиса на банката в центъра на София. Там са изпратени следователи и органи на реда по сигнал на съсобственик и длъжник на банката. Цялата история е вече добре известна от "файловете КТБ" и книгата на Зорница Маркова "Държавата КТБ".

През юни 2014 г. обаче това не е предмет и на политическо обсъждане извън формата консултации при президента. Само отделни коментатори обръщат внимание на тези факти. Но тяхното значение е толкова очевидно, че "Файненшъл таймс" на 23 юни излиза със специална статия, озаглавена "България панически бърза да затвори политическа свързана банка". Освен ролята на главния прокурор, както се вижда от заглавието, авторката Керин Хоуп обръща специално внимание на паническата бързина на действието спрямо привидно здрава банка и на политическите връзки на КТБ.

5. За внимателните наблюдатели не е тайна връзката между политическото капитализиране на КТБ и бързата й ликвидация. Едно многопартийно "политбюро" в изпълнителната власт съсредоточава сметките на държавните фирми в тази банка. Голямата депозитна основа от фирми, които няма да фалират (дори при по-висока цена на кредитите), позволява позволява по-високи от средните лихви по влоговете и дори преференциална политика спрямо високопоставени клиенти. Успоредно с това възникват академични и медийни глорификации на "най-добрия банкер" и опити на БНБ да съдейства за разширяване на българската собственост в банковата система.

Онова, което тогава никой не може да предвиди, е обстоятелството, че основният, подал сигнал до прокурора, "доносник" няма да бъде дори призован като свидетел по делото за "фалита" на КТБ и че прокурорът по това дело ще бъде избран за приемник на главния прокурор, предизвикал до голяма степен цялата история.

27 февруари 2018 г. Специализираният наказателен съд дава ход на делото за КТБ.

6. Така или иначе стопанският и фискалният ефект от това деяние имат значение за онова, което се вижда като особеност на България от ЕЦБ и финансовите министри на страните от еврозоната. "Помощта" на прокурора с поне 500 млн. евро. Разходите за държавния бюджет са около 2 млрд. евро, или 3.7% от БВП.

Няма "зараза" към останалите банки. Донякъде това се дължи на банковия надзор на БНБ, повече на политиката на другите големи банки, но най-вече на логиката, по която работят привилегиите, установявани от "политически бюра". Те не могат да бъдат установени като привилегии за всички, а само за малцина и само няколко души (освен главния прокурор) могат да приложат и прилагат цялата схема на зависимости, доходи и прехвърляния. Всяко разширяване на кръга изпълнители би или обезсмислило, или би превърнало схемата в хаос.

7. Тъй като КТБ е капитализирана в последния си стадий чрез сметки на държавни предприятия, казаното в комюникето за България по повод "държавните предприятия" има друг смисъл в сравнение с леко абстрактното изискване спрямо Хърватия.

За България всъщност се имат предвид т.нар. политически свързани компании по терминологията на МВФ и Световната банка. Това са компании, които са облагодетелствани с "държавни концесии, монополи, лицензи, държавни поръчки и данъчни облекчения и защита от външна и вътрешна от конкуренция".

Специфични за България са сегментите на процедурите по несъстоятелност и на държавните предприятия (ДП). И в двете страни тези процедури са по-проблемни при държавните предприятия, а не толкова с частния сектор или банките.
През 2019 г., но особено през 2020 г., правителството в България планира създаването (в допълнение към сектора на природния газ и електроенергията) на повече държавни предприятия в лотарийния и хазартния отрасъл, ВиК и продажбата на петролни продукти на дребно, като всички тези отрасли са достатъчно конкурентни сами по себе си.

Същевременно е разширено и разпределянето на поръчки in-house, удължени сроковете за концесии за инертни материали, но не са предприети никакви стъпки по продължаване не концесии в минното дело и туризма, нито пък някога бе направен опит за възстановяване на спрени преди 2020 г. концесии за добив на енергийни ресурси.

България тогава обещава на предприеме стъпки за прилагане на "Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия" от 2015 г. Но внимателният прочит както на насоките, така и на прилагащите ги нормативните актове не показва какво може да накара властите в дадена страна да управляват ДП в обществен интерес.
Правителствата на България, изглежда, продължават засега да провеждат схеми на управление, които са противоположи на препоръките на ОИСР.

8. Измененията в законите, прилагащи Директива срещу правенето на пари, не бяха напълно транспонирани към 2020 г. Здравето на банковата система идваше (и идва) от факта, че при приблизително 90% чуждестранни клонове от банковата система в страната основните правила се спазват. Но в същото време има симптоми, че изискването за "прозрачност на реалните собственици" на фирми и акционерни дружества тук се прилага най-често, за да се блокират преки чуждестранни инвестиции от редовни компании.

9. Специален ангажимент е подобряване на небанковия финансов надзор. Това многократно повтаряно изискване е най-вече заради това, че към 2020 г. три български автомобилни застрахователя постоянно не покриват щетите, установени в чужбина по събития, покрити от "Европейската зелена карта". Една от тези компании е отговорна за повече от 90% от това неизпълнение на договорите.

Размерът на злоупотребата не е значим сам по себе си - вероятно под 10 млн. лева средно на година. И плащанията се покриват от резервни фондове, захранвани от всички застрахователи. В крайна сметка пет-шест години след появата на това изискване, едва през 2024 г., след едно законодателно гласуване на привилегия на същите компании в последните дни на 48-ото Народно събрание, проблемът бе решен и е много вероятно КФН занапред да не подкрепя надзорно политически свързани застрахователи.
Но случаят с неизпълнените ангажименти по "зелената карта" е много по-важен като признак за рисково поведение на финансовия надзор от паричното измерение на щетата.

По същото врече възниква аналогичен случай със застрахователната компания Wirecard в Германия: измамата прилича на тази в случая с "Енрон" и е оценена на около 2 млрд. евро. Това е сума, която е с 25% по-голяма от брутните застрахователни премии за 2019 г. за цялата българска застрахователна индустрия (изчислена от Fitch). Истинският проблем е, че в България едва ли някой, от страх от лична разплата, е достатъчно смел да спомене компаниите, които корумпират надзора. За насаждане на страх работи и преследването на журналисти и медии, дръзнали да проследят капитализирането на КТБ и да критикуват председателя на КФН. (Наскоро Росен Босев осъди България в Европейския съд за правата на човека за "отказ от правосъдие" по дело за клевета, предизвикано от такава критика.)

Очевидно злоупотребяващите са закриляни от КФН. Докладът на ЕЦБ всъщност казва, че такива компании трябва да представят нормални финансови отчети. Но закрилата не може да не влоши качеството на общия надзор и да не е във вреда на гражданите и фирмите в страната. Този проблем не е ясно посочен нито в тези, нито в годишните обзори на Европейската асоциация на застрахователите. Но не би било чудно, ако при това положение чуждестранните компании се въздържат или да навлизат в страната, или да разнообразяват своите продукти.

10. Въпросителните около банковия надзор на двете страни са много различни.

Последното проучване на банковия сектор на ЕБВР за 2017 г., както стана дума, заключава, че в Хърватия "банките са конкурентоспособни, но съдилищата са бавни". За България диагнозата на ЕБВР в края на 2019 г. е: "Регулаторната и надзорната рамка следват правилата на ЕС, но прилагането може да бъде по-засилено."

Преди комюникетата двете страни преминават през преглед (от ЕЦБ) на качество на активите (Asset Quality Review - AQR). Хърватският преглед на петте най-големи и чуждестранни банки беше финализиран през юни 2020 г. без препоръчани действия.

Българският AQR на шестте най-големи (от тях три местни) банки бе завършен през юли 2019 г., дефицитът по капитала беше идентифициран с четвъртата (262.9 млн. евро) и шестата (51.8 млн. евро) - и двете местни; набирането на свеж капитал за тях беше поставено като предварително условие за присъединяване към ERMII.

Последва интересно развитие: по-малката банка събра необходимия капитал; по-голямата през декември 2019 г. намери купувачи за частно пласирани свои акции, но сделката беше блокирана от КФН през февруари 2020 г., защото не бе одобрена перспективата за продажба. Банката не бързаше да търси нови купувачи по напълно разбираеми, предполагам, вътрешни съображения, продаде само относително голям пакет от необслужени кредити и капитализира печалбите си за 2019 г. (приблизително 65 млн. евро). Правителството се втурна към ERM и единственият начин това да се случи към началото на юли бе да се уреди притежаване на миноритарен дял чрез държавната ББР. Процесът приключи преди очакваното решение за "Чакалнята".

Вместо заключение: КТБ рисковете пред встъпването на България в еврозоната

През 2014 г. новосформираният европейски банков орган не успя да види през уникалната за европейската практика ликвидация на една привидно платежоспособна банка.

Възможно е сега "починът КТБ" за капитализиране на банка чрез политически услуги (прехвърляне на сметки и банкови договори на държавни предприятия, обслужване на държавни проекти, политически привилегировани клиенти и т.н.) да продължава да буди подозрения за продължаване на тази практика. Въпреки че в политиката на БНБ няма никакви тревожни за вложителите в банките сигнали, действията и политическите назначения на властите и нерешителността на промените в статута на главния прокурор (който и да е той) може да изглеждат двусмислени.

Случаят с КТБ е важен в две отношения:

• Той оправдава особеното внимание на на ЕЦБ и в крайна сметка на министрите на на финансите от еврозоната към България;
• Демонстрира, че никакъв надзор не може да бъде ефективен, ако възникнат проблеми от политически организирани действия или зависимости, договаряни "на кафе" между местни бизнесмени и политици;
• Тези договорки са по-склонни да се извършват по повод институции, които са местна, а не чуждестранна собственост - изпълнителният директор на голяма международна банка не може да присъства на частно парти без риск за собствената си репутация.

Заради случая с КТБ България изтласква встрани класическите макроикономически и монетарни критерии за членство в еврозоната.

Други сигнали, излъчвани от и по повод "България" (кавичките са важни), като например ролята на санкционирани от САЩ и Великобритания в текущата политическа конюнктура или пък двусмисленото поведение на президент и премиери по повод НАТО, агресията на Русия срещу Украйна, могат да послужат като скрити мотиви страната да не бъде подкрепена за членство в зоната на еврото. Честите избори и непостоянните коалиции в държавното управление също едва ли мотивират по-щадящо отношение на министрите от страните членки към България.
Не трябва да се забравя като възможен мотив на решението и фактът, че пет дни преди комюникето от 10 юли 2020 г. Хърватия проведе общи избори, по време на които всички партии, дори националистическите, поддържаха въвеждането на еврото.