Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.

През 2021 г. Клиниката по детска клинична хематология и онкология към ИСУЛ спира да прави костно-мозъчни трансплантации заради липса на медицински сестри. През лятото на 2023 г. отделенията по Неонатология и Педиатрия в многопрофилната болница във Враца практически спират работа за известно време, заради липса на сестри.

През април 2024 г. Асоциация „Детско сърце“ алармира, че операциите в детската кардиология на Националната кардиологична болница са спрени. Причината - липса на медицински сестри.

В понеделник министърката на здравеопазването д-р Галя Кондева увери, че до 2028 г. ще има достатъчно медицински специалисти за бъдещата Национална детска болница, която се очаква да отвори врати тогава.

Въпросът с кадрите в здравеопазването обаче далеч не се изчерпва с едно конкретно лечебно заведение и засега не изглежда, че ще бъде решен в идните 4 години.

Проблемът с намаляването на броя на медицинските сестри у нас не е нов, напротив - за него се говори вече повече от десет години.

През цялото това време обаче тенденцията е устойчиво негативна - медицинските сестри стават все по-малко, а средната им възраст - все по-висока.

Защо броят на медицинските сестри е от значение

Към 2023 г. България е втора в Европейския съюз (след Гърция) по най-малък брой медицински сестри на брой население - около 4,2 на 1000.

В числото на работещите сестри у нас обаче по публични данни на БАПЗГ - съсловната организация на всички професионалисти по здравни грижи - влизат около една трета медицински сестри, които вече са навършили пенсионна възраст.

Данните за средната възраст на сестрите в системата не са еднозначни, но различни източници сочат между 53 и 58 години, което означава, че в близко бъдеще броят на медицинските сестри в системата ще върви само надолу.

По изчисления на Съвета за икономически анализи, в края на 2023 г. в България не достигат между 17 000 и 29 000 медицински сестри - за да се приближим до препоръчителното от Световната здравна организация (СЗО) съотношение между работещите сестри и населението, в системата трябва да влязат поне още толкова, колкото работят в момента.

Това е от съществено значение, защото изследвания доказват, че когато една болнична сестра се грижи за повече от четири пациенти, това понижава качеството на грижата, повишава смъртността и не на последно място - в крайна сметка оскъпява лечението.

Стратегия има, ефективни действия - не съвсем

Стратегически погледнато, българското здравеопазване не е сляпо за този наболял проблем.

В Националната здравна стратегия с хоризонт 2030 година е отбелязано, че най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си.

Документът отчита също, че възрастовата структура на работещите следва общата демографска тенденция за страната за застаряване на населението, големият брой лечебни заведения за болнична помощ в страната също създава предпоставки за относителен недостиг на медицински специалисти, а регионалното разпределение на медицинските специалисти е непропорционално и дебалансирано, което води до затруднен достъп на част от населението до здравни грижи и влияе върху качеството на медицинската помощ и върху ефективността и резултатността на медицинския труд.

Стратегията предвижда инвестиции в образованието на медицинските сестри, промяна в учебните им програми, насочена към повече практика в рамките на обучението и държавна подкрепа за работодателите, които назначават млади сестри, както и за самостоятелните практики на професионалистите по здравни грижи.

Предвидено е също разширяване на обучението по подпомагащите специалности като парамедици и здравни асистенти, което да намали натоварването върху медицинските сестри.
Тактически обаче конкретните стъпки за изпълнение на заложените в стратегията приоритети са бавни, тромави или крайно недостатъчни, а в същото време ефектът от всяка кадрова политика - отложен във времето с най-малко 5 години от момента на въвеждането ѝ.

В началото на 2024 г. актуализираната Национална карта на висшето образование показа, че в определени региони има потенциал за допълнителен прием по специалността „Медицинска сестра“.

Според обобщение на специализирания сайт Мedical News, въпреки драстичния недостиг на сестри в системата, медицинските университети продължават да произвеждат преди всичко лекари - през академичната 2022/2023 година броят на студентите по медицина е 12 660, а този по здравни грижи 6796.

План-приемът за медицински сестри е бил увеличен едва със 177 места, от които са били заети по-малко от половината: 73. А междувременно между 800 и 1000 сестри всяка година напускат системата.

Също в началото на 2024 г. тогавашният министър на здравеопазването Христо Хинков призна пред Комисията по здравеопазването в парламента, че ведомството не е предприело почти нищо за справяне с кадровата криза, защото, по думите му, липсва единодушие и подкрепа от останалите ангажирани с това организации - образователни и съсловни институции, организации на лечебни заведения и други.

Какво искат сестрите

Повишаването на броя студенти по специалността „Медицинска сестра“ е ключово за попълване на дефицитите в системата, но за това, видно и от цитираните данни, не е достатъчно да се разкрият допълнителни места - те трябва и да се запълнят с желаещи, по възможност - истински мотивирани да се реализират в сферата на здравните грижи в България.

За тази цел професията на сестрата, която предполага висока отговорност и тежък както физически, така и психически труд, трябва да излезе от стереотипа за зле платен изпълнител на лекарските разпореждания, и да създава възможности за съответстващо на отговорността възнаграждение, професионално развитие и надграждане.

От съсловната организация от години настояват минималните възнаграждения за професионалистите по здравни грижи, записани в колективните трудови договори, по някакъв начин да станат задължителни.

Настояват също за възвръщане на съществувалата преди десетилетия, но ограничена с реформите от началото на века самостоятелност на професията.

Освен самостоятелен медицински стандарт по „Здравни грижи“, те настояват самостоятелните сестрински, акушерски и рехабилитаторски практики да могат да сключват договори с НЗОК, здравните грижи да бъде остойностени, а БАПЗГ да стане равностоен партньор при договарянето на Националния рамков договор.
България отдавна е закъсняла с решаването на кадровата криза и здравните грижи и всяко следващо отлагане струва скъпо, а цената се измерва в изгубено здраве и животи.

Подобни реформи обаче изискват поредица от нормативни промени и най-вече - политическа воля за преодоляване на статуквото. Дали такава може да се намери в настоящата политическа обстановка изглежда по-скоро риторичен въпрос с песимистичен отговор.