Ревизията на плана за декарбонизация чука на вратата на ЕС

Държавите в Европа не са във възторг от Зелената сделка. Множат се признаците за отклоняване от плана за декарбонизация.
През февруари Германия одобри проект за финансиране на едно от най-големите разширения на газови електроцентрали в Европа. Предстоят краткосрочни търгове за мощности до 10 GW, включващи около 15 - 20 нови централи. Изисква се да бъдат изградени газови електроцентрали, готови да преминат към водород между 2035 и 2040 г. и е оставена възможност за внедряване на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS).

В отклонение от REPowerEU

и от Зелената сделка от края на 2023 г. Германия започна да подписва договори за доставка на газ и втечнен природен газ (ВПГ) с продължителност от над 10 години.

Обединеното кралство следва подобен път. През март министърът на енергетиката обяви планове „за изграждането на нови газови електроцентрали, както и за удължаване на срока на експлоатация на някои съществуващи газови централи, когато това е безопасно“, Правителството призна нуждата от продължаващо производство на газ до 2030 г. аи след това като резервен вариант за гарантиране на енергийната сигурност и намаляване на разходите.
През 2023 г., Зелената сделка беше подложена на постоянни атаки и продължава да е на прицел . В Брюксел дори се чува призивът „Зелената сделка – вън“.

Бизнесът и гражданите се

тревожат от високата цена на енергийния преход

За това свидетелства и фактът, че все повече правила за околната среда се оспорват и смекчават. Законът за възстановяване на природата например се разглежда като стълб на Зелената сделка, но силата му вече е значително отслабена от законодателите и правителствата на ЕС. Нов доклад констатира, че най-вероятно ЕС няма да успее да постигне по-голямата част от зелените си цели за 2030 г., включително целите за намаляване на емисиите.
В началото на 2024 г., Зелената сделка беше поставена под въпрос от земеделските производители, индустриалците, обществеността и дори правителствата, а френският президент Еманюел Макрон призова за „регулаторна пауза“.
Ключовата цел ЕК за 90% намаляване на емисиите до 2040 г. получи колеблива подкрепа от страните от ЕС на 25
март - 10 гласуваха „за“, три „против“, а 13 поискаха допълнителни отстъпки. Какво ще последва, зависи от следващата Еврокомисия.

Част от постигнатия напредък в декарбонизацията се дължи на

свиването на промишлеността на ЕС

- показателно е, че потреблението на електроенергия през 2023 г. е намаляло с 5,4% спрямо 2022 г., като бележи спад за втора поредна година.
За постигането на предложената цел за 2040 г. ще са необходими значителни нови мерки и разходи, а в ЕС има умора от прекалено много екологични регулации.  Гражданите на ЕС подкрепят действията в областта на климата, но само при условие, че те не увеличават разходите за живот и не засягат всекидневието им.
Европейската промишленост, въпреки че подкрепя Зелената сделка, „е изключително притеснена от явната деиндустриализация на континента“. През март BusinessEurope, и Германската индустриално-търговска камара (DIHK),
изложиха ключовите си искания за следващата Комисия, като призоваха ЕС „да се концентрира върху основните неща“. Те настояват за рационализиране на политиките, премахване на двойното отчитане и комбиниране на европейската Зелена сделка със солиден план за индустриална политика.
Вече има сигнали, че ако съпротивата срещу екологичните регулации продължи, това „може да има въздействие върху
националното прилагане на вече договореното законодателство“. Все по-трудно става европейските гласоподаватели да бъдат убедени, че запазването на темпа на зеления преход е в техен интерес. Опасенията са, че

цялата зелена програма на ЕС може да бъде блокирана
Налице е нарастваща реакция срещу мерките за климата в ЕС. Нещата ще станат още по-сериозно, ако Доналд Тръмп се върне на президентския пост в САЩ.
Още  преди европейските избори през юни растяха прогнозите, че  отбраната и сигурността ще изместят Зелената сделка като приоритет.

Зелената сделка може и да оцелее, но

ще са необходими корекции,

за да отговори на опасенията на гражданите и да покаже ясни икономически и социални ползи.

С разрастването на икономиките глобалното енергийно търсене расте скоростно. Но дори експоненциалното увеличаване на ролята на възобновяемите енергийни източници няма да помогне много. Непостоянното производство на ВЕИ трябва да се балансира с постоянна електроенергия. Ядрената енергетика няма необходимия мащаб, а зеленият водород има да извърви доста дълъг път, преди да стане достъпен.
Съхранението на енергия все още е крайно ограничено. Затова и занапред

светът ще разчита на природния газ

за постоянна, диспечеруема енергия в необходимия мащаб.

В доклада „Преход към отказ от изкопаеми горива“, публикуван през февруари, Rhodium Group констатира, че при отсъствието на допълнителна политика или технологични иновации изкопаемите горива ще продължават да
задоволяват значителен дял от световното търсене на енергия до 2050 г. Търсенето на въглища и нефт ще намалее, но търсенето на природен газ се очаква да се увеличи с до 50% до 2050 г. Г
Очаква се световното търсене на енергия да нарасне с 16% до 54% до 2050 г., а делът на  изкопаемите горива да спадне с 33% до 44% при 67% днес.

Rhodium Group достига до извода, че  огромният ръст в глобалното търсене на енергия - включително

и заради бума на центровете за данни и А (изкуствения интелект),

ще бъде огромно предизвикателство, което изисква системен подход при намирането на рентабилни и с ниски или нулеви емисии алтернативи. На този фон природният газ ще продължи да играе съществена роля за балансирането на непостоянните възобновяеми енергийни източници и задоволяването на растящото енергийно потребление.

На форум в Хюстън, САЩ, през март висши и ръководители на петролни и газови компании се опитаха да ограничат очакванията, че „графикът за едно безвъглеродно бъдеще ще се развие бързо“. Изпълнителният директор на Aramco Амин Насър заяви: „Трябва да изоставим фантазията за отказ от нефт и газ“.
 Фокус върху прилагането
Следващата ЕК ще трябва да гарантира, че договореното зелено законодателство се прилага и „че е правилно разгърнато в страните от ЕС. Без това съществува риск договорените климатични и енергийни цели на ЕС просто да не бъдат изпълнени“. Общественото одобрение е от ключово значение.
Френският институт за международни отношения IFRI е категоричен, че Зелената сделка трябва да бъде „адаптирана“: „Недостатъчните усилия за глобална декарбонизация и световната икономическа и технологична конфронтация …и нарушенията в търговията, както и умножаването на злонамерените действия са повратен момент в играта, които изискват стратегическо преосмисляне и пренастройване.“ IFRI предупреждава, че
перспективите са мрачни,

като препоръчва ЕС да отчете предизвикателствата пред неговата конкурентоспособност и свиването на промишлеността“.
Въпреки това, европейската Зелена сделка вече е реалност по отношение на стандартите и правилата, макар и по-малко амбициозна от първоначално планираното. Освен това влошаващите се климатични събития ще запазят
фокуса върху изменението на климата.
Въпросът е дали Европа „ще иска да плати цената

– както финансова, така и политическа – на следващия етап от декарбонизацията със скоростта и по модела, заложен в европейската Зелена сделка.“

Вероятно не – по-реално е забавяне на темповете, по-малко амбициозна зелена политика и по-слабо прилагане на мерките. Тази промяна на посоката вече се случва, като Германия и Обединеното кралство са водещи с техните подновени ангажименти към природния газ.
Германия вече възстанови вноса на газ до нивата отпреди войната в Украйна, като замени руския внос с други източници. МВФ счита, че широко обсъжданата деиндустриализация на Германия е преувеличена.
Ниските цени на газа, сега спаднали до нивата отпреди кризата и оставащи в дългосрочен план, увеличават търсенето. През януари 2024 г. страните от ЕС са увеличили потреблението на газ с 8,8% за година. Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква в световен мащаб търсенето на газ да нарасне с 2,5% през 2024 г. При такова
развитие не е пресилено да се каже „Зелената сделка – вън, да влезе природният газ“.

*Анализът е публикуван в www.naturalgasworld.com