С участието си на олимпиадата в Париж 18-годишната бадминтонистка Калояна Налбантова спечели сърцата на България.
Европейска шампионка по бадминтон за девойки под 19 години, тя показа, че е състезател от висока класа.
Калояна, тръгна от първомайския бадминтон клуб „Атлет“ и накара дори хора, които никога не са се интересували от този спорт, да произнасят името ѝ с уважение.
На олимпиадата отиде като състезателка на софийския клуб „Виктори“, с личен треньор Стилиян Макарски.
Калояна Налбантова е герой в репортажи на Parvomai.NET и еТВ от 2013 година, когато започва да печели награди като състезател от предучилищната група. Днес тя е уверена, млада дама. Все така отзивчива е и по време на краткия си престой в Първомай сподели емоциите си от олимпиадата. Разговора водим на „ти“, защото отношенията ни са изграждани по време на цялото нейното израстване и учтивата форма би довела до фалш.
Теодора Кирякова: Как видя олимпиадата отвътре? Кое надмина очакванията ти?
Калояна Налбантова: Видях много атлети на едно място. За мен беше впечатляващо да бъда на едно място със звезди като Алкараз и Надал. Срещата с хора от техния ранг ме зареди шоково. Усетих ефекта „уау“ когато влязох в залата за бадминтон. Играх пред повече от 8 хиляди зрители, имаше дори правостоящи.
Т.К.: Имаше ли възможност да обмениш опит относно тренировъчния процес с другите участници на олимпийския турнир?
К.Н.: Не съм разговаряла с топ-звездите, но имах възможност да гледам как тренират. С голяма част от европейските състезатели се познавам от предишни състезания. Тренирахме заедно, наблюдавахме се.
Т.К.: Ще промениш ли нещо в своята работа? Ще има ли промени при теб?
К.Н.: Екипът ми остава същият – треньорите, спарнг-партньорите… Може би ще имам нови спаринг-партньори от Азия.
Т.К.: Тук много силно се усети енергията, с която хората от Първомай те подкрепяха.
К.Н.: За първи път усетих тази енергия. Получих поздравления от много хора. Видях хора, които никога не са се интересували от бадминтон, че са следили мачовете ми в интернет. И това ме зареди с много сила.
Беше много приятно когато излязохме на разходка по Шанз Елизе, бяхме на едно кафене и мина група българи. Видяха, че съм българка, поздравиха ме, но един от групата ме позна. Казаха, че са гледали предишния ден мача, всички се въодушевиха. Разпънаха един голям трибагреник и се снимахме. Получих поздравления и от французи.
Т.К.: Какво ще кажеш на съгражданите си?
К.Н.: Благодаря за подкрепата! Благодаря за хубавите думи! Олимпиадата ме мотивира за по-грандиозни цели и да работя още по-здраво.
Т.К.: Между тази и следващата олимпиада ще трябва да избереш накъде ще тръгне животът ти. Имаш ли вече идея?
К.Н.:Да. Избрала съм да следвам в Националната спортна академия, треньорски профил. Имам и други цели и планове, но първо трябва да постигна това.
Т.К.: Каква е следващата ти стъпка?
К.Н.: Първо ще си почина и отново започвам да тренирам здраво. До края на годината ме очакват още два много сериозни турнира. През октомври е Световното първенство за девойки под 19 години в Китай. А през ноември ще трябва да защитя титлата си на европейски шампион до 19 години в Ибиза, Испания. А сега знам, че всички ще ме гледат под лупа и ще е още по трудно.
