Има поне две особености в манталитета на руснаците, които улесниха Кремъл да ги отучи от правото им на избор. Право, което те явно не ценят твърде много. Русия си остава общество, в което „началството знае най-добре“.

Преди десет години Кремъл наложи първите така наречени „антисанкции“, като забрани вноса на европейски хранителни продукти в Русия. Тогава руснаците бяха убеждавани да „затегнат коланите“ заради анексирания от Русия Крим и да се откажат от ненужните луксове като пармезан и хамон. След началото на руската инвазия в Украйна правото на достъп до всякаква информация, която се различава от официалната, включително съвети за приготвяне на омлет в YouTube, се превърна в лукс.

Ментален дефицит

Руското общество, въпреки изобилието от стоки и услуги, към което то постепенно се насочи след разпадането на СССР, си остава общество, в което е прието се бориш, за да се „докопаш“ до нещо. Да „се добереш“ до най-добрите услуги, до място в най-доброто училище, най-добрата храна. Когато човек „се добере“ до нещо, той се чувства горд от него и то е много по-ценно за него, отколкото, ако има естествен и ежедневен достъп до качествени продукти - от храна до информация. Тази неестествена любов към оскъдността и изключителността е един от факторите, активно използвани от руските власти за постепенно ограничаване на свободата на избор на руснаците. Не говоря, разбира се, за политическия избор, от който те напоследък са откъснати благодарение на репресии и дори на убийства, какъвто беше случаят с Алексей Навални.

Става дума за избора на храна, дрехи, новини, детски анимационни филми и т.н. Всичко това се случва по една и съща схема. Първо, въз основа на измислен повод те призовават („Нека да отмъстим на Запада, който ни наложи санкции, след като анексирахме Крим“) да се „затегнат коланите“ и да се подкрепи отказът от качествени хранителни продукти, като се въведе патриотична надценка за ерзац сирена. За любителите на игри в условия на дефицит остава контрабандата - има я в изобилие, а  и можеш да се хвалиш наляво и надясно, че си се „добрал“ до „забранени стоки“.

За мнозинството винаги има „ерзац"

След това, под натиска на рестриктивните мерки за изтегляне на печалби, наложени от руските власти, познатите западни марки дрехи, храни за домашни любимци, домакински уреди и т.н. напускат страната. Възможно е обаче и да се „доберете“ до тях - и никой не протестира, включвайки се в забавната игра, която задоволява самолюбието. Това е като при магазините, които продаваха „истински дънки“ на съветските граждани под масата. За мнозинството това не е проблем, но малцинството играе играта на недостиг, вместо да протестира.

Ето че и YouTube постепенно започва да бъде спиран. За едно малцинство той е глътка свеж въздух, честни новини, достъп до големия свят, глобални тенденции. Хората от него събират подписи, опитват се да заобикалят забраните и се сблъскват с обичайните полицейски репресивни мерки, като се започне със забраната на VPN (от англ.: virtual private network - начин да се маскира IP адреса и да се заобиколят забраните за сайтове в съответната държава). За мнозинството обаче отново се намира „ерзац“: VK (VKontakte), Rutube и т.н. Там изборът е много по-малък, но пък има анимационни филмчета, които да включиш на детето си, докато чакаш на опашка, и видеа как да си произведеш лак за мебели от Coca-Cola. А сега и без друго може да се мине без голяма част от тия стоки, защото вече не са актуални, тъй като оригиналната Кока-Кола се внася от Иран, струва скъпо и не се продава навсякъде.

„Началството знае най-добре”

Вторият фактор, който улеснява руските власти в кръстоносния им поход за забрана на „западния начин на живот“ и в по-широк смисъл на всякаква свобода на избора, е искреното убеждение на мнозинството руснаци, че „началството вижда нещата най-добре“. Това е заучена безпомощност, умножена по нежеланието за разбиране на сложни проблеми, за интереса към които може и да ви накажат.

Тук изборите за управление – на различните му нива - са най-яркият пример. Особено последната специална изборна операция за преназначаване на Владимир Путин за президент на Русия. Оптимистите се опитаха да докажат, че мащабът на фалшификациите е бил такъв, че избори всъщност не е имало. И това е вярно. Но и друго е вярно - готовността на милиони руснаци да дойдат и да гласуват така, както казва началството. Същото се отнася и за агресията срещу Украйна. Според повечето експерти мнозинството от руснаците не искат да подкрепят активно войната - те я избягват. Но не са и против нея, защото „началството знае най-добре“. Ако Путин я е отприщил, притежавайки някакво тайно знание защо е бил нужен този убийствен акт, то - според тях - само той би могъл сега и да го прекрати.

Разделяй и владей

Използвайки тези фактори, както и правото си на насилие, което в Русия вече не е ограничено от законите, властите в страната постепенно лишават руснаците от възможността да правят дори най-елементарен избор. Президентът решава дали синовете им, изпратени на ненужна война, да живеят или да умират. Неговият министър решава какво сирене да се яде. Неговата администрация - какво да се гледа по телевизията. Тайните служби - къде да се пътува. А Роскомнадзор - какви услуги да са достъпни в интернет.

И това постоянно се случва по една и съща схема. Първо има забрана, след това агресивно се налага алтернатива на забранения продукт и накрая се използват репресии срещу онези, които продължават да не са съгласни, независимо дали са съзнателни опозиционери или „обикновени руснаци“. И така Кремъл успя да се превърне в своеобразен „анти-Моисей“, който за 10 години преведе Русия през пустинята, отучвайки я от правото на избор, което руснаците получиха след разпадането на СССР, и което те явно недостатъчно ценят.