Интервю с психотерапевта Кремена Станилова

Коя е причината общуването да е толкова важно в живота ни?

Общуването с другите е насъщно, защото чрез него задоволяваме основните си потребности. Но осъзнаваме ли кое го прави толкова трудно, защо често си хвърляме взаимни обвинения, че другият не ни разбира, защо вместо да задоволим изначалното си намерение и потребност завършваме с кавга. Има две неща, които са причина за това: Че смесваме регистрите, които говорим. И че не умеем достатъчно добре да боравим с четирите елемента на общуване: чувам, слушам, говоря и не говоря.

Кои са регистрите?

Първият е регистърът на фактите. Чрез него разказваме какво и как се е случило, разказваме за свойства или особености на предмет или място. Обикновено съдържа изброяване или последователност от действия, особености, факти. Регистърът на усещанията и чувствата- това е изживяното или в момента изживяваното, усетеното или усещаното, свързано с определено събитие или книга, филм и т. н - колко сме объркани, уплашени, радостни или разстроени от нещо минало или пък притеснени, развълнувани, безразлични от нещо предстоящо.

Регистър на мисълта или идеите- това са размисли за нещата на живота, логически съждения, анализи, обобщения, опорни точки. Може да е на база четено, видяно, чуто, преживяно.

Регистър на отнасянето - когато сред разговор един от двамата започва да намесва миналото в настоящата тема. Сякаш разговорът отключва запечатан минал опит и той се вмъква и разводнява темата или разпалва спорове и кавги.

И регистър на въображаемото - когато говорим за желаното, за фантазиите и мечтите си. Независимо дали ще премине в действие или имаме възможност да го реализираме.

Вторият важен момент освен отразяването на регистрите, е как включваме в разговор четирите елемента на общуването: слушане, чуване, говорене и не говорене.

Бихте ли ни споделили повече за тези елементи?

Когато слушаме, ние внимаваме в онова, което другият разказва, споделя, разсъждава и т.н., без да мислим какво да кажем или добавим, преди да е довършил, нито пък се изкушаваме да съдим и лепим етикети на казаното. 

А когато чуваме, ние вече разпознаваме регистъра, през който говори другият и го уважаваме, без да го сменяме регистъра, когато отговаряме. 

Бихте ли дали конкретен пример?

Например – Някой ми споделя - "Очарован съм от Италия, храната и атмосферата й."  Отговарям - "И аз съм ходил в Италия преди десет години. Бяхме в Рим за 5 дни и във Венеция за 2."

Ако наистина чувам и уважавам регистъра на чувствата на човека, който споделя очарованието си, бих казала: "Да, Италия е пленителна, радвам се, че си имал толкова хубави преживявания там." Вместо да дисквалифицирам чувствата и да го отвеждам в регистъра на фактите, че съм била също като него там.

Ако човек споделя тъга, разочарование, радост и т.н., най-краткият отговор може да бъде: "Разбирам или виждам колко ти е тъжно, колко си ядосан, колко ти е било неприятно, колко си бил щастлив или горд."

Ако човекът или партньорът ни иска да разкаже случка, посещение, факти, т.е. да говори през регистъра на фактите, онова, което е добре да слушаме и да задаваме въпроси по детайлите на разказаното или просто да мълчим и дадем пространство да разкаже подробностите. Ако разказът продължи по-дълго и като монолог, бихме могли да упражним граници, като кажем: "Всичко това не го знаех или не съм го чел или гледал, но със сигурност ще потърся повече информация за това". Или ако разказва случка с подробности, бихме могли да сложим граница, като кажем: 'Благодаря, че ми го сподели, разбирам колко важна е за теб тази случка, за да ми я разказваш толкова подробно. Но в подробностите губя цялата картина, можеш ли по-кратко да ми я предадеш."

Бихте ли дали още жокери, за да е по-качествено и удовлетворяващо общуването помежду ни?

Ако ни говори в регистъра на мислите, умозаключенията, откритията, можем да кажем: "Не съм се замислял в тази посока или и аз често мисля в тази посока, но ти ми даваш нова гледна точка."

Ако ни споделя мечти и фантазии, най-простото нещо е да кажем: "Толкова интересно разказваш, че и аз се пренесох в твоята мечта, в това време или място." Или "Пожелавам ти да ти се сбъдне, щом много го искаш."

Ако ние разказваме и отсрещният смени регистъра, можем да кажем: "Имах нужда да ти разкажа случката, да споделя усещанията и чувствата си, да споделя за осъзнаването си или мечтата си и не ми е приятно, че сменяш темата или имам нужда да останем в темата, за която говоря."

Звучи лесно.

Предлагам ви едно предизвикателство в следващата седмица. Наблюдавайте регистрите на общуване на близките си и се опитвайте с едно изречение да ги отразите.

И нека помним, че ако не сме разбрани, вероятно и ние не разбираме добре другите и вероятно не заявяваме   желанията и намеренията си ясно и категорично, ако усетим, че не ни разбират. Отговорността е обща и споделена.

Благодаря Ви за това интервю!

И аз Ви благодаря!