Парламентът окончателно прие промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които слагат край на т.нар. „френска безработица“, която позволява само с няколко дни или седмици работа в ЕС на минимална заплата от 1700-2000 евро в България да се получава максималното обезщетение за безработица - 2200 лв.
Законопроектът е внесен от ГЕРБ-СДС и беше подкрепен на второ четене със 157 гласа „за“, „против“ 11,„въздържали се“ 10.
Каква е схемата ''френска безработица'' и как бе сложен край
С измененията се цели да се осигури справедливост при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на ЕС, както и да се ограничат злоупотребите при отпускането на тези обезщетения.
Това ще стане, като при изчисляването на размера на обезщетенията няма да се вземат предвид единствено и само доходите от последната работа, каквато е практиката досега, а доходите им за последните 24 месеца.
Депутатите гласуваха за международните договори в областта на държавното обществено осигуряване Националният осигурителен институт (НОИ) да прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. НОИ поддържа информационна система за получените парични обезщетения за безработица на база придобит осигурителен стаж по законодателство на държава, с която се прилагат тези регламенти, реши още парламентът.
С промените ще бъдат спестени над 100 млн. лв. годишно на НОИ.
По предложение на Десислава Танева от ПГ на ГЕРБ-СДС, направено в пленарната зала, депутатите удължиха от 90 на не повече от 120 календарни дни паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на лицата, които са на трудов договор за работа през определени дни от месеца.
