Мария Бакалова подготвя пиеса за Бродуей. Това актрисата каза на среща с почитатели по време на фестивала за аниме, комикси и поп култура Aniventure Comic Con (6-7 юли, София), предава БТА.

„Театърът винаги ще ми липсва, макар че не знам кое обичам повече – киното или театъра. Хората са го казали: Едното е хлябът, другото е водата. Едното не може без другото, но просто се фокусираш върху нещата, които са по-готови и са по на дневен ред“, каза тя.

„Разбира се, че бих се качила на сцена един ден. Има една пиеса, по която в момента работим с мой колега, с който вече сме я снимали. И би трябвало, по някое време, да тръгне към Бродуей, към Ню Йорк“, съобщи актрисата.

ЗА МЕЧТИТЕ И МЕЧТАНИТЕ ПАРТНЬОРСТВА В КИНОТО

„Много хора казват, че за да си в тази индустрия, трябва да имаш дебела кожа. Аз не съм сигурна, че съм от тези хора, защото и си плача, и страдам, и ми е мъчно. Понякога ме хваща яд за нещо, което съм искала и не се получава. Важното е да повярваш, че може би не е в теб проблемът, а просто не си бил правилният човек за дадената роля“, казва Мария Бакалова.

Нейната мечта е един ден да има възможността да работи със същите хора, с които вече е работила: „Отново и отново, не само по веднъж. Аз обичам да създавам приятелски, избрани семейства и отношения“.

„Мисля, че всеки би трябвало да дръзва и това е единственото, което бих дала като съвет. Аз самата не знам дали съм страхлива, но имам такива подозрения“, допълва тя.

ЛАРС ФОН ТРИЕР, МАДС МИКЕЛСЕН, КЕЙТ БЛАНШЕТ

„Има страшно много актьори и режисьори, с които искам да работя. Една от големите ми, дълбоки и сакрални мечти ще остане да имам възможността един ден да работя с един от двамата или, дай Боже, и двамата големи, заради които се влюбих в киното – Ларс фон Триер и Томас Винтенберг“, споделя Мария Бакалова.

Като актриса си мечтае да работи с Кейт Бланшет: „Имах възможността да се срещна наскоро с нея и да прекараме сравнително доста време. Бяхме заедно почти цял ден. Мисля, че тя е еталон за киноартист. Бих искала да работя и с Антъни Хопкинс“.

Ако трябва да назова един актьор, това е Мадс Микелсен, един режисьор –  Ларс фон Триер, и една актриса – Кейт Бланшет, обобщава Мария Бакалова.

ЗА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ С НЕЙНО УЧАСТИЕ

Мария Бакалова разказа и за новия български филм „Триумф“ с нейно участие, който скоро трябва да излезе на голям екран: „Филмът изследва една вдъхновена от реалността история през 90-те години. В момента сме в постпродукция и скоро филмът трябва да тръгне по фестивали“.

„Филмът е интересен, защото е социална сатира, вдъхновена от истинския живот, което е още по-абсурдно и е драматично. Много тънка и хлъзгава е границата между трагедия и комедия, а „Триумф“ е точно това. Нямам търпение  хората да видят какво сме сътворили, защото вложихме много любов и беше едно прекрасно преживяване“, допълва актрисата.

ПРОФЕСИЯТА МИ ВЗЕ ДИВОТО

Мисля, че тъмна страна има във всяка една индустрия, не само в развлекателната, смята Мария Бакалова.

„Може би, това, което професията ми взе, е дивото, първичното, необмисленото, което друг път съм правила. Докато сега моята работа изисква малко повече отговорност. Колкото повече хора те познават, толкова повече хора, надявам се,  се вдъхновяват от това, което съм създала. И ти се иска да си добър пример“, казва актрисата.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БЪЛГАРСКОТО И АМЕРИКАНСКОТО КИНО

По думите ѝ разликата между българското и американското кино е разлика между нискобюджетно и високобюджетно кино, както и в броя на снимачните дни, и часовете работа. „Навън имаш малко повече време, защото са по-големи бюджетите“, обяснява тя.

Ако имаш добър екип от хора, работата е една и съща, смята Мария Бакалова.

Допълва, че тази година е снимала само в Канада – един филм в Монреал и един в Торонто. Сега ѝ предстоят снимки в Ирландия.

ЗА ИЗВЕСТНОСТТА

„Имам много голям проблем с тази дума – известна. От нея получавам вътрешна паник атака“, казва звездата от „Борат 2".

„Аз съм от хората, които дръзват да направят нещо според интуицията си. Сега се опитвам да парирам това и да използвам рациото си, което ми е много трудно. Защото не мисля, че когато порастваме, ставаме по-праведни. Затова сега ми се налага да мисля повече, да нося по-голяма отговорност за постъпките си, което не е лошо, но ме кара да работя върху търпението си. Това е нещото, което се промени“, казва Мария Бакалова.