Авторът на световния мюзикъл Андрю Лойд Уебър започва да пише музика от 6-годишен, а на 9 години публикуват първото му произведение. Автор е на 21 мюзикъла, две филмови теми и един реквием. Негови мелодии като „Misuc of the Night“ и „Think of Me“ от „Фантомът на операта“, „I Don’t Know How to Love Him“ от „Исус Хистос Суперстар“, „Don’t Cry for Me, Argentina“ от „Евита“, „Memory“ от „Котките“ се превръщат в хитове, запомнени от публиката по цял свят. Носител е на множество престижни награди като „Оскар“, „Еми“, „Грами“ и „Тони“. Удостоен е със звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Как обаче Андрю Лойд Уебър стига до „Фантомът на операта“?
През 1984 година Андрю Лойд Уебър се жени за младата актриса Сара Брайтман. Композира „Реквием“ заради високия сопранов глас на Сара, но иска да покаже таланта на съпругата си в по-мащабно произведение. „Фантомът на операта“ е създаден именно заради Сара Брайтман, която изиграва главната роля на Кристин Дайе.
Идеята много интригува Уебър и продуцента Камерън Макинтош. След множество неуспешни опита да бъде намерен либретист, който да превърне сюжета на романа в мюзикъл, Камерън Макинтош открива в конкурс за млади композитори и либретисти Чарлз Харт – 24 –годишен начинаещ композитор, който оправдава очакванията му и създава песните за „Фантомът на операта“.
Освен него творческият екип включва още една дебютантка – театралният дизайнер на оперни и драматични постановки Мария Бьорнсон. „Фантомът на операта“ е нейният първи мюзикъл. Именно тя проектира прочутата маска на Фантома, станала запазен знак, и измисля гондолата в подземията на Парижката опера. Нейна е и идеята прословутият падащ полилей да бъде спуснат над публиката, а не върху сцената. Именно Мария Бьорнсон по-късно е носител на наградата „Томи“ за великолепните костюми на постановката.
Уебър кани за режисьор Харолд Принс, който прави постановката със замах, напълно оправдавайки идеята на композитора.
Кандидати за ролята на Кристин не са обсъждани. Ясно е, че тя ще се играе от Сара Брайтман – съпругата на композитора. И именно на любовта му към нея дължим този прекрасен мюзикъл. 25 години по-късно Уебър казва „Без Сара нямаше да има Фантом. Всички знаят, че тя беше моята Муза за това грандиозно шоу. Огромна радост е, че имах нейната подкрепа и присъствието ѝ на сцената“.
Докато ролята на Кристин е запазена, то за главната мъжка роля нищо не е ясно. Първоначално Фантомът щял да бъде поверен на поп певеца Стив Харли, който участва заедно със Сара във видеото към заглавния дует на „Фантомът на операта“, пуснато като реклама за бъдещия мюзикъл в началото на 1986г. Друг кандидат е Колм Уилкинсън, изиграл ролята на Че в „Евита“, но той получава примамливото предложение да изиграе Жан Валжан в „Клетниците“ на Шонберг и Булбил и отказва. След време, обаче, играе Фантома в Торонто в продължение на години.
Случайно, когато взима съпругата си от урок по вокал, Андрю Лойд чува друг ученик да пее. Това е Майкъл Крауфорд. Това е гласът, който търси – страстен и неземен. По онова време Крауфорд е известен предимно като комедиен актьор. Най-забележителната му работа през 60-те години е ролята на симпатичен глупак във филмовия мюзикъл „Здравей, Доли!”. Да даде ролята на Фантома на Майкъл Крауфорд е рисковано, но Уебър не прави грешка. Ролята на Раул пък в премиерния състав се поверява на Стив Бартън.
Премиерата на мюзикъла се е състояла на 9 октомври 1986 г. в Театъра на Нейно Величество в Лондон, и то в присъствието на членове на кралското семейство. Романтичната история с тъжен край моментално завладява света. През 1988 Фантома стъпва на Бродуей. Във връзка с появата на мюзикъла в Америка избухва скандал. Съюзът на американските актьори е против участието на Сара Брайтман, тъй като не била позната извън Великобритания и според правилата на съюза Кристин трябва за се играе от американка. Но Андрю Лойд-Уебър заявява, че в такъв случай Бродуей няма да види „Фантомът на операта“. Съюзът се отказва от претенциите си за друга актриса.
Мюзикълът жъне огромен успех, обсипан с награди „Тони“, а през 2002 г. е удостоен с наградата „Лорънс Оливие“ за най-популярен мюзикъл чрез гласуване на публиката и най-дълго играната постановка в историята на музикалния театър – и двете в Уест Енд.
От къде тръгва цялата история?
Сюжетът е по едноименния роман на френския журналист и писател Гастон Льору, публикуван в Париж през 1910г. Това е трагична любовна история, разказваща за талантливата Кристин Дайе, в която се влюбват двама мъже. Младият аристократ Раул дьо Шани и другият – загадъчна фигура, която обитава подземията на Парижката опера. Фантомът – мистериозен, обезобразен музикален гений с трагична съдба, самотен и отхвърлен от обществото, обсебва Кристин, но и става вдъхновител и покровител на нейния талант. История със сложно преплитане на съдби, борба между любовта, надеждата, омразата и приемането. Идеята на мюзикъла е да покаже, че и най-черното сърце може да носи любов и че различните също могат да бъдат приемани и обичани.
И така, мюзикълът идва в София за втори път с девет нови представления – от 29 август до 5 септември, в зала 1 на НДК. След 14 напълно разпродадени представления през април в София и небивал интерес от страна на публиката.
„Фантомът на операта“ е най-прочутият мюзикъл в света заради запомнящите се мелодии, впечатляващ сюжет и великолепие на декорите. Игран над 13 000 пъти Бродуей и продължава да пълни залите във всички театри по света. Сюжетът има и множество екранизации, но завинаги ще бъде свързан с мюзикъла на Андрю Лойд Уебър.Игран и в 141 страни, в 186 града, гледан от над 160 милиона души. Над 50 000 зрители в София имаха възможността през пролетта да се потопят в загадъчната мистериозна атмосфера на това великолепно произведение, което сякаш пренася аудиторията в самия сюжет и всеки става част от него. И това неописуемо завладяване на публиката продължава вече цели 38 години!
„Фантомът на операта“ не слиза 38 години от световните сцени. Това го прави вторият най-дълго игран мюзикъл в света след „Клетниците“ и третият най-дълго игран в историята на Уест Енд в Лондон. Премиерата му там е през 1986 година, а на Бродуей за първи път е поставен през 1988 г. Оттогава надминава по известност дори „Котките“ и е най-касовата музикална продукция за всички времена наравно само с „Цар Лъв“. Смятан е за едно от най-значимите постижения на британския музикален театър.
Българската публика ще има уникалната възможност отново да види това великолепно произведение, което неосезаемо завладява всекиго с потайната мистерия, загадки, лабиринти на човешките отношения, любови, страсти, ревност, лицемерие, завист, мистика и...... отново надежда – всичко това е завоалирано майсторски в сюжета пренасяйки зрителя в един неописуем свят от музика, красота и изненади.
