С помощта на океански сондажен кораб учени направиха най-дълбоката дупка в скала от земната мантия - на 1268 метра под дъното на Атлантическия океан и успяха да вземат проба, предаде Ройтерс.
Материалът разкрива състава на горната част на мантията и химическите процеси, които протичат при взаимодействието на тази скала с морската вода при различни температури, отбелязват изследователите.
Подобни процеси може да са били в основата на появата на живота на Земята преди милиарди години, смятат те.
Мантията, която съставлява повече от 80 процента от обема на Земята, е слой от силикатни скали, разположени между външната кора и изключително горещото ядро. Достъпът до тези скали обикновено е невъзможен, освен в случаите, когато се разкриват на места на морското дъно между бавно движещите се плочи, които изграждат повърхността на планетата ни.
Едно от тези места е подводна планина в средата на Атлантическия океан, където скали от мантията се разкриват на дъното. Тя се намира на запад от огромния Средноатлантически хребет, който образува границата между Северноамериканската плоча, Евразийската и Африканската плоча.
С помощта на оборудване на борда на кораба JOIDES Resolution изследователите са пробили скали от земната мантия на около 850 метра под повърхността на океана от април до юни 2023 г.
Взетата проба съдържа над 70 на сто от скалата.
„Извлеченото количество е рекордно голямо, тъй като предишните опити за сондиране на тези скали бяха сложни. Достигано е до не повече от 200 метра дълбочина и с относително ниско възстановяване на взетия материал. Ние стигнахме до 1268 метра, като възстановихме големи участъци от скалите“, казва геологът Йохан Лисенберг от Кардифския университет, Уелс. Той е водещ автор на изследването, публикувано в списание „Сайънс“.
„Досега се ограничавахме основно до проби от мантията, извлечени от морското дъно“, добавя той. Материалът от сондажното ядро е с диаметър около 6,5 cм.
„Имахме доста трудности при пробиването на дупката“, каза геологът и съавтор на изследването Андрю Маккейг от университета на Лийдс, Англия.
Учените са поставили стоманобетонна цилиндрична облицовка на най-горната част на отвора „и след това пробивахме неочаквано лесно“, разказва Маккейг.
Те са документирали как минерал, наречен оливин, от сондажното ядро реагира с морската вода при различни температури.
„При реакцията между морската вода и скали от земната мантия на или в близост до дъното се отделя водород, който образува съединения като метан, а те са в основата на микробния живот. Това е една от хипотезите за произхода на живота на Земята“, казва Лисенберг.
Пробата все още се анализира, отбелязва Ройтерс.
